Лусинда Едмъндс
Бавен танц (69)

69.

Саша не можеше да не изпитва задоволство, като гледаше как Никол се дразни от наедрялата си от бременността фигура. Неспособна да прави друго, освен да стои вкъщи и да яде, Никол беше натрупала доста килограми, което я правеше още по-раздразнителна. Саша се радваше, че беше толкова зает с репетиции денем и представления нощем. След егоистичната Никол той беше изпитал истинско удоволствие от партньорството с Ивет. Но след приключването на сезона Ивет се оттегляше от балета и му се налагаше да си търси друга партньорка. Нямаше вероятност след раждането да възстанови известното партньорство с Никол.

Разрешителното му за пребиваване бе пристигнало две седмици след като бе потвърдил бременността на Никол в „Ивнинг Стандарт“. Веднага след раждането на бебето и двамата щяха да бъдат свободни. Лъжата за техния съвместен живот беше започнала да става непоносима.

Саша се събуди една сутрин през юни, взе душ и отиде в кухнята да закуси. Никол вече беше седнала пред огромна чиния с препечени филии и четеше вестник.

— Къде беше снощи? Не се прибра до три часа? Чукаше някъде някое момченце, а, скъпи?

— За предпочитане е пред гледката, която представляваш ти на масата. Изглеждаш наедряла от вчера. При тази скорост на пълнеене Кралският национален балет ще те използва за ролята на дамата в „La Fille Mai Gardée“. Ще спестят доста от парите за подплънки.

Никол се изчерви.

— Млъкни, Саша. Всички жени напълняват, когато са бременни. Веднага щом родя, ще се постарая да сваля излишните килограми.

— Възможно е. В момента не бих могъл да те вдигна на повече от пет сантиметра от земята.

— Е, ако срещах малко разбиране от страна на съпруга си, едва ли щях да се утешавам с ядене.

— Може би ако детето беше от съпруга, той щеше да се държи по-различно.

Никол удари с юмрук по масата.

Сълзи на гняв бликнаха в очите й, докато ставаше.

— Негодник такъв! Кой ме набута в тази каша, а? Защо не се изнесеш при някое от твоите момченца и не ме оставиш на мира?

Тя избяга от стаята и затръшна вратата на банята. Сутрешните двубои бяха нещо обичайно за тях. Саша седна да закуси и взе вестника. Видя малка снимка на някогашния си приятел и любовник Игор Станислав. Прегледа набързо статията под нея. Сърцето му почти спря.

Игор беше починал предишния ден в Ню Йорк. Според статията — от тежка форма на пневмония.

Саша знаеше какво означава това.

Думите от вестника се замъглиха пред очите му. Може би прекалено много драматизираше нещата. Може би беше точно така, както съобщаваше вестникът — един случай на гадна пневмония.

— Господи! — гледаше през прозореца на кухнята и чувстваше, че му прималява.

Разбира се, разбира се, че не беше умрял от… Беше му невъзможно дори да го помисли. Преди колко време имаше връзка с Игор? Сигурно имаше вече три години. Започна да изпробва всяка част от тялото си, за да се увери, че е в отлична форма и я контролира напълно.

Чувстваше се добре, но най-разумно бе да отиде да се изследва. Да, това беше отговорът. Той щеше да го освободи от притеснения.

Ами ако беше серопозитивен?

Имаше две възможности. Да живее с мисълта, че може да се е заразил, но не е сигурно, или да иде да разбере и после да живее със съзнанието, че е със смъртна присъда.

Пое си дълбоко дъх и се опита да се успокои. Беше страхливец. Знаеше, че дори да се случеше най-лошото, той нямаше да може да приеме истината.