Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi(2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. —Добавяне

86.

Кейт беше в спалнята си и се обличаше за вечеря, когато чу песента по радиото. Спря и се заслуша с рисковано вдигната във въздуха спирала за мигли. Не можеше да сбърка този глас. Песента свърши и френският дисководещ каза, че песента се издига бързо в английските класации и току-що е влязла в първата двайсетица на Франция. Каза също, че се изпълнява от Мадлен Винсънт, новоизгряваща талантлива звезда, която е истинска сензация на британската музикална сцена и сигурно ще стане такава и на континента.

Кейт възкликна от удивление.

— Браво, Мади! — каза тя на отражението си в огледалото, после изруга, защото цапна бузата си с туша за мигли.

След десет минути беше готова в новия си костюм на „Шанел“ — удоволствие, което си позволи благодарение на повишението на заплатата, което Хасан й даде миналия месец. Огледа се и реши, че изглежда страхотно. После настроението й се развали, като се сети, че целият й блясък беше предназначен за някакъв шейсет и пет годишен притежател на арабски коне.

Долу в трапезарията тя провери още веднъж дали всичко отговаря на изискванията й. Персоналът беше толкова способен и опитен, че Кейт знаеше, че едва ли има смисъл да ходи в кухнята. Като всичко останало в конефермата и тук нещата вървяха по часовник. В дневната тя си наля чаша шампанско, седна и се запита дали баща й би се гордял как контролира такъв голям концерн. Конефермата вече можеше да се похвали с шестнайсет кобили, пет, от които бяха победителки в известни състезания. Беше посрещала и угощавала потенциални купувачи на едногодишни обещаващи коне. Конефермата вече бе почнала да си възвръща старата слава. Кейт знаеше, че има голям принос за успеха й. От момиче, което никога не беше смятало да работи и да прави кариера, Кейт се беше променила напълно. Работата беше всичко в живота й и й доставяше истинско удоволствие. Тя все още страдаше от загубата на родителите си, но болката беше започнала да стихва и Кейт вече градеше сама бъдещето си.

През последните месеци беше решила, че тя и мъжете правеха много лош коктейл. Неотдавна беше прочела, че Джулиън Форбс се е оженил за Верена Сърси-Уелс и с изненада констатира, че не изпитва никаква ревност. Хасан беше заел мястото на Джулиън в сънищата й. Тя сама си беше виновна, че той гледаше на нея като на всеки друг свой служител. Въпреки това продължаваше да очаква с нетърпение посещенията му, макар да беше много вероятно да се е оженил вече за Тани.

На входната врата се позвъни и Кейт стана да посрещне важния гост.

— Мистър Карим, колко се радвам да ви видя — мило се усмихна тя и се ръкува с него.

— И за мен е истинско удоволствие да ви видя. Колко сте красива тази вечер.

— Здравей, Кейт — един познат глас я накара да подскочи.

— Хасан! — изненадано възкликна тя. — Не знаех, че ще идваш.

Той се усмихна и я целуна по двете страни.

— Случи се така, че бях в Париж по работа, свързана с мистър Карим, и когато той каза, че ще идва тук, за да вечеря с теб, реших да се възползвам от колата му.

— Всъщност мисля, че прави внезапна проверка на служителите си — каза Кейт на мистър Карим и ги поведе към дневната.

— Какво ще пиете? Приготвила съм бутилка „Лорен Перне“ в лед, за да отпразнуваме победата на Джулиъс в „При Д’Авиньон“ миналата седмица.

— Тъй като случаят е специален, ще си позволя една чаша — каза мистър Карим.

Кейт наля шампанското и подаде чашите на двамата мъже. Погледна към своя млад работодател и изведнъж си го представи без дрехи. Изчерви се от мислите си, после си каза благодарствена молитва, че бе решила да облече новия си костюм.

Вечерята вървеше изрядно; храната беше отлична, а компанията много приятна. Кейт чувстваше, че разцъфва в присъствието на Хасан.

След вечерята се върнаха в дневната да пият кафе. Огънят беше запален още докато вечеряха, и мистър Карим бе приятно впечатлен от вида на стаята.

— Комплиментите отново са за Кейт. Тя е вътрешният дизайнер тук — усмихна се Хасан.

— Очевидно сте жена с много таланти — каза й мистър Карим. — Чудя се как още не ви е грабнал някой млад мъж. Внимавай, Хасан. Когато това се случи, ще изгубиш нещо много ценно.

— Тогава ще трябва да се погрижим това да не се случва, нали, Кейт?

Очите на Хасан искряха и Кейт почувства как по тялото й се разлива приятна тръпка.

Точно преди полунощ мистър Карим каза, че трябва да си тръгва. Хасан кимна и стана.

— Вашето посещение беше истинско удоволствие — каза Кейт, като се опита да скрие разочарованието си, че Хасан си тръгва.

— О, аз оставам — каза Хасан. — Ако нямаш нищо против, Кейт, ще преспя тук. Искам утре сутринта да стана рано и да видя конете.

— Това е твоят дом, Хасан — засмя се тя и настроението й се оправи.

Махнаха на мистър Карим за довиждане и се върнаха в топлата стая. Навън беше студена ноемврийска нощ.

— Искаш ли една глътка преди лягане? — попита Кейт, преди да се усети. — Аз… има някои неща, които бих искала да обсъдим.

— Разбира се.

Хасан я последва в трапезарията и наля коняк и на двамата. Той седна на дивана, а Кейт се настани уморено на едно от креслата.

— За теб! — вдигна чашата си Хасан.

— Защо за мен?

— Защото успехът на конефермата се дължи на теб. Чувам само хвалебствия от всеки, който те е срещнал.

Кейт усети, че се изчервява.

— Аз съм тази, която трябва да ти благодари за невероятния шанс, който ми даде. Изобщо не вярвах, че мога да се справя.

Той я изгледа.

— Аз знаех, че можеш. А трябва да добавя, че тази вечер си направо блестяща. Наистина си израснала много през последната година.

Кейт отново се изчерви.

— Благодаря. Толкова ли бях наивна преди?

— Доста, но тогава такива бяхме и двамата.

Кейт разбра, че Хасан намеква за старата им връзка. Очевидно гледаше на нея като на някаква глупава тийнейджърска авантюра.

— Как е Тани? — осмели се да попита тя.

— Добре. През лятото беше при родителите ми в Антиб, а снощи успях да я видя. Сватбата е след три седмици в Париж. Семейството ми би се радвало много да присъстваш.

— О, честито. Надявам се да сте много щастливи — каза Кейт със свито сърце. Тя не можа да прикрие разочарованието в гласа си. — Страшно съм уморена, Хасан, а утре трябва да ставаме рано. Ако нямаш нищо против, бих искала да си легна.

Кейт стана. Чувстваше, че всеки момент ще се разплаче.

Хасан я гледа известно време, после отметна глава назад и се разсмя.

— Какво е толкова смешно? Защо се смееш? — ядосано попита тя.

— Извинявай, Кейт — Хасан си избърса очите, — просто се радвам, че малкият ми план успя.

— Какъв малък план?

— Да те накарам да смяташ, че ще се женя за Тани. Всъщност тя е годеница на по-големия ми брат. Но на всяка цена ще предам твоите поздрави и пожелания.

— Почакай малко, Хасан Калил. Да не искаш да ми кажеш, че нарочно си ме накарал да ревнувам? Е, наистина успя, негодник такъв!

Хасан кимна.

— Когато те назначих миналата година, ти самата настояваше нашите отношения да останат приятелски и служебни, нищо повече. Приех, но нещо ми подсказа, че ти все още гледаш на мен като на стария верен Хасан, когото направи на нищо, но той пак би се върнал при теб. Затова реших да те накарам да погледнеш на мен от друг ъгъл. И какъв по-добър начин да го постигна, освен да те накарам да повярваш, че имам връзка с красива жена? Познавам те по-добре, отколкото предполагаш, Кейт. Това ти подейства като магия.

— Е, може и да не е. Може и да не съм се влюбила в теб — раздразнено отвърна тя, после се изчерви, като осъзна какво бе казала.

— Тогава си признаваш значи? Влюбена си в мен?

Очите му блестяха дяволито.

— Да, не! Аз… честно казано, заслужаваш един хубав шамар за това, което си направил.

Хасан стана и я взе в прегръдките си.

— Не си си мислила, че съм готов да се откажа от теб, нали? — нежно я попита той. — Обичам те от първата нощ, която прекарахме заедно. Бях твърдо решен да бъдеш моя. И както мистър Карим подчерта, не мога да оставя една от моите най-хубави придобивки да избяга и да се омъжи за някой друг, затова май е по-добре самият аз да се оженя за теб.

— Хасан — тихо каза Кейт.

— Да, моя мила Кейт?

— Стига си ме поглъщал с очи, а млъкни и ме целуни.