Лусинда Едмъндс
Бавен танц (44)

44.

Историята беше от онези, които медиите най-много обичаха. Млада балерина, покосена в самото начало на кариерата си, и друга — дори още по-красива — доведена в последния момент да я замести. На премиерата в Кралската опера станалата на крака публика извика Саша и Никол тринайсет пъти на бис. А когато пресата откри, че Зигфрид и Одета всъщност бяха семейни, приказката се превърна в действителност.

На сутринта след триумфа им телефонът не спря да звъни. Имаше молби за интервюта, за снимки, покани за дневни шоупрограми. Саша и Никол позираха влюбено пред обективите, съзнаващи своето двуличие, но неспособни да пропуснат възможността, която животът невинаги предоставя на всички. Този вид реклама щеше да циментира тяхното партньорство и да прибави блясък и пикантност, които щяха да привличат в залата все повече публика, дошла да види новите и съвсем млади Фонтейн и Нуреев.

Медиите отделяха съвсем малко място на Мади, споменавайки само, че е в болница и състоянието й е стабилно. Историята на Саша и Никол беше тази, която щеше да продава вестниците им. Рецензиите за тяхното представяне бяха бляскави.

Два дни след премиерата двамата седяха в кухнята, закусваха и четяха неделните вестници сред ледено мълчание.

Телефонът иззвъня и Саша отиде да отговори.

— Саша, обажда се Кристофър.

— Как е тя?

— В съзнание.

От гърдите на Саша се изтръгна хълцане.

— Слава богу.

— Но лекарите приключиха с изследванията и… — гласът на Кристофър секна. — Новините не са никак хубави.

— Кажи ми.

— В момента Мади не може да се движи от кръста надолу. Не чувства краката си.

— О… това… завинаги ли е?

— Не знаят. Смятат, че има оток в долната част на гръбнака. Той, в комбинация с шока, я парализира за момента. Това, което знаят със сигурност, е, че има пукнати прешлени.

Саша не беше чувал никога по-отчаян глас.

— Може ли да я видя?

— По-добре е да го отложим за няколко дни. Тя е силно упоена от успокоителните лекарства. Лекарите говорят, че ще я прехвърлят в болницата за гръбначни травми в Стоук Мандевил, ако няма подобрение.

— Ще ми се обадиш ли веднага щом стане възможно да я видя?

— Разбира се. О, моите поздравления. Ивет ми каза, че двамата с Никол сте били истинска сензация. Моля те, извини ме пред Никол, че не присъствах, и й предай моите сърдечни поздрави — Кристофър въздъхна. — Доволен съм, че ако някой трябваше да има изгода от нещастието на Мади, то този някой беше Никол. Дочуване, Саша.

Саша държеше слушалката и не можеше да помръдне. Цялото му тяло трепереше. Накрая успя да остави слушалката и се върна в кухнята.

— Чете ли рецензиите в „Обзървър“? — Никол дъвчеше препечена филия. — Пише, че моята Одета била „свежа, примамлива и властна“. Какво има?

Тя се вгледа в бледото лице на Саша.

— Обади се Кристофър. Изпраща своите сърдечни поздравления и извинения, че не е бил на премиерата. О, да, каза също, че дъщеря му е дошла в съзнание и в момента е парализирана от кръста надолу.

Той се вгледа в ужасеното лице на Никол за миг, после се обърна и напусна стаята.

 

 

Себастиан пристигна със сутрешния полет от летище „Кенеди“, кипящ от възбуда. Престоят му в Ню Йорк беше страхотен. „Джаспър Конрад Продакшънс“ го бяха настанили в луксозен хотел на Сентрал Парк Саут и го бяха взели оттам за срещата му с Джаспър Конрад в черна лимузина.

По време на отличния обяд в „Четирите сезона“ Джаспър му беше разказал за плановете си да постави на сцена мюзикъла на Себастиан.

— Очевидно ни чака дълга работа. Сюжетът се нуждае от обработване, както и либретото, но в основни линии нещата са чудесни. Смятам да пуснем първо една плоча, както направи Лойд Уебър с „Евита“. Има една песен, която според мен ще влезе в класациите.

— Да ни би случайно песента да е „Това любов ли е“?

— Всъщност, да. Сигурен съм, че ще се превърне в хит в Британия.

Обсъждането беше приключило с думите на Джаспър, че от следващата седмица включва Себастиан във ведомостите за плащане. Себастиан се задължаваше да поработи върху песните, които според Конрад се нуждаеха от доизглаждане, и да подреди оркестрациите. Щяха да се срещнат, когато Джаспър се върне в Лондон след няколко месеца, и там вече щяха да продължат работата. Междувременно Джо Трефиус щеше да поддържа връзка със Себастиан в Лондон.

Главата му бучеше трескаво, докато чакаше багажа си и се питаше защо неговият винаги му се струваше последен. Нямаше търпение да прегърне Мади и да й разкаже новините. Както, естествено, да чуе и нейните. Беше се опитал да й позвъни на сутринта след премиерата, но никой не беше вдигнал телефона. Подозираше, че вероятно го бе изключила, за да поспи малко. Сега вече изгаряше от нетърпение да я види.

Най-сетне куфарът му пристигна и той се отправи към митницата, след което излезе през трети терминал. Беше малко разочарован, че Мади не го чакаше, макар и да не се бяха уговаряли.

Реши да купи някои неделни вестници, за да почете, докато пътува в метрото. Той ги пъхна под мишница и се отправи към станцията на метрото. За щастие веднага хвана влак. Настани се на едно ъглово място и веднага отвори „Обзървър“ на страницата с рецензии за изкуство.

Сметна, че очите го лъжат. Дълго се взира в снимката на Никол и Саша в поза от „Лебедово езеро“. С бясна скорост зачете рецензията. Изведнъж купето му се стори ужасно задушно и му се догади.

Мади. В Гай Хоспитъл. Тежко ранена при падане по време на генералната репетиция.

— Исусе — изстена той, — моля те, дано да е добре.

 

 

Час по-късно Себастиан вече беше в приемната на огромната болница и се опитваше да открие къде се намира Мади.

— Не, няма я в никой от списъците — каза администраторката, втренчена в екрана на компютъра. — Да пробваме в интензивното. А, да, Мадлен Винсънт.

— Интензивното? — прошепна Себастиан.

— О, не, почакайте така — жената натисна една буква от клавиатурата. — Прехвърлена е в Стоук Мандевил тази сутрин.

— Как се стига дотам?

Жената му каза, че трябва да хване влак от станцията Мерилбоун и да пътува около час.

Себастиан побърза да излезе и спря такси.

Два и половина часа по-късно той пристигна в Стоук Мандевил и отново даде името на Мади на някаква администраторка. Казаха му да следва указателните знаци за отделението за гръбначни травми.

— Търся Мадлен Винсънт — каза той на сестрата зад бюрото.

Преди тя да отговори, някой сложи ръка върху рамото му.

— Здравей, Себастиан.

Обърна се и видя сивото лице на Кристофър да му се усмихва едва-едва.

— Как е тя? Какво стана, по дяволите? Току-що пристигам от Ню Йорк. Нямах никаква представа, че…

— Мадлен спи в момента. Пътува доста неудобно дотук. Хайде да идем да изпием по едно кафе, а? — Кристофър го поведе надолу по коридора към малка чакалня, после зарови из джоба си за десетпенсова монета за кафемашината. — Ето, заповядай. Карам само на него през последните няколко дни. Червата ми най-вероятно са прогнили вече.

— Значи си с Мади, откакто са я докарали тук?

— Пристигнах един час след като я бяха докарали в Гай Хоспитъл. Просто не можех да си тръгна, преди да е дошла в съзнание, а това стана вчера сутринта, слава богу. После решиха да я прехвърлят тук.

Той отпи глътка и седна на един от неудобните пластмасови столове.

— Какво се случи?

Кристофър му разказа подробно за инцидента, докато Себастиан слушаше мълчаливо и стискаше чашата си с кафе.

— Боже мой, Мади ми е разказвала колко сложна е техниката в сцената с езерото, но… — Себастиан погледна Кристофър подозрително. — Съвсем сигурен ли си, че е било инцидент?

— Разбира се. Че какво друго да бъде? Лодката спря рязко и се преобърна. От операта естествено ще проведат разследване.

— Щом Мади вече се е върнала в съзнание, след колко време ще разберат доколко тежки са травмите й?

Кристофър въздъхна дълбоко.

— Ами, тя не чувства краката си.

— Мили боже! Какво казаха лекарите? Това дълготрайно увреждане ли е?

— Просто не знаят. Затова я прехвърлиха тук. Има пукнати прешлени, но засега лекарите казват, че трябва да изчакат, за да видят дали няма да си възвърне чувствителността в краката. Възможно е да стане. Очевидно отокът, получен от натъртването, причинява тази неподвижност.

— Мади сигурно е неутешима.

— За щастие тя е прекалено упоена в момента, за да се тревожи. Както казах, дадоха й нещо, за да я приспят веднага след пристигането тук.

Себастиан стана и започна да крачи из стаята.

— Кристофър, това е достатъчно лошо нещо за когото и да било, но Мади е балерина. В това се състои целият й живот още от дете. Ами ако не може никога да танцува отново?

— Виж, Себастиан. През последните три дни непрекъснато си задавам същия въпрос. Отново и отново. И не стигам до никакъв отговор.

— Съжалявам. Толкова се вълнуваше, че ще танцува Одета/Одилия. Трудно мога да повярвам, че съдбата може да е толкова жестока.

Той седна и хвана главата си в ръце, неспособен да спре сълзите си. Кристофър го потупа по гърба.

— Хайде, недей. Трябва да мислим позитивно, заради Мади. Тя ми каза, че вие двамата сте… ами…

— Влюбени, смятам, е най-точната дума — продължи Себастиан.

— Ще трябва и двамата да сме силни заради нея. Трябва да й помогнем да преживее това нещастие.

— Прав си. Съжалявам, сигурно е от шока. През цялото време на полета от Ню Йорк седях в самолета и се вълнувах, че ще я видя и ще чуя как е минала премиерата. Виж, мога ли да я видя?

— Не мисля, че лекарите ще ти позволят сега. Защо не идеш да хапнеш нещо, да се успокоиш и да се върнеш малко по-късно? Мади може да се е събудила дотогава, а ти може да си по-подготвен да се справиш със ситуацията. Последното нещо, което искаме, е да се покажем уплашени пред нея.

Себастиан кимна.

— Да. Прав си — той се изправи. — Виждам, че Никол е успяла да заеме мястото на Мади без никакви проблеми. За двамата със Саша има положителен коментар в „Обзървър“.

Кристофър се усмихна.

— Това е единственото добро нещо в цялата работа. Поне член от нашето семейство получи шанс след нещастието с Мади. Сигурен съм, че и Мади ще мисли така.

Себастиан кимна вяло, изненадан, че Кристофър нямаше представа как се беше отнасяла Никол с дъщеря му.

— Ще се видим след малко — каза той и тръгна да си търси закуска.

Кристофър седна и потъна в размисли. Погълнат изцяло от живота си с Ивет, той само беше кимнал, когато преди месец Мади му беше казала за отношенията си със Себастиан. Сега започваше да осъзнава каква игра на съдбата беше това, че двамата бяха така влюбени. Започна да се чуди дали не трябваше да разкаже на Мади повече за начина, по който беше умряла майка й, но това означаваше, че трябваше да разрови купчина спомени, които беше по-добре да останат забравени. Картината, която беше обрисувал на Мади за Антония и за това, колко са се обичали двамата, беше именно онази, която той искаше да си спомня.

Но какво щеше да стане, ако един ден тя разбереше?

Не, това, разбира се, беше невъзможно.