Лусинда Едмъндс
Бавен танц (61)

61.

Кейт продаде пежото си през януари. Направи си вноска за жилище и внесе парите, получени от продажбата, тъй като се страхуваше, че счетоводителите може да проверят банковата й сметка и да се питат откъде бяха дошли тези пари. После започна да си търси жилище.

Преживяването беше доста потискащо. В сравнение с луксозната, огромна и празна къща на Хасан всеки апартамент, който беше посетила, изглеждаше малък и тъмен. Но можеше да си позволи само седемдесет лири на седмица.

Кейт се прибра вкъщи след едноседмично търсене на жилище. Беше много потисната. Не можеше да повярва, че животът й беше взел такъв обрат, особено след като бе свикнала никога да не се грижи за пари. Разбра, че през изминалите двайсет и една години беше приемала за даденост живота, за който повечето хора можеха само да мечтаят. Мислите й непрекъснато я връщаха към нейния хубав и удобен, но конфискуван апартамент и към това колко щастлива беше, когато го имаше.

Кейт беше сигурна, че Хасан щеше да й позволи да остане в къщата му колкото иска, но знаеше, че не бива. Чувстваше се неудобно, че беше там, след като така го беше изоставила. Реши, че дори ако мястото, където ще се премести, е ужасно, тя ще се опита да бъде самостоятелна.

Плати едномесечна предплата за една квартира в Нотинг Хил. Беше много малка, но поне бе чиста и уличката, на която се намираше, беше сравнително безопасна.

В средата на януари Кейт каза на Бриджит, че напуска, и тъжно събра малкото си вещи, които беше успяла да спаси от конфискувания апартамент. Остави на Хасан бележка, в която му благодареше и му съобщаваше новия си адрес.

Цяла седмица се стара да превърне квартирата в дом. Купи цветя и плакати, за да освежи мястото, и накрая остана сравнително доволна от резултата.

Депресията я връхлиташе най-неочаквано, но тя се стараеше да си напомня, че все пак има покрив над главата си и достатъчно пари да преживее следващите няколко месеца.

Отиде да види мистър Бенет в антикварния магазин и го попита дали мястото й още беше свободно. Той със съжаление й каза, че тъй като не се обадила, предположил, че няма да се върне, и наел друго момиче да му помага.

Кейт знаеше, че трябва да си намери работа. Знаеше също, че няма да е никак леко, като се има предвид икономическата криза.

През една студена януарска вечер тя се върна отчаяна от още един тур безплодни интервюта. Отвори главния вход на сградата и намери плик, адресиран до нея и оставен на изтривалката пред вратата. Вътре имаше надраскана набързо бележка.

Скъпа Кейт,

Съжалявам, че не те намерих. Върнах се от Кентъки тази сутрин. Ще ми бъде приятно да обядвам в твоята компания утре, ако, разбира се, нямаш други ангажименти. Моля те, обади се, ако желаеш да ти изпратя кола.

Хасан

Тя се качи в квартирата си, замислена над поканата. Чудеше се дали да я приеме. Накрая самотата победи гордостта и тя отиде до телефона в коридора и набра номера на Хасан. Отговори Бриджит и Кейт я помоли да предаде на Хасан, че с удоволствие ще обядва с него, но няма нужда да изпраща кола.

Докато пътуваше с автобуса към къщата на Хасан, Кейт реши да се старае да бъде колкото може по-весела. Не искаше Хасан да види колко зле се чувства.

Като наближи къщата, Хасан отвори вратата, спусна се по стълбите и я целуна по двете страни.

— Здравей, Кейт. Радвам се, че успя да дойдеш — прегърна я през раменете и я поведе по стълбите.

Дневната изглеждаше много уютна с огъня в камината.

— Шампанско?

Той се зае с бутилката от кофичката.

Кейт кимна. Мислеше си колко добре изглежда Хасан. Беше загорял от месеците, прекарани на слънце в Кентъки, и тялото му изглеждаше здраво и силно.

— Ето.

Той й подаде чашата.

— Благодаря, Хасан. Преди да продължим, просто искам да ти благодаря, че ме покани на обяд. Аз… — Кейт се мъчеше да намери точните думи, беше смутена, но знаеше, че трябва да каже какво чувства. — Много съм ти благодарна, че ми помогна да преживея последните няколко месеца. Смятам те за свой много добър приятел, но…

— Нищо повече? Това ли се опитваш да ми кажеш? — спокойно попита той.

Тя кимна. Чувстваше се ужасно.

— Просто не искам да те подвеждам.

— Напълно те разбирам. Аз също те смятам за много добър приятел. Нашата връзка не беше особено сполучлива, но това не е причина да се откажем от взаимната си компания, нали?

— Не.

— Добре. Стига толкова изповеди. Да пием за нас двамата — Хасан вдигна чашата си и отпи.

Кейт се усмихна.

— Да. За нас.

Кейт остана много доволна от обеда. Шампанското течеше като река, а Бриджит беше приготвила храна за цяла армия. Хасан беше отпуснат, забавен и говореше интересни неща за времето, прекарано в конефермата в Кентъки.

— Американците имат напълно различен начин на обучение на конете. Обичат конете им да се учат направо на място. Те получават твърде малко тренировки у дома. Склонни са да започнат да се състезават много бързо и всъщност изкарват курса на обучение на пистата.

— Дори не съм виждала кон през последните шест месеца. Много неща от стария ми начин на живот ми липсват, но конете съвсем определено са първи в списъка.

— Не искам да се натрапвам, но винаги, когато пожелаеш, си добре дошла в конюшнята ни в Нюмаркет.

След половин час Кейт се беше свила на големия диван, отпусната и сънлива. Хасан отиде до едно чекмедже, извади от него някакъв плик и й го подаде.

— Това е за теб.

— Какво е то?

— Отвори и виж.

Вътре имаше чек за осем хиляди лири на нейно име.

— Но… аз… какво, за бога? — тя го гледаше слисана.

— Катерина Велика имаше много добър сезон. Спечели три надбягвания. Като неин собственик ти прибираш наградите.

— Но, Хасан! Не мога да приема това! Нямам нищо общо с коня вече цяла година.

— Но името ти е вписано в документа за собственост. Значи това са твои пари — вдигна рамене той.

Кейт решително поклати глава и му върна чека.

— Не, вече взех достатъчно. Наистина, Хасан, не мога да приема това.

Той взе чека.

— Добре. Ще ги вложа в банката на твое име, тъй като по закон това са твои пари. Разбирам защо не искаш да ги вземеш сега. Обаче — той се изкашля — наистина искам да те питам нещо.

— И какво е то?

— Ами двамата с баща ми току-що купихме една конеразвъдна ферма във Франция. В момента тя работи на загуба. Все още има някои добри кобили, но репутацията й на водеща конеферма е изгубена заради лошото управление през последните няколко години. Самите помещения имат нужда от основен ремонт. Проблемът е, че ме очаква особено тежка година и няма да имам възможност да й отделям нужното време и внимание. Нужен ми е човек, който да бъде на самото място като главен управител. Чудех се дали няма да проявиш интерес.

— Аз? — Кейт беше убедена, че ушите й изневеряват.

Хасан кимна.

— Да. Ти си много по-умна, отколкото смееш да предполагаш, и най-важното е, че обичаш конете. Задачата да върнеш на конефермата предишната й слава никак не е лека, но вярвам, че след няколко години оттам ще излизат бъдещи победители. Убеден съм, че ти си човекът за тази работа.

— Аз… — тя търсеше подходящи думи. — Ужасно съм поласкана, Хасан, но нямам абсолютно никакъв опит. Сигурно има много други хора, които са далеч по-квалифицирани от мен.

— Разбира се. Но не и такива, на които мога да се доверя. Разбираш ли, Кейт, имам много други дела, които ангажират вниманието ми. Искам, така да се каже, да предам юздите на другиго и да зная, че мястото е в сигурни ръце. Ще имаш пълна независимост, ще ти помага екип от добре обучен персонал, ще получаваш, разбира се, и щедро възнаграждение.

— Но…

— Ако смяташ, че ти правя услуга заради старите времена, грешиш — лицето му стана сериозно. — Златното ми правило е никога да не смесвам работата с удоволствието. Ще се отнасям с теб като с всички останали мои служители.

Ще имаш своите задължения и ако не ги изпълняваш, тогава… — той вдигна рамене. — Това обаче е черногледство. Както вече казах, вярвам, че ти си човекът за тази работа. Това е.

Кейт осъзна, че той говори сериозно.

— Имаш ли някаква работа в момента? — попита той.

— Не.

— При тази рецесия може да се окаже много труден проблем да намериш нещо. Може и да съм ти спестил тези неприятности. Защо не помислиш върху предложението ми за няколко дни. Ще летя за Париж следващата седмица, за да подпиша документите за покупката. Ако се интересуваш, предлагам ти да дойдеш с мен да хвърлиш един поглед.

— Добре — колебливо каза Кейт, — но ми се струва, че е немислимо.

Когато вечерта се прибра в студената си квартира и почти подуши миризмата на депресията между четирите стени, Кейт започна да мисли, че може би сгреши, като отказа предложението на Хасан.

Какво, за бога, я задържаше тук, в Англия? Нищо, абсолютно нищо. Щеше да напусне тази страна и да загърби болката от последните няколко месеца.

Разбра, че Хасан й хвърля спасително въже и тя трябва да го стисне с двете си ръце.

След двайсет и четири часа му се обади и му каза, че ще се радва да лети с него до Париж.