Лусинда Едмъндс
Бавен танц (53)

53.

Когато Кейт се върна, Хасан седеше на масата и си мислеше за съвпадението, което го беше срещнало с Кейт тази вечер. Беше дошъл на другарска среща с някои стари приятели от университета. Иначе рядко се озоваваше в кръчма.

— Изглеждаш ужасно. Може ли да ти предложа да те откарам вкъщи?

Незнайно защо тези думи предизвикаха неудържим кикот у Кейт.

— Разбира се. Просто ме пусни под моста при останалите бездомни.

Хасан я гледаше, сякаш беше полудяла.

— Виж, мисля, че не си добре. Моля те, нека те откарам вкъщи.

— Но аз току-що ти казах, че вече нямам дом — Кейт се изкикоти. — Конфискуваха го.

— Е, сигурно имаш къде да отседнеш.

— Да. Ще карам до Ейлзбъри да погостувам на Мади.

— Кейт, не ставай глупава. Няма да караш изобщо в това състояние.

— Не, ще карам — опита се да стане, но краката й се огънаха и отново се отпусна на стола си. — По дяволите! Чувствам се ужасно — изпъшка тя.

— Хайде. Нека те изведа оттук. Ще поговорим, когато те заведа у дома.

— Спри да говориш за домове! Казах ти, че аз вече нямам такъв.

— Добре, тогава ще отидем в моя — Хасан стана и се опита да я вдигне от стола.

— Не ходя с непознати мъже в техните домове — заинати се Кейт, без да помръдне.

— Хайде, Кейт. Опитвам се да ти помогна. Не можеш да останеш. Ще те изхвърлят оттук.

Най-сетне Хасан успя да я изправи на крака и като я хвана за рамото, я насочи към вратата.

От студения въздух главата й се замая и тя почувства пристъп на гадене.

— Извинявай, но аз ще…

Хасан я придвижи до една стена и продължи да я поддържа, докато тя повърне. Накрая й подаде носна кърпичка и я насочи към края на тротоара. Махна на едно такси и й помогна да се качи в него. Кейт моментално заспа на рамото му.

Пред къщата на Карлайл Скуеър Хасан плати на шофьора и отнесе Кейт нагоре по стълбите. Отвори вратата на стаята за гости и внимателно положи спящото момиче върху леглото. Махна сакото и обувките й и я покри със завивката. Като гледаше бледото й, изцапано от сълзи и грим лице, той почувства, че го обзема прилив на съжаление към нея. Загаси лампата и влезе в дневната, дълбоко замислен.