Лусинда Едмъндс
Бавен танц (56)

56.

Себастиан измина бързо Фрит стрийт и зави на Сохо Скуеър. В ръката си стискаше куфарче с музиката за „Омагьосани“ и демонстрационния запис. Влезе в голямата викторианска сграда и взе асансьора за втория етаж. Като си пое дълбоко въздух, натисна бутона на интеркома на една врата с надпис „Джаспър Конрад Продакшънс“.

— Себастиан Ланг за среща с Джаспър Конрад.

Вратата избръмча и се отвори. Той влезе в просторно фоайе с тапицирани в плюш мебели и стени, окичени с плакати от многобройните триумфи на Джаспър в Уест Енд и Бродуей.

— Добро утро, мистър Ланг. Ще известя мистър Конрад, че сте тук. Моля, седнете. Желаете ли кафе, докато го чакате? — попита симпатичната руса секретарка.

Себастиан поклати глава. Седна и взе един брой на „Сцена“. Четеше го, без да вниква в нито една дума.

След десет минути Джаспър Конрад се появи и се усмихна широко.

— Себастиан, радвам се да те видя. Как вървят нещата?

Двамата се ръкуваха.

— Добре, добре.

— Това да се чува. Ела в кабинета ми да изслушам този запис, преди да продължим нататък.

Огромният кабинет на Джаспър беше мебелиран с черни кожени дивани и етажерки от хром.

— Настанявай се — Джаспър му посочи един диван. — Мога ли да ти предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Себастиан седна, постави куфарчето си върху тъмното стъкло на масичката и извади нотите и касетата със записа.

— Чудесно — каза Джаспър, когато Себастиан му подаде касетата. После се обърна към етажерката и я постави в уредбата, която беше последна дума на техниката.

Себастиан затаи дъх, когато Джаспър натисна бутона.

— Добре. Започваме.

Джаспър седна зад бюрото си, а началните тактове на увертюрата се изляха през мощните високоговорители.

Звуците на финалната песен замряха някъде след половин час.

Джаспър стана бавно, прекоси стаята и изключи уредбата. После се вгледа замислено в Себастиан.

— Май ще е по-добре да идем да обядваме.

Сърцето на Себастиан се сви.

— За да обсъдим кога започваме да записваме албума и каква зала ще искаме за шоуто — Джаспър се усмихна широко и сложи ръка на рамото му. — Страхотна работа! Направо великолепна! Откъде, за бога, намери момичето, което пее Тина. Приказна е! Какъв глас! Ще можем ли да я използваме за албума?

 

 

Джаспър заведе Себастиан на обяд в „Клуба на Джери“ — малък приземен бар с ресторант. Като се поотпусна малко, Себастиан прие предложението на Джаспър за шампанско.

— Добре, трябва да направим планове. Бих искал албумът да излезе догодина през юни. Сега е октомври. Ако започнем да записваме през март, значи ни остават пет месеца. Ще задвижа своята рекламна машина на най-висока скорост. В идеалния случай бих искал да видя „Това любов ли е?“ да излезе като сингъл, също като „Не плачи за мен, Аржентина“. Първоначалните продажби на билети за „Евита“ бяха феноменални именно заради успеха на сингъла и албума. Ще гледаме да го поставим някъде в Уест Енд догодина. Имаме достатъчно време, за да може рекламата да стигне върховата си точка. — Джаспър изгледа Себастиан. — Това може да се окаже нещо голямо, много голямо. Песните са страхотни, историята е необичайна. Остава да намерим някои известни имена за главните роли. Искам да се срещна и с момичето от записа. Как се казва? Познавам ли я?

Себастиан поклати глава.

— Не. Всъщност тя е известна в друга област. Името й е Мадлен Винсънт и беше балерина в Кралския национален балет, Ковънт Гардън.

— Значи притежава професионални качества — има сценичен опит и така нататък.

— О, да.

— Защо вече не играе там?

Себастиан трябваше да внимава какво говори. Ако се отнасяше само до албума, засега нямаше проблеми. А ако имаха повече от година, преди да поставят мюзикъла на сцена, той беше сигурен, че Мади щеше да е почти подвижна дотогава.

— Претърпя инцидент, травма, която сложи край на кариерата й като балерина. Знаете как малък физически проблем може да прекъсне обещаваща балетна кариера само за миг — отвърна той, без да се смути.

— Разбира се. Стига да не е куца — засмя се Джаспър. — Мислех си, че можем да направим онова, което Андрю Лойд Уебър и Тим Райе направиха с Елейн Пейдж. Тя беше неизвестна, преди да играе Ева Перон в „Евита“. След Коледа ще те помоля да я доведеш да се запознаем. Вокалните й данни личат от записа. Привлекателна ли е?

— Много. Поне според мен.

— Така значи, а? — намигна му Джаспър.

Себастиан усети, че се изчервява.

— Всъщност написах ролята на Тина, като имах предвид нейния глас.

— Всички композитори трябва да си имат муза. Това ги вдъхновява — каза Джаспър. — А сега да се залавяме по-сериозно да планираме нещата.

 

 

Себастиан караше сред натоварения трафик в петък вечер, без да се дразни. Касетата със записа гърмеше в тон. Колоните и той си мислеше, че никога не беше изпадал в такава еуфория. Не само мюзикълът му щеше да бъде записан на албум и после поставен в Уест Енд, но беше успял да измъкне най-ценния подарък за жената, която обичаше: бъдеще, което можеше да бъде също толкова успешно, колкото онова, от което тя трябваше да се откаже.

Той се отби в местния магазин за алкохол и купи бутилка шампанско. Беше решил, че точно тази вечер щеше да каже на Мади още нещо.

 

 

Когато Себастиан се прибра, тя беше в количката си в дневната и четеше книга.

— Здравей, мила. Добре ли си?

Мади видя блесналите му очи и веднага се успокои, че новините са хубави.

— Да. Бети ме остави след физиотерапията. Тръгна си преди десет минути. Разкажи ми — нетърпеливо каза тя. — Не можах да се концентрирам върху нищо през целия ден. Джаспър хареса ли записа?

— Да го хареса? Да го хареса? Той се влюби в него!

С бързо движение Себастиан я вдигна и завъртя около себе си. После я целуна нежно по устните и каза:

— Мила моя, музиката ми не беше единственото нещо, в което той се влюби. Иска теб в ролята на Тина.

Той остави Мади на дивана и коленичи пред нея.

— Аз… о, Себастиан.

За миг Мади забрави за инвалидната количка на метри от нея и наистина повярва, че това може да стане. После лицето й помръкна.

— Каза ли му за моя проблем?

Себастиан кимна.

— Да. Казах, че си получила травма при танцуване.

— Но каза ли му, че съм в инвалидна количка? — настоя тя.

— Не. Но той не иска да те види преди Коледа, а твоята физиотерапевтка каза, че дотогава ще ходиш с бастуни. А шоуто ще бъде поставено след година. Това ни дава много време. О, скъпа, не е ли чудесно?

Мади го гледаше и отчаяно се мъчеше да повярва, че е така. Той забеляза погледа й.

— Мади, знам, че искам много, но вярвам, че с моя помощ ще можеш да го направиш. Има време, обещавам ти.

— Има ли наистина, Себастиан? — колебливо попита тя.

Той стисна ръката й.

— Да. Виж, смятам да отворя шампанското и да намеря две чаши. Това наистина е повод за празнуване.

Мади гледаше в пространството, смутена и объркана.

— Отново се съмняваш — каза той, като се върна в стаята с чашите шампанско. — Познавам по очите ти.

Мади му се усмихна. Не беше честно да разваля неговия празничен момент със своите съмнения.

— Извинявай — каза тя и пое подадената чаша.

— О, да — нехайно каза Себастиан, — има още нещо, което исках да те помоля.

— Какво?

— Ами питах се дали няма да искаш да направиш една друга кратка разходка в близко бъдеще.

— Докъде? — озадачена попита Мади.

— До предната част на църквата — каза той с усмивка.

Тя още повече се обърка. Себастиан се наведе и сложи и двете чаши шампанско на масата.

— Не бъди толкова недосетлива, Мади. Опитвам се да те попитам дали ще се омъжиш за мен.

— О, господи! — задъха се тя.

— Прекрасно! Само това ли ще кажеш?

Мади се засмя.

— Извинявай. Всичко това тази вечер е твърде много за мен.

— Е?

Тя го изгледа мълчаливо.

— Моля те, Мади. Плашиш ме. Кажи нещо — молеше той.

— Ако си толкова убеден, че ще мога да ходя отново, тогава денят, в който прекося този хол без никаква подкрепа, е денят, в който ще се съглася да се омъжа за теб — бавно каза тя.

— Тогава приемам, че ще използваш моето предложение като още един стимул да се бориш за собственото си възстановяване, нали?

— Да.

Себастиан я целуна.

— Добре. Значи се уговорихме. Но разбираш, че ще те оставям в болницата при твоята физиотерапевтка още в зори и ще те взимам, когато заключват вечер, нали?

— Мога да си представя — изпъшка Мади. — Моят личен надзирател.

— Заинтересован съм по две причини — усмихна се Себастиан. — И не възнамерявам да губя.