Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi(2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. —Добавяне

13.

Първият месец на Мади в новия й дом се оказа необичаен и труден, както беше очаквала. Едва виждаше баща си, който или работеше в операта през деня, или излизаше вечер с Ивет.

Все още не беше простила на Кристофър, че не я беше защитил относно Шехеразада.

Това, което я притесняваше най-много, беше начинът, по който Никол се докарваше пред Кристофър. Беше мила, услужлива и учтива — идеалната дъщеря. Мади безпомощно наблюдаваше как тя постепенно го омайваше. Излизаше, че той имаше повече време за Никол, отколкото за нея. Пред родителите им Никол се държеше като най-добрата сестра и Мади знаеше, че баща й никога нямаше да й повярва, ако му кажеше колко злобна ставаше тя в момента, в който останеха сами. Затова си мълчеше и ставаше все по-затворена и мрачна, докато Никол бавно завладяваше сърцето на баща й.

Отношенията на Мади с новата й майка никак не й помагаха. Ивет се отнасяше с нея като с гостенка, видимо смутена всеки път, когато се налагаше да говори с нея.

С течение на времето Мади започна да измисля как да прекарва все по-малко време в къщата. Не само че трябваше да се примирява с Никол вкъщи, но присъствието й в същия клас в школата означаваше, че няма отърваване от доведената й сестра. Положението стана още по-лошо от факта, че Саша започна да я отбягва след започването на новия семестър, а това доставяше огромно удоволствие на Никол. Всичко това засилваше депресията й, затова след последния час следобед тя често се отбиваше при Себастиан или Хасан, за да отложи колкото може прибирането вкъщи.

Шехеразада и семейството й живееха щастливо и охолно на новото си място. Мади беше започнала доста да харесва Хасан. Макар да не му казваше как точно се чувстваше, той, изглежда, разбираше, че тя преживява труден период, и се стараеше максимално да я ободри. Тя спестяваше оплакванията си за Себастиан — единствения човек, който според нея разбираше какво преживяваше тя.

Себастиан се беше изнесъл от апартамента на леля си в една квартира близо до колежа си в Барбикан. Там имаше място само за легло, хладилник и — неговата гордост и радост — старо пиано „Щайнуей“, на което се упражняваше денонощно през времето, когато не беше в колежа.

Една вечер към края на март, след особено тежък ден, Мади пристигна в квартирата на Себастиан. Щом й отвори вратата, отвътре я лъхна миризмата на застоял цигарен дим.

— Здравей, мила. Влизай и слагай чайника.

Мади кимна, а той се върна при пианото, където работеше върху нова композиция. Мади напълни чайника, после се отпусна на леглото, докато чакаше водата да заври. Себастиан изсвири няколко ноти, записа ги, после се обърна и я погледна.

— Лоша работа, а?

— Честно казано, Себастиан, не знам още колко мога да издържа. Тази Никол е такава кучка! Цял ден грачеше из училище, че тя и Саша ще танцуват в главното па-де-дьо на продукцията в края на годината. Знае, че харесвам Саша, и е твърдо решена винаги да ми натяква, че ме е зарязал.

Себастиан стана да направи кафето.

— Виж, Мади, зная, че не е моя работа, но наистина смятам, че си по-добре без Саша. Нека Никол си го задържи. Той наистина не си струва.

— Откъде знаеш? Ти си го срещал само веднъж — възмутена го попита Мади.

— Добре, добре. Извинявай. Никога няма да посмея да критикувам твоя безценен Саша. Да оставим този спор, а?

— Защо си толкова настроен против него? Знаеш ли нещо, което аз не знам? — настоя Мади.

— Не, разбира се, че не — искаше му се да не беше казвал нищо. — Както и да е, ела тук да видим как ще изпееш най-новата ми песен.

— Трябва ли? — изпъшка Мади. — Скапана съм.

— Да, трябва. Хайде, Мади. Изслушвам проблемите ти, а ти можеш да покажеш повече любопитство към работата ми.

— Съжалявам, извини ме — виновно стана тя.

— Добре. Аз ще изсвиря мелодията и ще пея. Ти слушай.

Песента беше бавна балада. Мади тананикаше, докато Себастиан пееше с думите.

— Какво мислиш? — попита я той, когато свърши.

— Харесва ми — честно отвърна тя.

— Искам да чуя женски глас да я изпълнява. Трябва силен глас, затова почни бавно и тихо, но усили постепенно до средната част.

Мади изпълни песента с лекота. Себастиан слушаше как плътният й глас и приятният й тембър придаваха допълнителни измерения на композицията му. Осъзна, че беше написал тази песен за нея, за да подчертае вокалните й възможности.

— Беше прекрасно, Мади. Ти наистина имаш широк диапазон. Иска ми се да направиш нещо за гласа си. Можеш да сложиш в малкото си джобче някои певици в „Гилдхол“.

— Благодаря, но не приемам. Тази песен ми харесва, не забравяй — легна на леглото и сложи ръце под главата си. — Себастиан, иска ми се да можех да намеря начин да спечеля малко пари, за да се махна от къщата на ужасите. Нанесох се там заради татко, но не мисля, че той би забелязал, ако се махна оттам.

— Не разсъждавай като разглезено дете, Мади. Баща ти е влюбен за пръв път от тринайсет години. Той е замаян от това и естествено насочва вниманието си към новата си жена. Но все още те обожава, знам, че е така.

— Може би. Аз лично смятам, че предпочита Никол. Няма значение, ставам на осемнайсет след три месеца и тогава ще мога да правя каквото поискам, стига да имам пари — в тях е цялата работа.

— Е, може да успея да ти помогна.

Мади се изправи.

— Как?

— Няма да е зле да изкарам нещо, освен стипендията си. Напоследък си мисля да започна да правя онова, което баща ти правеше.

— Да работиш в разни барове?

Себастиан кимна.

— Да. Само че ти плащат много повече, ако можеш да свириш и да пееш, но, разбира се, аз не мога да изпея вярно една нота. Чудех се как би ти се сторило предложението да подготвим няколко песни заедно и да се опитаме да си потърсим агенция.

Тя го погледна подозрително.

— Но аз непрекъснато ти повтарям, Себастиан, че не съм певица. Аз съм балерина.

— Добре, Мади, тогава върви и си намери работа в някой ресторант като сервитьорка просто защото си голям инат и не признаваш, че имаш и друг талант, освен танцуването. Изобщо не мога да те разбера.

— Извинявай. Просто си мисля, че прекалено много хвалиш гласа ми, а той всъщност не е нищо особено. Изобщо не се напрягам, когато пея.

— Точно това имам предвид! Твоят глас е чист, естествен, Божи дар, който ти можеш да усъвършенстваш, но никога не би могла да придобиеш дори и след милион години. Много по-естествена способност е от това, да танцуваш. Погледни се, трябва да се бъхтиш цял ден, за да поддържаш тялото си във форма, а само заставаш до пианото и пееш дори без да се замислиш за това как го правиш.

— Не говори така! — Мади скочи. — Да стана балерина винаги е било и ще бъде моя мечта.

— Защо? Заради майка ти? Нима ще прекараш остатъка от живота си, опитвайки се да станеш като нея заради баща си, Мади?

— Как смееш? — Беше пребледняла. — Смятах, че ти поне ме разбираш.

— Виж, успокой се. Съжалявам, наистина съжалявам. Не беше уместно. Просто не мога да ти опиша колко вбесяващо е да гледаш някого с такава дарба да не я използва.

— Да, неуместно беше, Себастиан. И то непростимо неуместно. Танцувам, защото самата аз го искам, а не заради майка ми. Но погледни себе си — ти следваш стъпките на баща си, нали? Отивам си!

Тя грабна сака си и се отправи към вратата.

— Моля те, Мади, не си отивай! Съжалявам. Не исках да те разстройвам.

Тя се обърна със сълзи в очите.

— Е, успя да го направиш. Благодаря, Себастиан, но нямаше защо.

Вратата се тресна и стъпките й отекнаха по голото стълбище. Той посегна за цигара. Знаеше, че се беше държал безчувствено в момент, когато Мади беше емоционално уязвима. Но онова, което беше казал, я беше засегнало толкова, защото беше твърде близо до истината. Дали имаше или нямаше талант на балерина — беше без значение. Себастиан знаеше, че постъпките на Мади бяха мотивирани от нуждата да угажда на баща си и да компенсира загубата на любимата му жена. А сега той беше намерил заместничка, която не само успяваше да запълни празнината в сърцето му, но отгоре на всичко беше истинска балерина. Светът сигурно се сгромолясваше в съзнанието на Мади.

— По дяволите! — Себастиан пусна цигарата си в чашата за кафе. Надяваше се, че ще има възможност да получи опрощението й.