Лусинда Едмъндс
Бавен танц (8)

8.

Като се събуди на другия ден, Мади веднага изтича в банята. Смяташе, че ще повърне. Надвеси се над тоалетната чиния в очакване, но нищо не стана. Накрая се върна с олюляване в леглото, стиснала една пластмасова купа в ръка. Не само се чувстваше ужасно зле, но главата й пулсираше и в мислите й преобладаваше усещането за истинско нещастие.

Саша я беше отхвърлил по най-жестокия възможен начин.

Той не ме иска, не ме обича, тъжно си мислеше тя. От къде на къде, щом може да има всяко момиче от школата, което си пожелае.

Лежеше, потопила се в своето самосъжаление. Имаше да върши хиляди неща, преди баща й да се върне на другия ден, но се чувстваше така ужасно, че не можеше да си наложи да действа.

На вратата се позвъни. Реши да не забелязва това. Ако беше Саша, никак не й се искаше да слуша мекушавите му извинения. Но звънецът продължи да звъни отново и отново, докато тя най-сетне се довлече до прозореца и погледна долу.

— Пусни ме вътре, Мади! Хайде! Ще взема да замръзна тук!

Себастиан стоеше на вратата и духаше на пръстите си да ги стопли. Мади въздъхна. Себастиан във весело настроение беше последният човек, когото искаше да види. Тя се завлече на долния етаж и отключи вратата.

— По дяволите! Изглеждаш като смъртник!

— Благодаря, Себастиан. Точно това имах нужда да чуя.

Себастиан затвори вратата и последва олюляващата се Мади в тъмната дневна, където тя се отпусна тежко на дивана.

— Май разпознавам лек махмурлук.

Тя се изчерви, когато той настъпи роклята и обувките й, като отиваше да вдигне завесите.

— Нека да се стоплим малко и ще ти направя закуска.

— Не, наистина нямам нужда — каза Мади и го наблюдаваше как пали печката.

— Имаш, и още как. Дай на стомаха си работа. Какво по дяволите пи снощи?

— Доста неща — нещастно отвърна тя.

— Е, много сме окаяни, нали? Честно казано, Мадлен, гледай да се съвземеш до утре или баща ти ще каже, че съм пренебрегвал своите задължения на заместник-родител.

Себастиан се втренчи продължително в нея. Освен външните признаци на класически махмурлук, Мади изглеждаше ужасно разстроена. Очите й бяха червени и подпухнали, сякаш беше плакала.

— Като оставим настрана, че се чувстваш отвратително, добре ли си, Мади? Изглеждаш малко потисната.

— Добре съм. Наистина. Просто ми е много зле, това е всичко.

— Стой там, а аз ще приготвя закуска.

Себастиан се озова в необичайно чистата и подредена кухня. Напълни чайника, намери малко хляб и го сложи в грила. Разхвърляните из дневната дрехи на Мади го накараха да се чувства неловко. Разбира се, може да е решила да се съблече долу и… тогава се сети, че беше видял двете пълни с кафе чаши. Е, не беше негова работа, но като гледаше тъжното й лице и като имаше предвид онова, което знаеше за Саша — оказваше се в доста трудно положение. Докато правеше кафето и препечените филийки, той се питаше дали да каже на Мади онова, което знаеше. Ако тя имаше някакви чувства към Саша, нямаше ли право да научи?

Ами ако беше разбрал погрешно? Реши, че засега бе твърде рисковано да казва каквото и да било.

Себастиан отнесе подноса в дневната.

— Ето. Препечен хляб и кафе.

Сложи подноса на дивана до Мади, която беше заровила лице в една възглавница.

— Благодаря.

Тя изглеждаше толкова нещастна, като гризеше парчето препечена филийка, че му се искаше да я прегърне и утеши.

— Във всеки случай приятелката ти Кейт е страхотна. Добре, че като ме притисна в ъгъла на таксито на връщане, имах късмет да се отърва жив.

— Тя е луда по теб.

— Е, това е много ласкателно, но мъжеядките не са точно моят тип жени. Един мъж все още се наслаждава на тръпката от преследването.

Мади кимна, като се опитваше да довърши препечения си хляб.

— Хареса ли ти снощи? Двамата със Саша изчезнахте съвсем внезапно.

— Да. Не се чувствах много добре.

— Виж какво, сигурна ли си, че си добре? Наистина изглеждаш ужасно.

— Чувствам се чудесно, Себастиан. Просто ме остави на мира и престани да се отнасяш с мен като с дете.

— Извинявай. Извинявай — той се изправи. — Добре тогава, по-добре да изчезвам. Наистина ли нямаш нужда от нищо друго?

Мади поклати глава.

— Бих се върнал в леглото, ако бях на твое място. До обед ще се почувстваш много по-добре. Сигурно очакваш с нетърпение да видиш баща си?

— Да. Благодаря ти, че дойде. Извинявай, че ти викнах така преди малко — хрисимо се усмихна тя.

— Няма нищо. Прощавам ти. Известно е, че препилите нямат особено благ нрав на следващата сутрин. Довиждане.

Тя му махна вяло от мястото си, после отново се зарови във възглавниците, за да страда на спокойствие.

Мади прекара остатъка от деня в леглото. До вечерта вече имаше признаци на подобрение на физическото й състояние, но не и на душевното.

Баща й пристигаше на летище „Хийтроу“ в шест часа на другата сутрин и до осем щеше да си бъде вкъщи, освен ако нямаше непредвидени закъснения. Искаше къщата да изглежда безупречна, затова изчисти с прахосмукачката, обра праха и излъска всичко. В полунощ си легна и се закле, че ще се постарае нейният татко да не разбере, че душата й бе наранена за цял живот и че според нея раната едва ли някога щеше да зарасне.