Лусинда Едмъндс
Бавен танц (71)

71.

Албумът „Омагьосани“ беше пуснат през юни и веднага предизвика вниманието на медиите. „Това любов ли е?“, сингълът от него, излезе по същото време и влезе в класациите под номер четирийсет и пет. През следващата седмица се премести на двайсет и второ място. През следващите няколко седмици Мади не можеше да пусне радиото или да отвори вестник, без да чуе или да види интервю на Себастиан или на изпълнителката на главната роля — Шиобан Мъри.

Тя се вгледа отблизо в снимката на Себастиан и Шиобан, които се смееха заедно в сутрешния „Дейли Експрес“. Нямаше съмнение, че това ирландско момиче беше много красиво.

Мади беше благодарна, че днес, за пръв път от седмици наред, Себастиан нямаше никакви ангажименти. Щяха да прекарат деня заедно и тя с удоволствие си мислеше за тази перспектива. Той се беше прибрал късно предишната вечер и беше сигурна, че е изтощен. Затова беше станала рано да приготви закуска.

Чу някакво раздвижване горе и стана бавно да сложи чайника. След десет минути Себастиан влезе в кухнята и я целуна по бузата. Изглеждаше уморен.

— Добро утро, скъпа. Слава богу. Свободен ден. Мирише на нещо хубаво.

Той седна до масата и се протегна.

— Да. Има бекон, яйца, наденички, домати и много кафе в чайника.

Себастиан я прегърна тъкмо когато се изправяше, подпряна на бастуна си, да обърне бекона в тигана.

— Точно каквото нареди лекарят. Благодаря, мила.

Той си наля чаша кафе и запрелиства вестника.

— Обърни на дванайсета страница — не можа да се сдържи Мади.

Себастиан я послуша и изсумтя.

— Колко отвратително съм излязъл на снимката. Шиобан обаче е добре.

Мади не каза нищо, докато пълнеше чинията му с бекон и яйца.

— И така, мила моя. Какво ти се иска да правиш днес? Можем да идем до Ейлзбъри да обиколим магазините. Не си си купувала нови дрехи повече от година, а сега, когато си почти през целия ден на крака, макар и с помощта на бастуна, мисля, че се нуждаеш от попълнение на гардероба.

— Може би — каза Мади и седна бавно пред чинията си на масата.

— После можем да идем да обядваме в онази съвсем малка кръчмичка, която открихме с Кейт, и после… — телефонът иззвъня. — По дяволите. Ей сега се връщам.

Мади започна да закусва. Когато Себастиан не се върна до пет минути, тя сложи яденето му във фурната, за да не изстива.

След двайсет минути, когато вече миеше чиниите, Себастиан се върна.

— Знаеш ли какво? — сияеше той.

— Какво?

— Обади се Джаспър. „Това любов ли е?“ е влязла в челната десетка. Вече е номер осем. Искат Шиобан да се появи в „Топ ъв дъ Попе“. Очевидно това гарантира изкачване с още няколко места. Джаспър смята, че може да се надяваме да влезем в тройката. О, Мади, това е такава важна новина за шоуто!

— Направо страхотна! Трябва да излезем да я отпразнуваме, да обядваме в някой шик ресторант или нещо такова.

Лицето на Себастиан помръкна.

— За жалост има и лоши новини. Джаспър е уговорил две интервюта днес следобед. Много бих искал да откажа, любима, но в момента всяка реклама работи за нас. Но ще се върна към шест. Какво ще кажеш да запазим някъде маса за вечеря.

Мади се опита да не издаде разочарованието си.

— Добре.

— Съжалявам, мила. Можеш да дойдеш и ти, знаеш много добре.

— Знам.

— Но не искаш, така ли?

Мади поклати глава.

Себастиан въздъхна.

— Всичко това скоро ще свърши и тогава ще имаме много време да бъдем заедно. Изтърпи ме още малко. Знам, че сигурно ти е много трудно сега.

— Не се тревожи, Себастиан. Ще се оправя, наистина. Мади с усилие сдържаше огорчението си.

— Май ще е по-добре да ида да взема душ. Трябва да съм в града в един часа.

Мади си спомни приготвената закуска във фурната.

— Себастиан! — извика тя, но вече чу шума на водата в банята на горния етаж.

Отвори фурната, извади чинията със спечените бекон и яйца и изхвърли съдържанието в кофата за боклук.

След час Себастиан тръгна за Лондон. След като изчисти и подреди кухнята, Мади погледна часовника си. Чакаше я още един безкрайно дълъг ден. Тъй като бе смятала, че ще го прекара със Себастиан, беше отменила процедурите си за деня, така че сега беше лишена дори и от това развлечение.

Отдели почти час за миене и обличане, после седна в дневната и се опита да измисли нещо полезно за вършене. За кой ли път се чудеше как живеят хората с трайни увреждания.

Обезщетението от Кралския национален балет беше пристигнало преди две седмици. Себастиан беше изсумтял раздразнено при вида на чека за петдесет хиляди лири и я беше попитал наистина ли смята, че кариерата й струва едва толкова. Тя беше вдигнала рамене, защото знаеше, че не е възможно да обясни, че никаква сума не можеше да компенсира загубата на способността й да танцува.

През изминалата седмица Мади беше мислила как да използва парите най-разумно. Не искаше нищо за себе си и тъй като беше страдала много през последната година, искаше да може да се отплати на хората, които й бяха помогнали, или да създаде някакъв фонд за подпомагане на атлети, балерини и други хора, които внезапно бяха прекъснали активната си дейност. Докато реши какво точно иска да прави с тях, парите щяха да останат на банкова сметка с висока лихва.

Тя взе „Жълтите страници“ и прелисти раздела с ресторантите. Избра един и запази маса. Беше два часът, само след четири часа Себастиан щеше да се върне и да прекарат заедно една чудесна вечер.

Реши, че наистина ще се постарае да изглежда добре. Отиде до гардероба в стаята си и извади няколко рокли и поли, които не беше носила, след като се случи нещастието. Избра една черна пола и я съчета с дантелена блуза. После отиде в банята и изрови от шкафчето някаква маска за лице, която нанесе веднага. Взе хавлиена кърпа и шампоан и се премести в кухнята да си измие косата, защото мивката там й беше по-удобна, отколкото тази в банята.

После седна пред огледалото да изсуши и среше косата си. Накрая започна да си слага грим.

В пет часа се облегна назад и огледа резултата. Усмихна се. Дори самата тя трябваше да си признае, че изглежда хубава.

Мади се премести на леглото и свали халата си. Застана гола пред огледалото и си наложи да се огледа за пръв път след нещастието.

Беше напълно изненадана, че тялото й изобщо не се беше променило през последната година. Краката й все още бяха дълги, стройни и стегнати, коремът — плосък и твърд, задните части — по-скоро отслабнали, отколкото напълнели.

Изведнъж осъзна колко глупаво бе разсъждавала. Образът, който си беше създала във въображението, нямаше нищо общо с действителността. Увреждането й беше сериозно, но невидимо — скрито някъде в гръбнака й.

Мади се облече усмихната. Имаше до себе си мъж, когото обича и който бе достатъчно търпелив да я чака да се вразуми. Не искаше да го загуби. Довечера щеше да му покаже колко му беше благодарна.

 

 

Мади не се разтревожи, когато Себастиан не се прибра вкъщи в шест. Масата в ресторанта беше резервирана за осем и половина, а пътят дотам беше десетина минути с кола.

В седем и половина тя започна леко да се притеснява. Дали не беше му се случило някакво ужасно нещастие? Той винаги й се обаждаше, когато щеше да закъснее.

В осем часа телефонът иззвъня.

— Скъпа, аз съм — Себастиан звучеше задъхано. — Съжалявам, че не можах да ти се обадя по-рано.

— Къде си?

— В телевизионния център на Би Би Си. Записват „Топ ъв дъ Попе“ и Джаспър настоя да дойда с него да гледам.

Мади чу сигнала на телефона и псувнята на Себастиан, който бързаше да сложи нова монета.

— Кога ще можеш да си тръгнеш? Запазих маса в ресторант за осем и половина.

— Мила, съжалявам, но ще трябва да отмениш резервацията. Джаспър е уговорил да вечеряме с Шиобан и някакъв важен телевизионен продуцент, който може да пожелае да направи специално предаване за „Омагьосани“. Просто не мога да откажа.

Мади си пое дълбоко въздух.

— Не се тревожи. Разбирам те.

— Виж, нямам повече дребни. Ще се опитам да ти се обадя по-късно. Мади, аз…

Телефонът прекъсна. Тя остави слушалката и преглътна сълзите си. Постоя известно време, зареяла поглед в празното пространство, после се сети, че трябва да отмени резервацията в ресторанта.

До десет часа Мади гледа телевизия с Шези на коленете си. Галеше котката разсеяно и не възприе нито дума от комедията и новините след нея. Опитваше се да не се смята за толкова нещастна. Това беше само една вечеря, щеше да има още много такива, а както сама беше казала на Себастиан, той трябваше да се възползва от всяка възможност още щом изникне.

Реши да остане с полата и блузата и да не почиства грима. Може би Себастиан нямаше да закъснее много и… Мади се уплаши да не би желанието й да изчезне.

В един часа телефонът иззвъня.

— Здравей, аз съм — гласът на Себастиан звучеше необичайно плътно. — Мади, скъпа, опасявам се, че прекалих с пиенето. Мисля, че не трябва да рискувам да шофирам сега. Ще взема такси и ще отида у баща ти.

Мади чуваше някаква музика и гласове.

— Добре. Къде си?

— Виж, трябва да вървя. Ще се прибера утре сутринта. Дочуване.

 

 

Мади отиде бавно в стаята си за пръв път от три седмици с помощта и на двата си бастуна. Отпусна се тежко на леглото и разкъса дрехите си, после седна пред огледалото. Сълзите й се смесиха с тоалетното мляко за почистване на грим.

Събуди я звънът на телефона. Още сънена и забравила за своя недъг, тя скочи от леглото и се строполи на пода.

— Ох! По дяволите!

Изправи се с мъка, докопа бастуните си и на овчарски подскоци се озова в дневната и грабна слушалката.

— Ало. Домът на Себастиан Ланг ли е?

Беше нисък мъжки глас, очевидно на чужденец.

— Да.

— Извинете, че се обаждам толкова рано, но може ли да говоря с него, моля?

— Съжалявам, но го няма в момента. Кой се обажда?

— Франческо Чезаро, вторият му баща. Трябва спешно да говоря с него. Майка му е сериозно болна тук, в Рим. Трябва да дойде веднага.

— О, боже — сърцето на Мади се сви. — Както казах, съжалявам, че го няма, но мога да му предам съобщение да ви се обади веднага.

— Би било много мило от ваша страна. Както казах, случаят е спешен. Запишете номера ми. След два часа ще тръгна за болницата, затова запишете и номера там.

Мади записа двата дълги номера.

— Ще се свържа и ще го накарам да ви се обади веднага. Дочуване, мистър Чезаро.

Остави слушалката и погледна часовника над камината. Беше седем и половина. Вдигна отново слушалката и набра номера на баща си в Челси. Телефонът звъня дълго, преди да чуе познатия сънен глас.

— Здравей, татко. Извинявай, че ти се обаждам толкова рано, но имам спешно съобщение за Себастиан. Би ли го извикал, моля те?

— Себастиан? Но той не е тук, Мади. — Тя се обърка, но само за миг.

— Оо. Мисля, че ще откриеш, че е. Сигурно е пристигнал късно снощи и Гладис го е пуснала, без да чуете. Би ли проверил в гостната?

— Добре. Почакай така.

Мади чакаше и си мислеше как да съобщи ужасната новина на Себастиан.

— Мади? Проверих гостната, твоята стая и дивана долу, не намерих и следа от него.

— О, той ми каза, че ще преспи у вас.

— Вероятно е решил да остане другаде. На твое място не бих се тревожил. Виж, какво да му кажа, ако се появи?

— Кажи му да ми се обади веднага.

— Той с Джаспър ли беше снощи?

— Да.

— Джаспър може да знае къде е останал. Имаш ли номера на домашния му телефон?

— Себастиан може да го е записал. Трябва да проверя.

— Добре. Не се паникьосвай. Обади ми се, ако имаш нужда от някаква помощ.

— Ще го направя. Благодаря, татко. Доскоро.

Мади прелисти бележника с адреси и телефонни номера до телефона, благодарна, че Себастиан педантично беше настоял да записва всички номера, където можеше да го търси, в случай че имаше някакъв проблем.

Под името на Джаспър имаше два номера. Първият се оказа на офиса му и Мади набра втория. Джаспър вдигна слушалката след петото позвъняване.

— Да?

— Джаспър, обажда се Мадлен Винсънт. Съжалявам, че звъня толкова рано.

— Здравей, Мади. Как си? — бодро попита Джаспър, сякаш беше станал преди часове.

— Благодаря, добре. Джаспър, знаеш ли случайно къде е Себастиан? Трябва спешно да се свържа с него.

От другата страна на линията настъпи зловеща тишина.

— Колко спешно?

— Много. Майка му е сериозно болна.

— Това наистина е спешно. Ами, аз си тръгнах към два, а Себастиан и Шиобан останаха с продуцента… — гласът на Джаспър заглъхна. — Виж, Мади, остави на мен. Ще видя как да го намеря. Ще го накарам да ти се обади веднага, нали така?

— Благодаря, Джаспър — едва успя да продума Мади.

Затвори телефона и едва успя да стигне навреме до банята. Повръщаше й се, но нищо не се получи. Седна на тоалетната седалка и избърса стичащите се по лицето й сълзи.

Очевидно Джаспър знаеше къде е Себастиан, но се опитваше да спести неудобството и на двамата, като се обадеше лично на Себастиан. Нямаше нищо чудно. Себастиан беше мъж, а не светец. Щом тя не задоволяваше мъжките му потребности, той се беше насочил другаде. Замисли се колко нощи беше закъснявал и колко ли време вече продължава връзката му.

Телефонът иззвъня. Тя отиде трепереща в дневната.

— Ало.

— Аз съм, мила. Току-що ми се обади Джаспър. Каза, че трябва да говориш с мен за нещо спешно. Добре ли си?

Гласът на Себастиан звучеше загрижено.

— Къде си?

— В дома на Шиобан.

— Мислех, че ще преспиш на Карлайл Скуеър — студено каза Мади.

— Щях, но Шиобан ми предложи дома си и реших да не събуждам всички в Челси.

Мади не можеше да повярва, че той й говори за своята изневяра така спокойно. Сякаш нарочно искаше тя да узнае.

— Моля те, мила, кажи, че си добре.

— Да, добре съм. За съжаление майка ти не е. Баща ти се обади преди час и каза, че тя е в някаква болница в Рим. Иска да му се обадиш веднага.

Мади се ненавиждаше за начина, по който му съобщи новината.

— Господи. Би ли ми дала номерата, мила?

Тя повтори механично двата номера.

— Добре — въздъхна Себастиан. — Ще му се обадя да чуя поредната лъжа и после тръгвам за вкъщи. Би ли ми приготвила паспорта? Ще ми е нужен, ако се наложи да летя за Рим. Ще се видим след час.

— Добре. Дочуване.

Мади затвори с трясък телефона, облече се и отиде в дневната да чака завръщането му.