Лусинда Едмъндс
Бавен танц (9)

9.

„Дами и господа, моля затегнете коланите и изгасете всички цигари. Кацаме на летище «Хийтроу» след около десет минути. Благодаря ви.“

Кристофър прилежно затегна колана си и затвори очи. Мразеше да лети и очакваше нетърпеливо мига, в който самолетът ще се приземи.

По време на полета се беше опитал да подреди събитията през последните три месеца в някаква логическа последователност, макар и само заради Мади. Откри, че не може. В края на краищата любовта беше чувство, което нямаше нищо общо с логиката.

След дванайсет години физическо и емоционално въздържание, което сам си беше наложил, сега го бяха връхлетели чувства, които го пометоха като тайфун. Сякаш някакво осветление съвсем неочаквано отново се бе включило и бе обляло в светлина скучния и сив живот, който бе водил през последните дванайсет години.

Ужасната болка от загубата на Антония, шокът и чувството, че е бил предаден, го караха да смята, че никога няма да може да обича отново. Затова той самият беше изненадан, когато предишната вечер беше помолил жената, която бе обсебила мислите му сега, да се омъжи за него и тя бе приела.

Взе ръчния си багаж и заедно с другите пътници слезе от самолета и се отправи към аерогарата. Докато чакаше пред конвейера за останалия си багаж, Кристофър се чудеше как щеше да каже на Мади.

 

 

Ключът се превъртя в ключалката в девет и двайсет. Мади скочи от дивана.

— Мади! Вече съм у дома!

— Татко! Татко! Толкова ми липсваше!

Тя се спусна по коридора и се хвърли в прегръдката на баща си.

— И ти ми липсваше, миличка. Я чакай да те огледам. Наистина мисля, че си станала млада жена, откакто ме няма. Изглеждаш великолепно, Мади.

Тя се отдръпна и се вгледа в баща си. Той също изглеждаше променен. Косата му беше добре подстригана, беше облечен в скъпо сако и нов панталон. Очите му искряха и тя си помисли, че никога не го бе виждала да изглежда толкова красив.

— Татко! Изглеждаш страхотно! И толкова изтънчен! Сакото е много хубаво. Ела в кухнята. Закуската е почти готова.

Оставиха в коридора купищата куфари и чанти, пълни с примамливи коледни подаръци.

— Боже мой, Мади! Мога да се огледам в тази мивка. Здравата си се потрудила.

Кристофър седна до масата, а Мади се зае с грила.

— Благодаря. Заредила съм го целия, защото си мислех, че си гладен.

— Умирам от глад. Беконът мирише апетитно. Хубаво е да си бъдеш у дома.

Той се протегна и се прозя.

— Разказвай за Америка. Искам да чуя всичко.

— Не знам откъде да започна. Ти толкова ми липсваше, че понякога ми се приискваше едно питие без кубчета лед. Но все пак прекарах най-хубавите три месеца от живота си след смъртта на майка ти.

Мади го стрелна с очи при тези думи. Наистина изглеждаше нов човек.

— Май наистина Америка ти се е отразила добре, татко. Хайде, почвай отначало.

Тя постави препълнена чиния пред него, а после сложи и на себе си. Докато закусваха, Мади слушаше разказа му.

— … Ужасно е да извличаш печалба от нечие чуждо нещастие, но да свириш всяка нощ в Метрополитен е преживяване, което не бих пропуснал за нищо на света. Най-добрата новина е, че ми предложиха постоянна работа. Шефовете ме помолиха да работя на репетициите на новия балет, чиято премиера компанията планира през пролетта. Заплащането е три пъти повече от онова, което мога да изкарам от работата си по баровете.

— Ами композирането? Смятах, че целият смисъл на отиването ти в Америка беше да спечелиш достатъчно, за да можеш да се посветиш няколко месеца на творчеството си.

Кристофър се вгледа в дъщеря си. Искаше да й каже, да й обясни толкова неща. В края на краищата нейният живот щеше да се промени коренно, както и неговият. Въздъхна дълбоко. Нямаше лесни начини.

— Мади, мила. Наистина не знам как да ти кажа. Аз… Много неща се случиха в Америка.

Погледна към нея. Тя го гледаше нетърпеливо.

— Да? Какво е станало, татко?

— Помниш ли, че в едно от писмата ти писах, че съм срещнал една доста приятна жена?

Тя кимна.

— Ами колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече се задълбочаваха отношенията ни и… истината е, че се влюбих.

Обхванаха я противоположни чувства. Радваше се за баща си, който заслужаваше да намери някого след всички тези години. От друга страна, плашеше се от неизвестността, защото се досещаше, че животът им щеше да се промени завинаги.

— Коя е тя, татко? Какво работи? И тя ли е музикантка?

— Шшт, Мади. Всяко нещо с времето си — пресегна се и взе ръката й. — Първо искам да ти кажа, че никой никога не може да заеме мястото на майка ти, както и че моят нов брак няма да промени нашите отношения.

— Нов брак? — секна дъхът на Мади.

Кристофър кимна и лицето му засия.

— Да, направих й предложение точно преди да си тръгнем от Ню Йорк. Тя каза „да“.

Искаше да поздрави баща си, но само шумно преглътна.

— Татко, много съм развълнувана.

— Наистина ли, Мади?

— Да. Сам си от толкова дълго време. Честито! Кога ще се запозная с новата си майка?

— Скоро. Сигурен съм, че и ти ще я обикнеш като мен.

— Е, хайде. Кажи ми името й. Кристофър се усмихна плахо.

— Всъщност може и да си чувала за нея. Казва се Ивет Делиз. Мисля, че дъщеря й е в твоя клас в школата.