Лусинда Едмъндс
Бавен танц (77)

77.

Следващата седмица беше истински кошмар за Мади. Тя беше напълно съсипана и разчиташе единствено на любовта и подкрепата на Себастиан.

Самият Себастиан преживя истински ад. Макар полицията и няколко свидетели да твърдяха, че смъртта на Кристофър бе трагичен инцидент, само Себастиан знаеше истината.

Той беше отговорен за всичко.

За него беше очевидно, че Кристофър не можеше да погледне открито света, след като Себастиан знаеше истината, и затова беше решил да отнеме живота си. Всеки път, когато Мади вдигнеше пълните си с мъка очи към него и питаше какво е правил Кристофър на перона на метрото, след като мразеше обществения транспорт, той се измъчваше още повече.

През първите два дни Себастиан се изкушаваше да каже истината на Мади и да признае, че е отговорен за смъртта на баща й. Това щеше да означава да я изгуби, но не беше сигурен дали би могъл да живее с чувството си за вина.

Но като я гледаше така измъчена и като знаеше, че тя няма към кого другиго да се обърне, реши, че ако й каже какво се беше случило, може да я погуби. Затова си внуши, че пази тайната за нейно добро и че ще бъде до нея ден и нощ. Така съвестта му донякъде се успокои. Не й каза, че е бил при Кристофър следобеда, преди да умре. Това само щеше да усложни ситуацията. Седмицата стана още по-тръпчива за него, когато Джаспър му се обади, че „Това любов ли е?“ е на трето място в класациите.

След аутопсията съдебният лекар беше заявил, че Кристофър е умрял от счупване на врата при падането. Лондонските транспортни служби бяха наредили този трагичен инцидент да бъде разследван.

 

 

— Дами и господа — Антон Шенел се изкашля и огледа събраните в църквата хора. — За мен е чест да бъда помолен да кажа няколко думи за Кристофър Винсънт. Познавам Кристофър повече от шестнайсет години. Срещнахме се за пръв път, когато бях млад балетист в Кралския национален балет и той започна да работи като акомпаниращ пианист. Винаги си спомням как той с охота отделяше от свободното си време, за да повтори с нас някоя особено трудна поредица стъпки. Кристофър беше мил, внимателен и истински талантлив човек, обожаван от дъщеря си Мадлен и от съпругата си Ивет. Дори преди триумфа му със „Симфония за двама“ той бе обичан и уважаван както от членовете на компанията, така и от музикантите от оркестъра. Кристофър Винсънт беше напълно отдаден на музиката си. Той не се интересуваше от ласкателства или финансова изгода, което го правеше истински човек на изкуството. „Симфония за двама“ е гениална творба и аз съм сигурен, че след време Кристофър Винсънт ще бъде запомнен като един от великите композитори на двайсети век. Знам, че никой от нас тук няма да забрави нито човека, нито музиката му.

Антон се отправи към мястото си в редицата и седна, а първата цигулка на оркестъра към Националната опера засвири натрапчивата мелодия на увертюрата на „Симфония за двама“.

Мади яростно захапа устната си, за да не даде воля на сълзите, които останалите хора в църквата лееха свободно. Знаеше, че ако започне, няма да спре. До нея Ивет ридаеше неутешимо. Саша я успокояваше, доколкото можеше. Той беше дошъл вместо Никол, която все още се възстановяваше след раждането на дъщеря си.

По-късно Мади стоеше втренчена в зеещия гроб, неспособна да осъзнае, че именно баща й лежи там. Чувстваше такава празнота, сякаш сърцето й беше изтръгнато от тялото й. Погледна Себастиан, който стисна ръката й успокоително. Той беше всичко, което имаше сега. Ако загубеше и него, нямаше да има вече никого.

 

 

След погребението хората бяха поканени на помен в къщата на Карлайл Скуеър.

— Мадлен — целуна я Саша, — денят е особено тежък за теб. Знам как боли да загубиш баща си. Ако мога да направя нещо…

— Благодаря — механично каза Мади. — Предполагам, че сега трябва да ти честитя раждането на детето.

— Да. Наташа е красива, макар че ме държи буден по цяла нощ — усмихна се той.

— Значи ти харесва да бъдеш баща.

Саша сведе смутено очи.

— Мадлен, има много неща, които не знаеш — прошепна той. — Някой ден ще ти кажа.

Тя кимна, уморена от усложненията в живота на Саша. Беше я лъгал неведнъж.

— Изглеждаш отслабнал, Саша. Добре ли си?

— Да. Сигурно е от безсънните нощи.

Антон Шенел се приближи до тях и целуна Мадлен.

— Приеми моите най-искрени съболезнования, Мадлен. Музикалният свят изгуби един огромен талант.

Тя се усмихна.

— Благодаря за прекрасното слово.

— То беше вярно, Мади. Радвам се, че толкова добре се възстановяваш. Вече си само с един бастун?

— Да. Надявам се скоро да го няма и него.

— Чудесни новини. Може би ще наминеш някой ден при мен. Бихме могли да обсъдим възможността за преподаване.

Мади поклати глава.

— Не, благодаря, Антон. Моите дни в балета свършиха.

— Разбирам. Извини ме, трябва да ида да намеря Ивет.

Гладис се появи с поднос с шери.

— Как си, Мади? — запита я тя съчувствено.

— Добре съм.

— Каква ужасна работа. Искам да кажа — в единия момент мистър Себастиан е в кабинета с мистър Кристофър, а в следващия го няма.

Мади се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? Себастиан е бил тук в деня, когато баща ми умря, така ли?

Гладис се смути.

— Не ти ли е казал? О, мила, надявам се, че не съм казала нещо не на място. Извини ме, мис, трябва да разнеса това шери.

Себастиан дойде при Мади и сложи ръка на рамото й.

— Как се справяш, любима?

— Горе-долу. Защо не си ми казал, че си се видял с баща ми следобеда, когато той умря?

Той вдигна рамене.

— Ами… тогава не ми се стори толкова важно.

— Не било важно! Господи, Себастиан, ти вероятно си бил последният човек, който го е видял жив, и смяташ, че това не е важно? — Мади започна да трепери. — Има нещо повече от това, нали? За какво си искал да се видиш с баща ми?

Себастиан знаеше, че би могъл да излъже, да каже каквото и да било, за да излезе от тази ужасна ситуация, но той погледна Мади и разбра, че повече не може да я мами. Тя трябваше да знае истината.

Въздъхна тежко, защото я обичаше с цялата си душа и сърце, а щеше да я загуби.

— Мисля, че е по-добре да си идем вкъщи — тъжно каза той.

 

 

— И това е истината — каза Себастиан, държейки плика, който беше открил на тавана в Италия. — Уговорихме се да се срещнем в петък, за да дообсъдим нещата. Боже мой, Мади, най-лошото в тази работа е, че аз се поразходих след срещата с баща ти и реших да забравя всичко. Разбрах, че ще нараня много хора, а и нещо, което майка ми каза, преди да умре, ме убеди, че вземам правилно решение. Щях да се прибера и да се обадя на Кристофър по телефона да му го кажа. Когато се прибрах и ти ми каза, че той е мъртъв, аз… По дяволите! Можеш ли да си представиш какво изживях през последните дни, как се измъчвах, че баща ти може да е мъртъв по моя вина.

Гласът му затрепери. Себастиан избърса сълзите си и вдигна отчаяно ръце.

Мади седеше абсолютно спокойна срещу него и забиваше нокти в дланите си. Едва сега тя наистина разбра какво означава болка и мъка.

— Мисля, че е по-добре да си вървиш — каза тя необичайно спокойно.

— Както кажеш, но моля те, скъпа, съдебният лекар потвърди, че е било нещастен случай и…

— Ти не вярваш в това, както и аз, Себастиан — студено каза Мади. — Не искам да спорим. Просто се махни.

Той погледна бледото й, измъчено лице и мокрите й от сълзи очи.

— Сигурна ли си, че ще се оправиш сама? Изглеждаш ужасно и…

— Всичко е наред, Себастиан. Няма да се чувстваш виновен за нова жертва. Ще се оправя.

— Хайде, Мади. Това не беше заслужено.

— Било незаслужено? — гласът й трепереше. — Току-що ми каза, че баща ми се е убил заради онова, което си му сторил. Моля те, върви си!

Тя дишаше на пресекулки. Себастиан кимна и протегна ръка към нея.

— Не ме докосвай! — изпищя тя.

Той се отдръпна, тръгна бавно към вратата, после се обърна и я погледна за последен път.

— Сигурно искаш да ме видиш мъртъв, Мадлен. Тогава можеш да бъдеш спокойна, че без теб няма живот за мен. Изгубих единственото нещо, което имаше значение за мен. Това е моето наказание — сълзите се стичаха свободно по лицето му. — Обичам те, Мади — с хриплив глас прошепна Себастиан. — Завинаги.

Мади не вдигна глава, докато той излизаше. След малко го чу да затваря външната врата, да включва двигателя и да тръгва с колата си.