Лусинда Едмъндс
Бавен танц (60)

60.

Аплодисментите все още звучаха в ушите й, докато тичаше към гримьорната и сваляше в движение бляскавата си корона. Никол седна пред огледалото и наплеска студен крем върху лицето си.

— Бързате ли тази вечер, мис Делиз? — попита я гардеробиерката й.

— Да.

— Сигурно отивате на някое хубаво място?

— Да — отвърна Никол, без да се ангажира в разговор.

След петнайсет минути седеше в едно такси и пътуваше към апартамента на Джулиън.

Той беше уредил тя да седи до него по време на вечерята в „Кларидж“ и двамата прекараха цялото време, разговаряйки. Следващата вечер беше получила огромен букет бели рози с картичка, върху която пишеше „Дж.“ Беше се обадил преди второто действие и я беше попитал дали може да се видят същата вечер след представлението да пийнат нещо. Беше се съгласила и си бяха уговорили среща в дискретен бар в една малка уличка някъде зад Ковънт Гардън.

Тази вечер, седнала в таксито, Никол не беше сигурна дали беше влюбена, или просто жадна за секс, но рядко беше изпитвала такова вълнение при мисълта, че ще бъде сама с мъж. През последните шест седмици Джулиън я беше накарал да забрави пренебрежителното отношение на Саша, като я беше затрупвал с комплименти и я беше накарал да се почувства отново красива.

Тази вечер, ако я помолеше да остане, тя нямаше да се противи.

Двамата не обсъждаха факта, че тя беше омъжена или че той беше близък роднина на кралицата, който вече имаше връзка с друга жена и постоянно беше на страниците на вестниците. Взаимното привличане правеше часовете, прекарани заедно, направо нереални. Никол знаеше, че това беше последната възможност за среща с Джулиън, преди двамата със Саша да отлетят за Ню Йорк след Коледа.

Таксито спря пред апартамента на Джулиън. Тя плати на шофьора и натисна звънеца.

— Качи се — гласът на Джулиън по интеркома я накара да потръпне от желание.

Чакаше я на вратата. Целуна я сдържано по двете страни.

— Красива, както винаги — усмихна се той. — Влизай. Въведе я в огромната дневна, където беше наредена малка масичка със запалени свещи.

— Шампанско?

— Чудесно.

Джулиън взе бутилката от кофичката с лед, отвори я и наля златистата течност в две чаши. Подаде едната на Никол.

— Наздраве — каза той.

— Наздраве.

Двамата отпиваха мълчаливо от шампанското. Между тях неочаквано бе настъпило някакво особено напрежение.

— Гладна ли си?

— Бих могла да хапна нещо.

— Трябва да си призная, че не съм готвил сам, а поръчах да донесат яденето. Защо не седнеш на масата, а аз ще взема вечерята от фурната.

Никол седна и отново отпи от шампанското. Отдавна не беше прелъстявана от мъж и нервите започваха да й изневеряват.

Разговаряха тихо за качествата на отличния „Бьоф Уелингтън“.

— Кога отлиташ за Ню Йорк?

— В края на седмицата.

— Ще ми липсваш.

Никол не отговори. Само като го гледаше от другата страна на масата, прималяваше от желание.

— Още?

— Не, благодаря.

— Да поседнем ли?

— Да — Никол стана и тръгна към дивана.

— Би ли желала да пийнеш бренди или нещо друго?

— Бренди.

Джулиън донесе бутилката и седна до нея.

— Слава богу, че нямам повече представления до заминаването в Ню Йорк — каза Никол. — Този сезон беше истински изтощителен и е хубаво, че мога да си пийна, без да се тревожа дали ще се отрази на танцуването ми на другия ден.

— Свалям шапка на балерините. Тази всеотдайност, дисциплина и отричане от всичко останало ми изглеждат феноменални.

— Така е — съгласи се Никол, питайки се колко време още щяха да говорят празни приказки, преди да я прегърне и целуне.

— Телата ви са прекрасно изваяни като на атлети — той прокара пръст по бедрото й и почувства мускула й. — Твърди като скала — засмя се той.

Месеците сексуално въздържание накараха Никол да изтръпне от възбуда, докато пръстите на Джулиън пътуваха по вътрешната страна на бедрото й. Той взе чашата й.

— Мисля, че си една от най-сексапилните жени, които някога съм виждал. Всяка нощ имам еротични фантазии и си представям какво бих направил с чудното ти тяло в леглото. Имаш ли нещо против, че съм си фантазирал някои неща с теб?

Тя поклати глава, неспособна да каже нито дума.

Тогава Джулиън се наведе над нея и впи страстно устни в нейните. Ръцете му намериха гърдите й.

Той я бутна назад на дивана и разкъса копчетата на роклята й, търсейки зърната й.

— О, как те желая! — изстена той. — Искам да те видя гола.

Никол го отблъсна и се изправи. Бавно съблече роклята си и я остави да падне на пода. Остана по бял копринен сутиен и бикини, колан с жартиери и чорапи.

Джулиън стоеше в захлас.

— Господи — изстена той, гледайки идеалните й женски форми.

Никол се усмихна съблазнително. После се обърна и се наведе да разкопчее колана си. Джулиън не можеше да откъсне очи от заоблените й задни части. Тя плъзна ръце и свали бавно първо единия, после другия си чорап.

— Още? — тихо попита тя и се обърна с лице към него.

— Моля те — прошепна Джулиън с дрезгав от възбуда глас.

Никол се пресегна зад гърба си и разкопча сутиена си. Той падна на пода и откри малките й, но стегнати гърди. Джулиън се наведе напред да ги пипне, но тя го отблъсна.

— Каза, че ме искаш гола.

— Да, да, искам те.

Тя бавно плъзна палци в копринения триъгълник, който скриваше най-интимните й части. Мушна пръстите в еластичната част и смъкна бикините надолу. Те паднаха на пода и тя пристъпи встрани от тях.

— Това ли искаше? — усмихна се тя.

Джулиън не отговори. С едно движение се озова върху нея. Събори я на пода и започна да обсипва лицето и тялото й с целувки.

— Съжалявам, но не мога да издържам повече.

Само за секунди той разкопча ципа си и я облада бурно. Устните му намериха зърната й и тя почувства как в нея започна да се надига някакъв непознат прилив на удоволствие и нейните викове се смесиха с неговите.

Джулиън се отпусна задъхан върху нея.

— Какво направи с мен? — прошепна той. — Моят контрол… Извинявай. Не можех да се сдържам повече.

Никол нежно погали копринената му коса.

— Имаме цяла нощ — тихо каза тя.

 

 

Когато напусна апартамента на Джулиън в девет часа сутринта, Никол се чувстваше изтощена, но доволна. Бяха правили любов много пъти през цялата нощ.

Джулиън я беше молил да остане. Но като го целуваше за сбогом, тя знаеше, че той беше изпълнил ролята си в нейния живот — беше възстановил самочувствието й на жена, беше й посветил една страстна нощ, която никой от двамата нямаше да забрави.

Те нямаха бъдеще заедно. Бяха се използвали един друг. Ако спрат сега, нямаше да навредят никому.

Като махна на едно такси и седна вътре, мислите й се прехвърлиха върху Ню Йорк и бъдещето й, в което Джулиън нямаше никаква роля.