Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi(2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. —Добавяне

66.

— Как можа, Саша? Как можа?

Саша седеше мълчаливо в кухнята и държеше чашата си с кафе, а Никол крачеше нервно напред-назад, тръскайки ядосано и недоумяващо глава.

— Негодник такъв! Направил си го, защото знаеш, че няма да имам възможност да се отърва от него, нито пък да кажа на света, че съпругът ми е обратен и не може да прави любов с жена си, камо ли да й направи бебе. Не искам това бебе! Не го искам! — започна да повишава глас Никол.

— Е, все още можеш да се отървеш от него, стига да си готова да приемеш, че хората ще смятат, че си убила нероденото си дете заради скъпоценната си кариера на балерина — подразни я Саша.

Тя се спря и го погледна.

— Ти наистина ме мразиш, нали?

— Да.

— Но си готов да се преструваш, че си баща на детето ми и че живееш под един покрив с мен, за да не те напусна, така ли?

— Да. Имахме уговорка. Трябва да останем заедно, докато получа онези документи. Ако сега подадеш молба за развод, както смяташе да направиш, за мен всичко е загубено. И дори документите да дойдат всеки момент, аз съм готов да остана с теб, докато се роди детето, поне за пред хората. След това си свободна да правиш каквото си искаш.

— Колко мило от твоя страна, Саша. Но има и друга причина, нали?

— Е, мислех си, че ти попречи на Мади да танцува, а сега аз имах възможност да ти сторя същото, макар и само за кратко време — бавно каза той.

Тя се изправи.

— Не мога да остана тук. Връщам се в къщата на майка ми.

— Както искаш. Не ме е грижа. Но внимавай. Сигурен съм, че не искаш медиите да разкрият, че живеем разделени веднага след съобщението, че очакваме първото си дете.

— Предполагам, че си решил коя ще ти бъде партньорка, докато съм неразположена?

— Не, все още не съм. Двамата с Антон ще го обсъдим утре. Има вероятност да партнирам на майка ти в новия й балет „Симфония за двама“. Мисля, че твоят втори баща е написал музиката.

— Негодник!

— Помни, Никол, ти беше тази, която ми каза, че заминава за Америка при нов партньор. Едва ли можеш да ми се сърдиш, че ще търся друго момиче, с което да танцувам, особено след като ти сама си си наложила това прекъсване.

— Ще съжаляваш за това, Саша, обещавам ти. Ще намеря начин да ти го върна, щом така опропасти живота ми!

— Но, Никол, повечето жени намират бременността за най-радостното си преживяване. Вероятно съм ти попречил да вземеш най-лошото от всички възможни решения. Сигурен съм, че от мен ще излезе любящ баща — многозначително се усмихна той.

Никол го гледаше и за пръв път не знаеше какво да каже. В гърдите й бушуваше такава ярост, че отиде в стаята си, сложи някои от нещата си в един куфар и напусна апартамента, затръшвайки вратата след себе си.

Животът й се превърна в кошмар. А си нямаше никого, към когото да се обърне за помощ. Всичко, което някога беше искала от живота, беше да задоволи изгарящата я амбиция да стане най-известната балерина в света, да засенчи майка си.

А какво беше успяла да постигне? Кариера, която трябваше да прекъсне, бебе, което не искаше, и съпруг, който я мразеше толкова, колкото и тя него.

Никол започваше да се съмнява в самата себе си. Досега винаги беше сигурна, че всичко ще бъде чудесно. Никой, освен майка й не я обичаше, но ако Ивет узнаеше какво беше сторила на Мади, тази любов веднага щеше да пресъхне.

Гледаше през прозореца на таксито, което я откарваше към Карлайл Скуеър. Беше нещастна. Всичките й мечти за бляскаво бъдеще бяха рухнали. Изгубила контрол над живота си, нейде дълбоко в подсъзнанието си Никол знаеше, че трябваше да вини единствено себе си за това.