Лусинда Едмъндс
Бавен танц (20)

20.

Кейт се събуди и се протегна доволно. Отвори очи, слезе от леглото и седна на стола до прозореца. Дърветата по Фицджон авеню започваха да стават златисти и приветстваха пристигането на есента.

Както и завръщането на Джулиън.

Тя подпря лакът на перваза. Мразеше се, задето не можа да забрави, че днес той се връща в Лондон. Не й се беше обаждал цяло лято.

Но сега тя имаше Хасан. Несъмнено той се беше оказал едно чудесно приключение и въпреки опасенията й, че я очаква едно нещастно лято, й беше осигурил приятно и забавно прекарване на времето.

Хасан беше идеалният любовник. Изпращаше й цветя всяка седмица, откакто се срещнаха на партито на Мади, водеше я на обеди и вечери и я обсипваше с подаръци. Бяха пътували през някои уикенди чак до Париж и Флоренция, бяха прекарали горещи летни дни в езда в околностите на конефермата в Нюмаркет. Сексът също беше изключителен. Нямаше съмнение, че Хасан беше влюбен в нея.

Тя също го харесваше. И то много.

Но той не беше Джулиън. Независимо колко упорито се опитваше да го забрави, не можеше.

Не беше споменала нищо за отношенията си с Джулиън пред Хасан. Той не съзнаваше, че има някой друг. Това я караше да се чувства ужасно виновна, но септември й се беше струвал толкова далечен през юни…

— Така или иначе той няма да се обади. Очевидно всичко е приключило — каза си Кейт.

Стана и отиде под душа. После навлече тениска и джинси и си помисли, че ще й стане по-добре, ако не си стои вкъщи през деня. През изминалата година атмосферата в дома й се беше променила. Баща й се появяваше още по-рядко отпреди, а лицето на майка й непрекъснато беше смръщено и загрижено. Кейт неведнъж я беше питала какво не е наред, но майка й беше поклащала глава в знак, че няма такова нещо. Едва преди две седмици беше видяла някаква статия в „Дейли мейл“, в която се намекваше, че не всичко върви добре в „Джонсън Корпорейшън“. Тъй като вестникът, който отпечатваше историята, водеше ожесточена конкуренция с ежедневника на баща й, Кейт не му обърна особено внимание. Винаги се намираха някакви клевети по адрес на баща й, но този път напрежението вкъщи я беше накарало да се зачуди дали няма поне зрънце истина в статията.

Миналата седмица беше попитала баща си за тази история. Той й беше отвърнал с гръмогласен смях, беше я щипнал по бузата и беше казал, че и тя е така лековерна, както и останалата част от читателската аудитория.

— Аз ще ги изправя пред Страшния съд, мила моя. Адвокатите ми ще им опекат топките на шиш заради тази история.

Кейт въздъхна. Имаше среща с Хасан в дома му, откъдето щяха да тръгнат към един търг за коне, за да изберат млада кобила за конефермата. Това поне щеше да я разсее и да отвлече мислите й от завръщането на Джулиън. Тя среса косата си, сложи си туш за мигли и червило и слезе долу да закуси.

 

 

В същото време Хасан закусваше в оранжерията зад къщата си в Челси. Опитваше се да помисли върху някои подробности от следването си през предстоящия семестър в университета, но не можеше да се съсредоточи. Чувстваше се така, откакто срещна Кейт.

Беше като омагьосан. Всяка негова мисъл след събуждането му беше свързана с нея, с тялото, очите й, прекрасната й усмивка. Имаше цял час до пристигането й, а той едва можеше да го дочака.

Напоследък Кейт беше говорила за купуване на собствен апартамент. Тази мисъл го изпълваше със страх. Тя искаше да стане независима, сама да кове бъдещето си и това го плашеше. Искаше му се той да бъде нейното бъдеще, да бъде част от всички нейни планове. Няколко пъти й беше предлагал да се пренесе да живее при него — в края на краищата неговата къща беше по-удобна от всичко, което баща й би решил да й купи. Натаниел Джонсън може и да беше богат, но Хасан знаеше, че неговият собствен баща може да го купи и продаде, защото богатството му беше стократно по-голямо. Кейт приемаше неговите предложения със смях и с думите, че е твърде млада да се задомява. Хасан беше съкрушен. Не бе свикнал да му отказват.

Все пак беше започнал да разбира, че трябва да прояви търпение. След седмица щеше да отлети за Джеда. Щеше да каже на баща си, че си е намерил годеница. Баща му щеше да се противопостави. Не беше тайна, че той предпочиташе Хасан да се ожени за момиче от богато арабско семейство, но тъй като майка му беше французойка, баща му едва ли щеше да протестира дълго срещу избора на сина си. Веднага щом получеше благословията на баща си, той щеше да направи предложение на Кейт.

Щастливо си мислеше за деня, който му предстоеше. Беше казал на Кейт, че ще я води на търга да избират нов кон за конефермата в Нюмаркет. Това, което тя не знаеше, беше, че конят щеше да е за нея — неин собствен расов кон. Дали този екстравагантен подарък щеше да помогне на намеренията му?

Като сложи остатъците от пушената херинга, към която имаше особена слабост, върху една чинийка, Хасан я побутна под масата, където търпеливо я чакаха три чифта светнали котешки очи.

 

 

Кейт се прибра у дома крайно изтощена. Двамата с Хасан бяха избрали една красива кобила на търга.

— Някакви обаждания? — с надежда запита тя майка си в кухнята.

— Няма.

— О, нищо.

Качи се горе, вбесена, че този факт моментално й беше развалил настроението. Отиде да си напълни ваната. Щеше й се да не бе отхвърляла предложението на Хасан за вечеря. Ами ако Джулиън се обадеше и нея я нямаше? Можеше и да не се обади отново.

— За бога, Кейт! — смъмри се тя, докато се събличаше. — Забрави го!

Тя пристъпи във ваната и затвори очи. Хасан я беше попитал дали би искала да отидат през уикенда да видят новата кобила, която бяха купили. Беше се поколебала и беше смънкала, че още не знае какво ще прави, за всеки случай…

— Не! Не може да продължаваш така! Джулиън не се съобразява с теб, като планира живота си.

Прекара една ужасна нощ, втренчена в мълчаливия телефон. Той звънна веднъж и тя вдигна слушалката с разтуптяно сърце. Разочарованието й, като разбра, че се обажда Хасан, сигурно беше явно доловимо в гласа й.

— Добре ли си? Май си нещо потисната, мила?

— Не, добре съм! — сърдито се сопна тя, после се почувства ужасно, задето му крещеше така. — Просто съм уморена след този напрегнат ден, това е всичко.

— Тогава си легни рано, любов моя. Няма да те задържам повече. Исках само да разбера дали си решила нещо за този уикенд.

Кейт замълча за миг, после каза:

— Да, ще бъде чудесно да идем там. В петък вечер ли ще тръгнем?

— Да, ще те взема в шест. Смятам, че можем да спрем да вечеряме някъде по пътя. О, мила, толкова съм щастлив, че можеш да дойдеш. Имам изненада за теб — беше толкова щастлив, че Кейт се почувства още по-виновна.

— Очаквам с нетърпение уикенда.

— Аз също, мила. До петък.

— Да. Довиждане.

Кейт остави слушалката, легна на леглото и се зачуди каква ли беше изненадата. Започваше да осъзнава, че семейството на Хасан притежаваше богатство, пред което средният милионер изглеждаше като бедняк.

Спомни си един разговор с Мади преди повече от година, когато беше описвала какъв мъж иска за съпруг. „Безкрайно богат… да ме обожава.“ Знаеше, че в лицето на Хасан беше открила идеалния съпруг.

Само дето той не беше Джулиън.