Лусинда Едмъндс
Бавен танц (90)

90.

Шест месеца по-късно

Мади се събуди. Една ръка докосваше нежно голите й гърди. После се плъзна бавно по корема й и започна да го гали.

— Ммм — тя се обърна и очите й срещнаха тези на Себастиан.

Двамата започнаха да се целуват страстно с притиснати едно в друго тела.

— О, Мади, как искам да те галя, да те държа непрекъснато в прегръдките си — шепнеше Себастиан, като се надвеси над нея, готов да я люби.

Мади затвори очи, когато Себастиан проникна в нея.

— Обичам те, Мади, скъпата ми женичка, обичам те.

Той се наведе над нея и я целуна още веднъж, а тя се изви нагоре, за да може той да проникне по-дълбоко в нея. Той стигна първи кулминацията, а след това започна да я целува навсякъде, докато тя също се разтресе от върховното удоволствие.

— Боже мой! Не мога да ти се наситя — промълви той, когато и двамата се отпуснаха прегърнати.

— Е, ще имаме много време да компенсираме загубеното.

— Охо, като приказваме за компенсации…

Ръката му отново започна да гали гърдите й.

Телефонът иззвъня.

— Дявол да го вземе! — каза Себастиан.

Мади се отдели от него и се пресегна към телефона.

— Здравей, Мади. Извинявай, ако съм те събудила, но току-що получих писмо от Саша — гласът на Ивет издаваше, че е ужасно разстроена. — Саша очевидно е в някакво сиропиталище в Съри. Моли ме да заведа Наташа да я види, а също така, ако може, да дойдеш и ти. Мади, той казва, че умира.

Мади седна на леглото.

— О, боже мой! Защо Никол не ни е казала нищо? Сигурно е знаела!

— Току-що говорих с нея. Каза, че изобщо не я интересува дали той умира. Нямало да иде да го види, а не трябвало да водя и Наташа там. О, Мади, нищичко не разбирам!

— Кога си решила да отидеш?

— Колкото може по-скоро. Ще заведа бебето при него, каквото и да казва Никол. Наташа все пак му е дъщеря.

— Да — въздъхна Мади. — Ще отидем с колата. Ще дойда да ви взема по обед.

Тя затвори телефона.

— Проблеми ли има? — попита Себастиан.

— Саша — каза с въздишка Мади. — Май е сериозно болен и иска да ме види. Не мога да си обясня защо Никол не е споменала нищо. Отказва да го посети. Чудя се защо настъпи такава криза в отношенията им.

— По кое време смяташ да тръгнеш? — попита Себастиан.

— По обед.

— Много добре — Себастиан я придърпа обратно под завивките. — Имаш достатъчно време да покажеш на съпруга си колко го обичаш.

 

 

Мади се опита да скрие изненадата си, когато влезе в стаята на Саша. Мършавата фигура на стола с бледо лице и хлътнали очи с нищо не напомняше за силния млад мъж, когото тя бе познавала допреди известно време. Тя веднага се досети какво му имаше. Признаците на ужасната болест, която убиваше толкова много хора, бяха твърде очевидни, за да сгреши.

— Саша! Защо не ми каза къде си бил?

Тя се наведе и го целуна нежно. Кожата му беше като хартия.

— Здравей, Мадлен. Смятах, че при дадените обстоятелства е по-добре никой да не знае. Журналистите могат да бъдат много жестоки и заради Наташа… нали виждаш от какво съм болен?

— Да, да. Разбирам те — Мади седна до него и го хвана за ръката. — Много се радвам, че накрая се реши да се свържеш с Ивет.

— Тя доведе ли Наташа?

Мади кимна.

— Да, макар без знанието на Никол. Ивет ще дойде всеки момент. Трябваше да влезе в тоалетната, за да смени набързо памперса на малката.

Лицето на Саша светна, след това веднага се помрачи.

— Мадлен, мислиш ли, че Ивет ще позволи да подържа Наташа, като разбере от какво съм болен?

— Саша, ти си баща на Наташа. Разбира се, че ще ти позволи. — Тогава й дойде на ум ужасната мисъл, че… — О, щом ти си болен от тази болест, значи ли, че…

Саша поклати глава.

— Не, не, нито Наташа, нито Никол са заразени. И двете бяха изследвани, когато се оказах серопозитивен. Затова и напуснах. Никол ми каза, че повече никога няма да видя Наташа.

Мади видя, че Саша се бори да не заплаче.

— Е, Наташа прекарва повечето време с Ивет. Никол е твърде ангажирана с кариерата си, за да се интересува какво става с дъщеря й.

Внезапно Саша стисна силно ръката на Мади. Все още беше доста силен за човек, който има такъв изнемощял вид.

— Много се безпокоя за Наташа. Мадлен, само ти знаеш колко зла е Никол. Искам и Ивет да разбере и тогава може би тя ще се ангажира да отгледа Наташа. Ако Наташа остане в ръцете на Никол, тя ще бъде лишена от всякаква любов и грижи. Майка й мисли само за себе си и кариерата си, както самата ти каза. Тя не знае какво е обич.

— Но, Саша, Ивет е майка на Никол. Никога няма да успееш да я убедиш, че дъщеря й е зла.

— Грешиш, Мадлен. Успях да събера доказателства за нещо, което Никол направи. Нещо, което е толкова ужасно, че аз… о, Мади! — Саша я погледна с трескави очи. — Аз също съм лош. Правил съм толкова неща, от които сега се срамувам. Не бях добър приятел. Поставях себе си на първо място, а трябваше да помисля за теб. Но сега, кълна се, ще се опитам да компенсирам лошото, което съм направил.

— Саша, какво искаш да кажеш с това?

Саша тъкмо се канеше да отговори, когато вратата се отвори и Ивет влезе с Наташа в ръце. Ивет погледна Саша и по изражението й Мади разбра, че бе също толкова слисана, колкото беше и тя самата преди малко.

— Здравей, Саша — каза Ивет. — Виж кого съм довела да те види.

От сломената фигура в стола се чу кратък възглас на удоволствие.

— Може ли да я подържа? — попита той с отчаяние в гласа.

Ивет се поколеба за малко, преди да отговори.

— Ами, разбира се, че можеш. Виж, миличка, това е татко.

Ивет внимателно постави Наташа в ръцете на Саша.

— О, сладката ми, малката ми дъщеричка. Ако знаеш колко ми липсваше — разнежи се той.

Мади потърси кърпичка в чантата си и видя, че очите на Ивет също са насълзени.

— Ще имате ли нещо против да остана малко насаме с нея? — помоли се Саша.

— Разбира се, че не — отвърна Ивет.

Двете излязоха от стаята. Навън Ивет се разплака.

— О, господи, никога не съм виждала по-трагично нещо. Саша е болен от СПИН, нали?

— Да.

— Но това не значи ли, че…

— Не — решително отговори Мади. — Наташа и Никол са здрави. Ела да поседнем и ще ти обясня всичко.

Когато двете жени се върнаха обратно в стаята, Ивет беше много по-спокойна. Саша беше прегърнал Наташа в скута си и й пееше тихичко. Той вдигна глава и се усмихна.

— Мисля, че тя си спомня за баща си, нали?

— Разбира се, че си го спомня — каза Ивет. — Саша, ще трябва вече да се връщаме в Лондон. Мади има представление довечера. Но аз мога пак да доведа Наташа след няколко дни.

— Много ти благодаря.

Саша кимна с глава. След това целуна нежно бебето по главичката.

— Помни, миличка, че те обичам.

След това подаде бебето на Ивет. Страните му бяха мокри от сълзи.

— Обещай ми, че ще се грижиш за нея вместо мен. Обещай ми!

— Разбира се, че ще се грижа — отвърна Ивет, като се наведе и го целуна. — Ти се грижи за себе си. Аз скоро ще се върна.

— Благодаря ти, че дойде.

— И аз ще дойда пак. Пази се.

Мади коленичи, прегърна го и го притисна към себе си.

Саша кимна с глава, хвана ръката й и я целуна.

— Сбогом, Мадлен. Винаги съм казвал, че си красива не само външно, но и по душа. Заслужаваш да си щастлива до края на живота си.

Мади остави сълзите да текат свободно по лицето й.

— Сбогом — промълви тя и последва Ивет и Наташа навън.

— Сбогом, Наташа, сбогом, дъщеричке — промълви Саша. След това се пресегна към масата, взе един бележник и продължи да пише писмото, което бе започнал по-рано през деня.