Лусинда Едмъндс
Бавен танц (67)

67.

— Себастиан, държиш се глупаво и неразумно! Как, мислиш, ще се чувствам, ако трябва да живея с мисълта, че заради мен си жертвал най-големия шанс в живота си.

— Съжалявам. Не съм готов да продължа с продукцията, ако ти не изпълняваш главната роля. Нещата са съвсем прости.

Мади въздъхна, загледана в лицето му. То излъчваше неговата непреклонност. Минаваше два сутринта, а те все още седяха в стаята й в дома на Ивет и Кристофър, без да постигнат някакъв напредък в разговора, започнал преди три часа, когато Себастиан се беше върнал от срещата си с Джаспър.

— Виж, ако някой трябва да пострада, това съм аз — каза Мади колкото може по-спокойно. — Знаех през цялото време, че Джаспър ще изгуби интерес към мен, щом разбере какъв е проблемът ми. Приемам го, Себастиан. Такава е действителността, това не е вълшебна приказка. Най-важното нещо е, че през последните два месеца добих вяра, че е възможно да имам бъдеще, като се занимавам с нещо друго. Сега вярвам, че имам глас, с който може да си изкарвам прехраната. Знам, че ще имам и други шансове и че трябва да приема това сега.

— Но, Мади, как може да разсъждаваш така пораженски? Знаеш много добре, че можеш да запишеш албума и…

— Съжалявам, Себастиан. Вече три часа разговорът се върти в омагьосан кръг и се чувствам изтощена.

Той я погледна виновно.

— Господи, извинявай, Мади — коленичи до стола и взе ръката й. — Не разбираш ли, че ти единствена имаш значение за мен? Няма да позволя на някакъв гадняр така да се отнася с теб! „Омагьосани“ е толкова мой, колкото и твой. Както казваш, в бъдеще ще имаме и други възможности да го направим така, както ние искаме. Тази роля е твоя. Написах я за теб. Няма да се съглася цялата работа, която извърши за своето възстановяване, да отиде на вятъра.

— Моля те, Себастиан. Мога да използвам краката си, нали? Не бих казала, че трудът ми е отишъл на вятъра — Мади се прозя. — Хайде да спрем дотук и да поспим.

— Добре — целуна я Себастиан. — Искаш ли да ти помогна да си легнеш?

— Не, мога да го направя сама. Върви, сигурно си изтощен и ти.

— Знаеш, че го правя, защото те обичам, нали, Мади?

— Да. Сега върви.

Когато той излезе, Мади бавно свали дрехите си и се мушна под завивките. Разбираше защо Себастиан се държеше така и сърцето й се стопляше от неговата любов и вярност. Но знаеше също, че те се проявяваха съвсем не на място. Себастиан трябваше да използва благоприятната възможност, която Джаспър му даваше, защото иначе щеше да съжалява цял живот.

Трябваше да вземе драстични мерки, за да е сигурна, че той ще го направи.

 

 

— Готова ли си да си вървим у дома? — Себастиан стоеше в стаята на Мади, изненадан, че тя все още бе в леглото.

— Не — отвърна тя.

— Какво има, скъпа? Не си ли добре?

Той седна на леглото й и пипна челото й. Тя раздразнено тръсна глава.

— Добре съм.

— Тогава защо не си готова?

— Защото няма да дойда с теб. Оставам тук.

— Защо?

— Защото ще бъда инат като теб. Докато не престанеш да се държиш глупаво, няма да мръдна от тази къща.

— О, хайде, Мади. Не се дръж така.

— Държа се така, както се държиш и ти.

— Но Никол е тук. Тя закусва долу с Ивет. Очевидно е пристигнала в четири сутринта. Сигурно не искаш да стоиш под един покрив с най-върлия си враг, нали?

— Дори това е за предпочитане пред възможността да гледам как си пропиляваш кариерата — студено отвърна Мади.

— Добре, съжалявам, но отказвам да променя решението си.

— Аз също — отвърна тя. — Не искам да те виждам, докато не го направиш. Моля те, върви си.

— О, хайде, Мади. Не бъди дете. Днес следобед имаш процедури в болницата. Не трябва да ги пропускаш.

— Та нали говорим за пропуснати възможности, Себастиан? Моля те, върви си — повтори тя.

— Но не виждаш ли, че го правя, защото те обичам?

— А ти не виждаш ли същото?

— Можеш ли да си представиш какво ще чувстваш, като гледаш как избирам друго момиче за ролята ти, после правим албум и шоу? Не мога да ти причиня това. Не е честно.

— Това е мое решение, а не твое. Така или иначе, няма да го обсъждам повече. Моля те, тръгвай си.

Мади извърна глава и затвори очи.

Себастиан се увери, че в момента не можеше да я отведе със себе си.

— Добре — вдигна рамене той. — Ще чакам долу, докато промениш решението си.

— Чудесно. Аз пък ще чакам тук, горе, докато промениш своето.

Себастиан разбра, че са стигали до задънена улица. Слезе в дневната и седна на един стол. Кристофър влезе след него.

— Мади още ли не е готова за тръгване? — попита го той.

Себастиан обясни, че може да мине доста време, докато тя се приготви за тръгване. Кристофър седна срещу него.

— Тя иска да продължиш с „Омагьосани“ независимо от това, че няма да пее Тина, нали?

— Да, накратко казано.

— Трябва да кажа, че съм съгласен с нея. Предполагам, че един ден може да пожелаеш да се ожениш за Мади?

— Още утре, ако е съгласна. Знаеш ли, дъщеря ти е страхотен инат, Кристофър.

Кристофър го изгледа, преди да заговори.

— Виж, това наистина не е моя работа, но все пак мога да кажа своя съвет. Мади страдаше, защото израсна с баща, който никога не успя да направи големия удар, който му беше така нужен. Не успях да й осигуря финансова сигурност. Вече съм на четирийсет и три и най-сетне имам своя шанс. Напълно разбирам защо Мади не желае да пропуснеш своя. Просто историята ще се повтори. Да погледнем нещата в очите, Себастиан — ако искаш да се ожениш за Мади, ще имаш нужда от нещо, с което да се издържате. Мади е изключително силна. Невероятно съм горд от начина, по който се справя със състоянието си сега. Сигурно й е ужасно тежко след всичкия труд, който положи. Но не виждаш ли, че тя не иска да проявяваш благородство заради нея? Няма да бъде от полза за никого. Повярвай ми, Себастиан. Шансове като този не се срещат често. Мади знае тази истина така добре, както и аз.

Себастиан гледаше сериозното лице на Кристофър и беше напълно съгласен с него.

— Така е, но се чувствам ужасно, че подведох Мади, че я накарах да повярва в нещо, което се оказа невъзможно.

— Тогава се съобрази с онова, което тя иска от теб сега.

— Ние двамата с нея май си приличаме по инат — усмихна се Себастиан.

— Знам. Расли сте пред очите ми. Във всеки случай, трябва да вървя на репетиции в операта — Кристофър се изправи. — Животът е твърде кратък, Себастиан. Хвани го с две ръце, докато имаш възможност. Може и да не се видим, като се върна.

Мади все още лежеше в леглото, завита презглава. Себастиан седна на леглото до нея.

— Семейният съвет стигна до взаимно приемливо решение.

Лицето на Мади се показа под завивките.

— И какво е то? — сериозно попита тя.

— Ще продължа с „Омагьосани“ при едно условие.

— И кое е то?

— Че независимо от твоята подвижност се съгласиш да се омъжиш за мен преди края на тази година.

Мади го погледна. Като се замисли за миг, тя каза:

— Добре. В навечерието на Нова година. Става ли?

— Много си трудна за уговорките. Разбира се, че става.

Тя протегна тържествено ръка и той се ръкува с нея.

После и двамата прихнаха да се смеят.

— Ти ще ме довършиш, млада госпожице — нежно каза той и я целуна.