Лусинда Едмъндс
Бавен танц (59)

59.

Мади и Себастиан посрещнаха Коледа във вилата. Поканиха Кейт, а Кристофър и Ивет дойдоха да ги видят в първия ден от новата година. Бяха много доволни от нейния напредък. Макар инвалидната количка да стоеше край нея, краката й вече бяха достатъчно силни, за да я държат изправена с помощта на бастуни.

Но не толкова нейната подвижност зарадва Кристофър, а смехът й и начинът, по който искряха очите й с предишната си живост.

— Е, Себастиан, не знам как успя, но наистина направи чудеса. Мади отново е същата като преди. Изглежда полага решителни усилия да се възстанови и макар да имах известни съмнения, сега вече вярвам, че ще успее.

— Любов. Най-доброто от всички лекарства — тихо отвърна Себастиан.

Изгаряше от желание да им разкаже, че Мади щеше да пее Тина, но тя го беше помолила да се закълне да пази тайна, докато всичко стане съвсем сигурно.

Мади забеляза колко щастлив изглеждаше баща й. След обяда, когато петимата седнаха пред огъня, Кристофър й разкри причината за своята жизнерадост.

— Антон планира новия балет за пролетта — завърши той.

— О, татко! Моите поздравления! Толкова съм горда с теб. Страхотно е — Мади се протегна да го прегърне. — Баща ми, известен композитор. Заслужаваш го — след всичките тези години.

— Е, цялата работа потръгна благодарение на Ивет. Аз никога нямаше да събера кураж да дам партитурата на Антон — Кристофър погледна влюбено жена си.

— Мадлен е права, скъпи. Ти наистина заслужаваш. Аз само поставих партитурата в подходящи ръце.

Мади откри, че гледаше на Ивет по нов начин. Сега, когато не живееше съвсем близо до нея и се беше освободила от враждебната Никол, започваше да разбира колко много се грижеше Ивет за баща й и колко добра беше с него.

— Реших този балет на Кристофър да бъде моята лебедова песен — каза Ивет. — Догодина ставам на четиридесет и една и не искам да свърша кариерата си с ролята на бавачката в „Ромео и Жулиета“. Искам хората да ме запомнят като Аурора или Жизел.

— Опитах се да я разубедя — въздъхна Кристофър, — но, от друга страна, я разбирам отлично. Може би е по-добре да се откаже, докато е на върха на славата си, макар да изглежда все още като младо момиче.

Ивет се изчерви.

— Благодаря ти, скъпи, но смятам, че съм заслужила почивка. Разказа ли на Мадлен нашите планове за бъдещето?

— Не, но тъкмо се канех да го сторя. След като приключи сезонът на моя балет, „Симфония за двама“, Ивет и аз заминаваме на дълга ваканция във Франция. Ивет е полуфранцузойка и копнее да се върне към своите корени, нали, скъпа?

— Да. Двамата с баща ти ще потърсим къща в Южна Франция. Смятаме да я превърнем в постоянен лагер. Ако балетът на баща ти има успех, той ще бъде длъжен да напише и друг, а околностите в тази част на света са много по-красиви от Челси. Освен това — тя потръпна — съм уморена и отвратена от английския климат. Старите ми кокали искат топлина и много слънце.

— Ама че стари кокали — засмя се Кристофър. — Какво мислиш, Мади?

— Мисля, че идеята е прекрасна — тя сбута Себастиан. — Безплатни ваканции във Франция, скъпи.

— Напълно — съгласи се баща й. — Между другото, чухте ли, че Никол и Саша са поканени да гостуват на Градския балет в Ню Йорк?

Мади се опита да не се поддава на обидата, но не можа.

— Не. Много хубаво — рязко отвърна тя.

Кристофър изглеждаше смутен от необмислените си думи.

Себастиан го извади от затруднението.

— А аз имам нужда да ми погостуваш при мръсните чинии в кухнята — пошегува се той и се изправи.

— И аз ще дойда да помогна — обади се Кейт.

Кристофър и Кейт последваха Себастиан.

— Като говорим за Никол и Саша — те и двамата ти изпращат най-сърдечни поздрави — Ивет мърдаше неспокойно на стола. Все още не можеше да се отпусне пред своята заварена дъщеря. — Съжалявам. Никол отдавна се кани да дойде, но е толкова заета в момента. Саша каза, че ще се отбие да те види, преди да отлетят за Ню Йорк.

— Предай му специални поздрави — каза Мади.

Последва дълга пауза, докато и двете се опитваха да измислят какво да кажат.

— Благодаря ти за всичко, което си направила за татко — каза накрая Мади. — Той заслужаваше този шанс.

— Да, така е — кимна Ивет. — Аз… аз много го обичам. Знаеш го, нали, Мади?

— Да, знам го.

Двете жени се усмихнаха една на друга, разбрали най-сетне, че не са врагове.