Лусинда Едмъндс
Бавен танц (31)

31.

Две седмици след сватбата си с Никол Саша получи писмо, в което имиграционните власти канеха и двамата на разговор във вътрешното министерство. Беше го очаквал. Очевидно проявяваха особено подозрение относно неговите мотиви за брак.

Без да споменава проблема си пред Никол, Саша знаеше, че трябва да действа много внимателно. Същата вечер, когато се прибра в къщата на Ивет и Кристофър, където двамата живееха, докато Никол намереше апартамент според вкусовете си, той каза на Никол, че е запазил маса в един ресторант наблизо.

След вечерята Саша се пресегна през масата и хвана ръката на съпругата си.

— Скъпа, аз… имам много лоши новини.

Никол се вторачи в красивите му кафяви очи, изпълнени с тъга.

— Какво има? — разтревожено попита тя.

— Тази сутрин получих писмо, в което ни канят да посетим имиграционните служби във вътрешното министерство. За жалост изглежда не вярват, че съм се оженил за теб, защото те обичам.

— Какво, за бога, искаш да кажеш?

Саша въздъхна драматично.

— Имам известни проблеми с разрешителното за работа. Предполагам, че смятат, че съм се оженил за теб, за да остана тук. О, Никол, ако не повярват, че сме се оженили по любов, може да ме върнат обратно в Русия! — Очите му се изпълниха със сълзи. — Толкова те обичам. Не мога да понеса мисълта, че ще ме разделят с теб.

— Ама наистина ли могат да постъпят с теб така?

— Могат и ще го направят, освен ако не ги убедим, че сме се оженили само защото не можем да понесем мисълта да бъдем разделени. Толкова съжалявам, скъпа…

— Как смее някой да си вре носа в нашите интимни отношения и да предполага такива ужасни неща? Кога трябва да отидем там? Ще ги подредя аз тези нахалници.

— Толкова съжалявам, че трябва да те подлагам на всичко това, Никол. Предупреждавам те, че те вероятно ще ни разпитват поотделно, за да се уверят, че говорим едно и също.

— Това е скандално! Те се отнасят с нас като с престъпници!

— Може би ще е по-добре да кажем, че сме заедно от повече от две-три седмици преди сватбата. Трябва вероятно да кажем, че сме били сгодени поне година и нещо.

Никол го гледаше изучаващо през масата. Беше си спомнила какво й беше казала Мади за него.

— Сигурен си, че си се оженил за мен по любов, нали, Саша? Но Мади каза, че…

Саша доби такова обидено изражение, че тя съжали за думите си.

— Какво каза Мади?

— Нищо, извинявай, аз…

— Как можа изобщо да си помислиш такова нещо! Виждаш ли, всеки ме подозира, всеки се съмнява в подбудите на Саша, дори и любимата ми съпруга.

— О, сигурна съм, че Мади просто е ревнувала. Мили, само ми кажи какво трябва да кажа на тези хора и ще го кажа. Не мога да понеса да те загубя сега.

По-късно Саша заведе жена си у дома, стисна зъби и започна да я люби.

Тя лежеше под него със затворени очи и въздишаше блажено, докато той се мъчеше да си въобразява разни неща, за да поддържа възбудата си. Не беше особено мил с нея, противно му беше да я докосва дори. Престори се, че е стигнал до оргазъм, но Никол, която все още беше дете по отношение на плътската любов, изглежда, не забеляза нищо, дори след това го погледна влюбено и каза:

— Беше прекрасно. Как можах изобщо да се усъмня в теб? — и нежно го погали по гърдите. — Не се тревожи, скъпи. Ще им покажем на тези глупави чиновници колко много се обичаме, нали?

Саша кимна.

— Разбира се, любима.

После затвори очи и се опита да не мисли за неприятното тяло на Никол, прилепнало до неговото. Когато се увери, че е заспала, той се дръпна от нея и й обърна гръб.

 

 

— Успех, скъпи. Знам, че всичко ще бъде наред — Никол стисна ръката на Саша и му се усмихна, преди да последва служителя на имиграционните власти в една малка стаичка. Саша наблюдаваше как вратата се затвори след тях и изпрати мълчалива молитва, преди друг служител да пристъпи към него.

— Бихте ли ме последвали, мистър Лопов?

Саша кимна и се изправи. Докато служителят го въвеждаше в друга гола стая за разговори, той си мислеше, че цялото му бъдеще зависеше от онова, което щеше да каже през следващите двайсет минути.

 

 

Служителят от имиграционните власти се усмихна на Никол.

— Е, смятам, че това е всичко. Трябва да ви осведомя, че съпругът ви ще трябва да подаде молба за право на заселване през следващите дванайсет месеца. Веднъж получил тези документи, той може да остане в страната за неопределен период от време и накрая да подаде молба за натурализиране. Ако през следващите дванайсет месеца вие получите каквито и да било съмнения относно мотивите на вашия съпруг за встъпването в брак с вас, трябва да ни пишете. Веднъж ако е получил документите за заселване, ние вече не можем да му направим нищо.

Никол се усмихна мило на служителя. Знаеше, че напълно го беше очаровала. Нямаше съмнение, че той й вярваше.

— Благодаря за предупреждението, но смятам, че няма да се наложи да ви се обаждам — тя сведе клепачи. — Двамата със Саша се надяваме да създадем семейство в съвсем близко бъдеще.

— Е, желая ви успех, мисис Лопов — мъжът стана от стола си. — Трябва да отида да се посъветвам с колегата, който интервюира вашия съпруг. Ако желаете, можете да почакате съпруга си тук.

Никол кимна. Щом служителят напусна стаята, тя въздъхна с облекчение. Разговорът беше преминал отлично. Беше успяла да отговори на всеки въпрос с необходимата доза мисъл и точност. Надяваше се и Саша да е направил същото.

Вратата се отвори и Саша влезе в стаята. Изглеждаше напрегнат. Седна на стола до нея.

— Как мина? — тревожно попита той.

— Чудесно. А при теб?

— Е, не искаше да ми повярва, но отговорих на всичките му въпроси толкова добре, че смятам, че не може повече да се съмнява.

Служителят, който беше разпитвал Никол, се върна в стаята. Саша взе ръката й в своята. Мъжът седна и отвори папката си.

— Мисля, че всичко е наред. Обаче има само едно нещо. Както съзнавате, мистър Лопов, оженвайки се за мис Делиз, вие автоматично сте получили правото да останете тук още дванайсет месеца. След интервюто и двамата с колегата ми сме убедени, че вашата връзка е съвсем истинска. Но тъй като ви е било отказано разрешение за работа, което прави вашия внезапен брак малко съмнителен, моят шеф нареди да изчакате края на този дванайсетмесечен срок, преди да подадете молба за заселване. След като сте били заедно вече цяла година, ние с радост ще ви издадем такъв документ. Това само ще ни даде повече време да се уверим, че и двамата казвате истината, нали? — усмихна се той.

— Колко време след това ще пристигнат документите ми? — попита Саша.

— От три до шест месеца, в зависимост от натоварването тук. Мисля, че може да смятате, че след осемнайсет месеца ще ги имате. Благодаря и на двама ви за посещението днес. Ще ви изпратя.

Щом излязоха от сградата, Никол нададе радостен вик и се хвърли на шията му.

— Успяхме, скъпи! Всичко свърши! — и тя го целуна страстно.

Саша затвори очи и се насили да отвърне на целувката й. Докато я целуваше, се питаше дали щеше да успее да се преструва през всичките тези дълги осемнайсет месеца.