Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi(2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. —Добавяне

83.

Когато Себастиан напусна вилата през онази ужасна нощ, той подкара за Лондон, без да има представа къде ще прекара нощта. По лицето му се стичаха сълзи. Разбираше, че Мади никога не би могла да му прости, че техните отношения бяха приключили.

Защо му трябваше да ходи при Кристофър? Пламенната му натура го беше накарала да се хвърли напред, без да мисли за последиците, а сега беше загубил всичко.

Сещаше се само за един човек, който можеше да му предложи легло за през нощта. Ако Джаспър беше излязъл, щеше да се наложи да отиде на хотел. Паркира колата пред апартамента на Джаспър и натисна бутона.

— Ало — беше гласът на Шиобан.

— Ало, Шиобан. Обажда се Себастиан.

— Качи се.

Вратата избръмча и той се насочи към стълбите. Шиобан го чакаше на вратата с мокра коса. Явно скоро беше излязла от банята. Целуна го по двете страни.

— Здравей, изглеждаш ужасно — каза тя.

— Благодаря много — нацупи се той и я последва вътре.

— Съжалявам, но него го няма. Хукна за Съсекс, защото жена му се обади, че едно от децата имало хрема или нещо такова. Както и да е, какво те води насам?

— Няма къде да преспя тази нощ.

— Няма проблеми. Можеш да спиш в гостната. Джаспър няма да се върне до утре сутринта. Малко компания ще ми дойде добре. Чай, кафе? Или нещо по-силно?

— Определено последното — въздъхна Себастиан. — Каквото и да е.

— Работата май е сериозна.

— За жалост така е.

Той я последва в голямата кухня, където тя наля и на двамата по една голяма водка с тоник.

— Сигурно е замесена жена — Шиобан му подаде питието и отидоха да седнат в дневната. — Предполагам Мади?

— Да.

— Сигурно е някакво глупаво спречкване между влюбени. От онова, което си казвал, двамата сте създадени един за друг. Ще се оправите.

— Не — мрачно каза Себастиан. — За нещастие няма. Не ми се говори за това. Твърде е… болезнено в момента.

— Добре. Настроен ли си тогава да поговорим за Джаспър? Смяташ ли, че някога ще остави съпругата си?

Себастиан вдигна рамене.

— Кой знае?

— Непрекъснато обещава да й каже, но винаги намира някакво проклето извинение да не го стори — въздъхна тя. — Ежедневно му поставям ултиматуми, но отстъпвам в последната минута. Обичам го, Себастиан.

— Знам. Сигурен съм, че нещата ще се оправят.

— Надявам се. Хайде да говорим за по-весели неща. Например за „Омагьосани“. Джаспър ми говореше снощи, че е резервирал театри в Ричмънд и Брайтън. Знаеш, че иска да направим малко турне, преди да открие шоуто през февруари.

— Да.

Двамата продължиха да бъбрят за шоуто, докато Шиобан започна да се прозява.

— Извини ме. Уморена съм и трябва да си лягам.

— Разбира се. Надявам се да нямаш нищо против, ако остана още малко насаме с бутилката водка.

— Не ми пречи. До утре. Сигурна съм, че Джаспър сам ще ти предложи да останеш тук известно време, щом си в нужда. Можеше да използваш и моя апартамент, но го дадох под наем за няколко седмици, тъй като и без това прекарвам повечето време тук.

— Благодаря за предложението, Шиобан. Ще намеря нещо. Не искам да преча на двете влюбени пиленца.

— Дано имаш късмет — въздъхна тя.

Себастиан не използва гостната стая, а цяла нощ пи водка и оплаква загубата на своята голяма любов.

Имаше само едно нещо, в което можеше да намери известна утеха, и това беше неговата музика. Поне можеше да се зарови в работа, а Мади нямаше нищо. Тя беше изгубила кариерата си, баща си и самия него за много кратък период от време, и то без да има никаква вина.

Себастиан осъзна, че само защото не може да вижда Мади или да бъде с нея, не означава, че може да я изтрие от живота си.

Започна да се зазорява и той вдигна чаша да посрещне новия ден.

— Любов моя, дори да не съм до теб, дано намериш щастие. Заслужаваш най-доброто. Ще направя всичко възможно, за да го намериш.

 

 

На другия ден Себастиан се свърза с Гай де Суза, един стар приятел от дните в „Гилдхол“, когото беше срещал напоследък в звукозаписните студиа, докато правеше албума. Гай току-що бе купил голяма къща в Шепърдз Буш и изнемогваше от непрекъснато растящите ипотеки. Затова, когато Себастиан го попита дали може да наеме стая, Гай се зарадва.

Нещата се наредиха добре. Двамата рядко се виждаха. Себастиан беше ангажиран с избора на състава за „Омагьосани“, а Гай беше погълнат в работата си като продуцент на грамофонни плочи.

Себастиан беше благодарен, че дните му бяха трескаво ангажирани с работа. Така му оставаше по-малко време да мисли за Мади. Нощите обаче бяха дълги и трудни. Започна да свири на пианото в дневната, работейки върху една идея за нов мюзикъл.

Беше живял с Гай повече от месец, когато една вечер се прибра след среща с Джаспър особено потиснат. „Омагьосани“ беше все още така свързан с Мади, че той непрекъснато се връщаше към времето, което двамата с нея бяха прекарали във вилата.

Гай беше излязъл, както обикновено, а Себастиан си направи сандвич, отвори една бира, отиде в дневната и седна пред пианото. Започна да свири една песен, която беше композирал предишната вечер.

Изведнъж изпита страшна необходимост да чуе гласа на Мади. Стана, отиде до телефона и набра номера на вилата. Нямаше отговор. Може би тя вече не живее там. Остави слушалката, казвайки си, че е луд. Мади не би пожелала да говори с него и не беше справедливо да я безпокои, когато тя се опитва да го забрави.

После набра номера на Ивет. Каза си, че иска само да се увери, че Мади е добре.

— Ало — това беше Мади. — Ало, има ли някой?

Себастиан не можа да отговори. Връзката прекъсна.

Той се разплака и се засрами от самия себе си, че плаче като дете.

Обзе го желание да пусне касетата на „Омагьосани“ със записа на Мади. Постави я в уредбата на Гай, увеличи звука дотолкова, доколкото смееше, и натисна бутона. После седна на дивана, облегна се назад и затвори очи.

Красивият глас на Мади се разнесе от тонколоните. Слушаше я и се надяваше да не пропилее дарбата си.

— Хей! Какво се опитваш да направиш? Да изгониш съседите ми ли?

Себастиан подскочи и като се обърна, видя усмихнатия Гай до себе си. Побърза да намали веднага звука.

— Извинявай.

— Само се шегувах. Кой изпълнява това? Страхотен глас!

— Това беше Мади.

— Твоята бивша приятелка?

— Да.

— Предполагам, че с този талант сигурно вече има договор с някоя звукозаписно студио.

— Не. Мади претърпя злополука миналата година. Току-що проходи отново.

— Кой го е грижа дали ходи! Този глас е на Мойе, Ленъкс и Хюстън, взети заедно. Наистина ли искаш да кажеш, че никой все още не я е ангажирал?

Себастиан видя нетърпението в очите на Гай.

— Да. Единствено защото самата Мади не вярва достатъчно в способностите си.

— Само ми позволи да я видя и ще я убедя в тях. Наистина, убеден съм, че нашата компания ще прояви особен интерес и ще иска да запише касета с нея. Соло изпълнителките сега са на мода. Как изглежда?

— Мисля, че е прекрасна, но сигурно съм пристрастен. Женствена и стройна, със сини очи и дълга руса коса. Изглежда съвсем естествена.

— Страхотно. Точно това е най-търсено през деветдесетте. Себастиан, знаеш ли как мога да се свържа с нея? Не, глупости, искам да я вкарам в някое студио и да видя какво може да направи.

Себастиан се намръщи. Негова работа ли беше да дава на Гай телефона на Мади? От друга страна, това не беше ли нещо, с което щеше да й помогне? Да й даде шанс, дори тя да не го използва.

— Да, знам къде е, но ако искаш да я убедиш да дойде в твоето студио, не трябва да споменаваш името ми.

— Добре. Значи не сте се разделили съвсем приятелски?

— Не.

— Ще кажа, че съм чул касетата в звукозаписното студио. Напиши ми номера й, ще й се обадя утре.

Себастиан го направи с надеждата, че постъпва правилно.

— Наздраве. Не ти обещавам нищо, но ще я запишем, за да пробваме какво ще се получи.

— Виж какво, Гай. Мади преживя много напоследък. Не бих искал да я видя разочарована, особено когато аз съм в центъра на всичко това. В момента е много уязвима, а знам как тези звукозаписни компании могат да замайват с обещания и само след миг да те попарят.

— Ако е толкова талантлива, колкото звучи, ще се отнасям с нея като с най-скъп порцелан — погледна въпросително Себастиан. — Предполагам, знаеш, че още си влюбен в това момиче?

— Така е — тъжно кимна Себастиан.

— Е, ако от това ти става по-добре, може би сега й правиш най-голямата услуга в живота.

Себастиан се надяваше приятелят му да се окаже прав.