Лусинда Едмъндс
Бавен танц (51)

51.

Кейт се събуди. Искаше й се да вярва, че е някакъв кошмар, който ще свърши с дърпането на завесите и нахлуването на новия ден. За жалост това не стана. Напротив, нещата, вместо да се подобрят, изглежда, се влошаваха.

В медиите все още бушуваше бурята, свързвана с така наречените мошеничества на баща й. Щеше й се да се случи някакво общонационално бедствие, което да отвлече вниманието на журналистите.

Чувстваше се като заек, хванат в капан. След тежкото погребение, което стана обществено достояние — и на което тя се чувстваше като предател на нацията за това, че жалее своите родители — Кейт се опита да се върне на работа в антикварния магазин. Но той беше обсаден от репортери и след два дни тя реши, че мистър Бенет не заслужава такова изпитание. Той й беше предложил да се върне след месец, ако нещата се успокоят, но засега нямаше такива изгледи.

И Кейт като всички останали граждани четеше всяка сутрин все нови и нови разкрития за бизнеса на баща си. Очевидно десет милиона лири бяха изтеглени нелегално и депозирани в чужбина. Преди две седмици империята на баща й беше обявена в несъстоятелност и беше назначен специален екип от счетоводители, който да проследи пътя на липсващите пари. Къщата на Фицджон авеню беше обявена за продан и всички авоари на баща й бяха на разположение на служебен съдия-изпълнител. Кейт бе подложена на дълги часове разпит от счетоводителите. Знаеше, че я подозират, че знае къде са липсващите пари. Беше получила заплашителни писма от разорени бизнесмени и гневни служители.

И отгоре на всичко това не беше чула и дума от Джулиън от момента, в който беше слязъл от самолета на летище „Хийтроу“, Разбираше защо. Едва ли един член на кралската фамилия би могъл да се ожени за дъщерята на някакъв изключително високопоставен и мъртъв крадец и убиец.

Да се каже, че беше горчиво разочарована, беше много слабо. Тримата души, които беше обичала най-много на този свят, я бяха изоставили да се справя с тази ужасна ситуация сама.

Кейт успя да преживее дългите дни отчаяние. Искаше й се да има достатъчно пари, за да избяга от Англия, докато врявата стихне, но месечната издръжка от баща й беше спряна още в деня, в който беше обявен фалитът на неговата издателска империя. А неколкостотинте лири, които имаше в своята текуща сметка, се стопяваха много бързо.

Прекарваше повече от времето си в апартамента, като безцелно се опитваше да разсее вниманието си от неприятностите, но обикновено не успяваше и се отдаваше на пиене. Лекарят й беше предписал валиум и сънотворни, така че повече от времето й минаваше като в унес.

Наистина не знаеше още колко може да издържи така. Самоубийството беше изход, за който често се сещаше в три часа сутринта, но знаеше, че е твърде страхлива, за да го направи.

Звънът на телефона наруши тишината. Кейт изобщо беше престанала да си прави труда да го вдига. Винаги се обаждаше някой журналист или счетоводител с въпроси, на които тя нямаше отговор. Чу се включването на телефонния секретар.

— Здравей, Кейт. Обажда се Мади. Аз… ами, добре, щом те няма… мразя да говоря с тези машини. Исках просто да…

Кейт изтича до телефона и грабна слушалката.

— Здравей, Мади, тук съм.

— Здрасти, Кейт, как си?

— Била съм и по-добре — кисело отвърна тя.

— Наистина съжалявам, че не ти се обадих по-рано. Аз самата имах доста проблеми. Исках просто да ти се обадя и да ти кажа колко съжалявам за… случилото се.

— Благодаря — Кейт избухна в ридания. — О, Мади, не знаеш колко е хубаво да чуеш гласа на приятел.

— Как се справяш?

— Истината е, че не се справям. Затворила съм се в този апартамент и постепенно полудявам. Не можеш да си представиш какво бяха последните няколко седмици за мен. Опитах се да се свържа с теб в апартамента, но изобщо не получих отговор.

— Не съм там от март. Чула ли си за моя… инцидент?

— Не. Какъв инцидент?

— Щях да играя Одета/Одилия в Ковънт Гардън, когато част от декора падна върху мен по време на генералната репетиция. Бях в болница два месеца. Все още съм в Стоук Мандевил, където се опитвам отново да… проходя.

Кейт прехапа устни.

— Господи, Мади! Толкова съжалявам. Сигурно съм била в чужбина, когато е станало. Изглежда и двете сме преживели ужасни неща.

— Да, ами… — гласът на Мади заглъхна. — Виж, много бих искала, но за нещастие не мога да скоча на влака за Лондон. Можеш ли да ми дойдеш на гости?

— Мади, всеки повод да напусна този мой затвор е като манна небесна! Кога мога да дойда?

— Какво ще кажеш за този уикенд?

— Чудесно! Как се стига дотам? Имам пари само колкото да налея бензин в колата.

Мади й даде подробни указания.

— Звучи доста лесно. Сама ли си там, или си с баща си?

— Всъщност съм със Себастиан.

— Разбирам — каза Кейт. — Е, този уикенд ще можем да поплачем и да поговорим за несгодите в живота. Нямам търпение.

След като затвори телефона, Кейт се почувства по-добре, отколкото се беше чувствала седмици наред. Да напусне Лондон и да посети старата си приятелка беше точно онова, от което се нуждаеше най-много.