Лусинда Едмъндс
Бавен танц (62)

62.

— Готов ли си?

— Да. — Себастиан се отмести от вратата.

— Добре. Ето.

Себастиан седна на дивана и затаи дъх. Вратата бавно се отвори. На прага стоеше Мади, облегната на бастуните си.

— Браво! — спонтанно я аплодира той.

— Сега ще вървя към теб.

Мади стисна зъби и направи три мъчителни крачки към него. После се отпусна тежко на бастуните. Беше задъхана. Като видя колко беше пребледняла, Себастиан стана да й помогне.

— Сядай! Остави ме на мира! — сърдито му се озъби тя.

— Извинявай. — Себастиан седна смирено.

След десет минути и още четири крачки Мади застана пред него. Всичко, което беше постигнала до този момент, бледнееше по значимост пред тези седем крачки. Себастиан никога не се беше чувствал така горд.

— Да! — той размаха победоносно юмрук и я прегърна силно. После я целуна нежно. — Обичам те, обичам те, мила моя. Ти успя! Ти успя!

— Е, това все пак е начало. Чака ме още много път, затова не се въодушевявай прекалено много. Но всичко това се дължи само на теб.

— Не ставай глупава. Аз не съм ти задвижил краката.

— Да, ти го направи. Даде ми причина да опитам. Наистина не бих могла да го направя без теб.

— Добре. Ще се съглася, че е отборен успех.

Себастиан я целуна отново, чувствайки как у него се надига потисканата шест месеца страст. Беше предупреден да изчака, докато Мади се почувства готова да прави любов, докато свикне с различното си тяло. Понякога обаче не можеше да се владее. Желаеше я и в този момент.

Целуна я отново и Мади почувства неговото нетърпение. Обзе я чувство на вина и себепрезрение, защото поставяше на изпитание търпението му и защото не можеше да откликне на страстта му по начина, по който искаше.

Себастиан почувства нейното напрежение и й помогна внимателно да седне на дивана. След това, което току-що беше постигнала, не биваше да разваля момента, като й напомня други проблеми, причинени от нейната инвалидност.

— Какво ще кажеш да го полеем?

Мади кимна с благодарност. Разбираше, че той й спестява друга болка.

— Страхотно.

— А след това, мадам, имаме репетиция.

— Разбира се.

Себастиан отиде да вземе бутилка вино. Като наля две чаши, той се замисли, че остава по-малко от месец до срещата на Мади с Джаспър. Беше изпратил рекламни снимки на Мади от времето преди инцидента и Джаспър му се беше обадил да каже, че я одобрява. Със силата на гласа си и външността си Мади беше подходяща да запише ролята на Тина за албума. Тяхната среща беше само една формалност.

Себастиан осъзна, че трябваше да предупреди Джаспър, че Мади ходи с бастуни, но знаеше, че незабавно щеше да бъде отхвърлена. В края на краищата това нямаше никакво значение за албума. Себастиан бе убеден, че докато започнат репетициите за самото шоу, Мади щеше да ходи без чужда помощ.

Съмнението отново скова съзнанието му. Ами ако Джаспър откаже да я използва заради нейния недъг? Не можеше да си го представи. Именно „Омагьосани“ беше онова, което бе върнало Мади от ръба на отчаянието и й бе дало причина да се напъне да измине тези няколко крачки, на които току-що беше станал свидетел. Както самата тя беше казала, той й бе върнал смисъла на живота.