Лусинда Едмъндс
Бавен танц (82)

82.

— Влезте и седнете, Никол — усмихна се Джералдин.

Пребледняла и потисната, Никол подпря Наташа на коляното си.

— У мен са резултатите от изследванията ви. Двете с Наташа сте здрави. Никоя от вас не е серопозитивна.

Никол я гледаше невярващо. Очевидно беше очаквала най-лошото.

— Сигурна ли сте?

— Напълно.

Никол избухна в сълзи.

— О, слава богу! Мислех си, че ще умра.

— Но новините не са само добри, за жалост — мрачно продължи Джералдин. — Състоянието на Саша се е влошило през нощта. Ако беше дошъл при нас по-рано, щяхме да започнем по-рано лечението. Страхувам се, че бронхитът се е развил в пневмония. Температурата му се покачи и в момента не реагира на антибиотици. Никол, зная, че сигурно се чувствате шокирана и объркана, но Саша се нуждае от цялата подкрепа, която можете да му дадете в момента. Бихте ли отишли да го видите?

Никол я погледна.

— О, да — тихо отвърна тя. — Ще ида да го видя.

 

 

Саша отвори очи и видя лицето на Никол, надвесено над него. Тя го гледаше с омраза и презрение.

— Какви… получихте ли резултатите?

Никол кимна.

— Да. И двете сме здрави.

Саша сподави едно ридание.

— Слава богу — прошепна той. — Наташа добре ли е?

— Съвсем здрава, но не благодарение на теб — изсъска Никол и като седна на леглото, наведе се към него, сякаш щеше да му прошепне нещо мило. — Копеле такова! Как можа да ми причиниш всичко това! Ако пресата открие какво ти има, заклевам се, че ще те убия преди твоята мръсна болест. Никой няма да иска да се приближи до мен. Ти с твоите гадни връзки. Направо ме отвращаваш. Така или иначе, няма да те посещавам отново. Ако се оправиш и успееш да излезеш от болницата, намери си друго място за живеене. И да не е близо до моето. Можеш да се простиш завинаги с твоята сладка дъщеричка, това ти го обещавам наистина. — Тя стана. — Довиждане, Саша. Надявам се да изгниеш в ада!

Той я гледаше как излиза и очите му се напълниха със сълзи. Болеше го не от думите й, а от това, че нямаше повече да види Наташа.

Съзнаваше много добре, че състоянието му се беше влошило, но вече се бе примирил със своята тленност. Имаше някаква ирония в това, че сега, когато знаеше със сигурност, че онова, от което се беше страхувал, е вярно, имаше сили да го приеме. Можеше да оцелее този път, можеше и да умре.

Той мисли дълго и реши да се махне, както искаше Никол, но не заради нея, а заради Наташа. Ако медиите надушеха нещо за състоянието му, позорното петно можеше да повлияе на бъдещето й.

Неговото вече нямаше никакво значение. Беше играл една рискована игра и беше загубил. Но имаше едно последно нещо, което искаше да направи. Искаше да нарани Никол така, както тя беше наранявала другите. И, ако беше възможно, да предпази Наташа от лошото влияние на майка й.

Не можеше да няма начин да се докаже какво беше сторила неговата съпруга. Трябваше да се върне в апартамента поне само веднъж.

Саша се усмихна за пръв път от няколко дни насам. Никол сигурно се беше надявала, че от жестоките й думи ще рухне, но, без да иска, тя му беше върнала волята за живот, поне за още малко време.