Лусинда Едмъндс
Бавен танц (5)

5.

Мади откри, че не й остава време да почувства липсата на баща си, тъй като натоварването й непрекъснато расте. Всички първокурсници едва се довличаха до съблекалнята след дългите и изморителни четири часа упражнения дневно. Редуваха се балет, класическа мимика и изграждане на сценичен образ. Момичетата започнаха да получават травми заради прекаленото натоварване върху телата им и винаги имаше по едно-две от тях, които само наблюдаваха отстрани заниманията.

Основна грижа на Мади стана да внимава да не се нарани. Отлично знаеше, че учителите гледат на травмите като на признак, че тялото на съответното момиче не може да понесе натоварването, което му налагат, и че в бъдеще ще има проблеми. От трийсетте души в класа само трима-четирима най-много щяха да бъдат приети в компанията след двегодишния срок на обучение.

Всички момичета непрекъснато се страхуваха да не напълнеят. Следяха теглото им ежемесечно, за да се уверят, че не трупат излишни килограми, а в някои случаи — че не свалят прекалено много. Анорексия нервоза — болестта на отслабването — вече беше взела няколко жертви. Мади и Джейн сами забелязваха момичетата от техния курс, чиито измършавели тела показваха очевидните признаци на болестта.

Ден след ден Мади се оглеждаше критично в дългите огледала и се радваше, че теглото й си остава същото независимо какво яде. Страхуваше се да не стане твърде висока, макар при прегледа на физическото й състояние лекарят да я беше уверил, че според данните на костната й система едва ли ще порасне повече от сантиметър, преди да достигне максималната за нея височина от метър и шейсет и три сантиметра. Високият ръст означаваше, че шансовете й да бъде взета в кордебалета — където всички момичета трябваше да изглеждат еднакви — бяха съвсем ограничени, а беше и по-трудно да се намери подходящ партньор. Стоенето на пръсти прибавяше десетина-дванайсет сантиметра към ръста на девойката.

— Колко е смешно да искаш да си изкарваш прехраната с това — пъшкаше Мади, докато киснеше възпалените си крака във вана с топла вода в кухнята.

Веднъж, в средата на декември, Мади обядваше със Саша и Джейн в столовата, когато Никол Делиз дойде на тяхната маса. Тя пусна някакъв плик на масата пред Мади с такова изражение, сякаш едва издържаше някаква неприятна миризма.

— Мама ме помоли да ти дам това. Предполагам, че е от баща ти. Беше в колета, който тя ми прати от Америка.

— Благодаря, Никол.

— Ще се видим в па-де-дьо — усмихнато каза Никол на Саша и се отдалечи.

Мади изпита истинско удоволствие от факта, че нейното приятелство със Саша очевидно дразнеше Никол. От онази вечер, когато се беше отбил да пият чай, отношенията им се развиваха много добре. Мади се стараеше да си внушава, че трябва да е доволна и от едно чисто приятелство, но мислите й за Саша не бяха съвсем платонични. Той обаче не предприемаше нищо, за да задълбочи нещата между тях.

Тя пусна писмото от баща си в сака, за да го прочете, когато се прибере, и слезе с Джейн в съблекалнята, за да се приготви за следващия час.

 

 

— И така, тази седмица ще сменим обичайните партньори — съвсем между другото вметна Серж. — Джейн, ти ще партнираш на Роджър; Кийт, ти си със Сузи; Никол, ти с Джон, а Саша ще партнира на Мади.

Сърцето на Мади преливаше от радост, докато отиваше към Саша. Никол нацупено се премести до Джон и часът започна.

Това беше един от най-хубавите часове, които Мади беше прекарвала като танцьорка. Саша сякаш отгатваше всяко нейно движение предварително. Той я повдигаше с идеална плавност, прихващаше я в точния момент и тя изпълняваше пируетите с такава точност, каквато не подозираше, че притежава. Танцуването със Саша я вдъхновяваше, отприщваше най-добрите й умения. Дали приятелството им имаше нещо общо с начина, по който съпреживяваха заедно — тя не можеше да каже. Но независимо какво беше в основата на това — резултатът беше чудесен.

Серж също го забеляза. Мадлен все още не можеше да се мери с Никол в техническо отношение, но когато танцуваше със Саша, тя придобиваше лустрото на далеч любопитна балерина. Серж наблюдаваше как внимателно, почти нежно й партнираше той, а тя го гледаше в очите, докато я поддържаше във финалната позиция. Двамата май бяха влюбени. И все пак Серж би могъл да се закълне, че Саша… Няма значение каква беше причината, но двамата правеха нещата наистина красиво. Изглежда, проблемът кой да играе в па-де-дьо от „Лешникотрошачката“ бе решен.

Никол Делиз също го видя и започна да гори от ревност и гняв. Саша беше неин, двамата бяха обречени да посрещнат славата заедно и никой, никой нямаше да й го отнеме.

— Много добре, вие двамата — Серж кимна на Саша и Мади. — Благодаря на всички. Следващата седмица ще решим кой какво ще танцува на коледното представление. Свободни сте.

Мади се отдаде на мечти, докато пътуваше в метрото за вкъщи. Ами ако Серж я избереше да танцува със Саша… Очевидно ги беше харесал, значи тя със сигурност има някакъв шанс.

Беше толкова заета с мислите си за Саша и за това как ще бъде забелязана от цялата школа, че чак след като се изкъпа, яде и се настани удобно в леглото, се сети, че не беше прочела писмото от баща си. Изтича долу да го вземе и като се мушна в леглото, отвори плика.

Скъпа Мади,

Пиша ти от една съблекалня в Метрополитен опера. Невъзможно е да се опитвам да ти описвам театъра, но в сравнение с него операта в Лондон изглежда направо невзрачна. Ню Йорк е прекрасен; атмосферата на вълнение и опасност плюс трескавото темпо, с което се движи градът двайсет и четири часа в денонощието, ти влизат под кожата. Само адреналинът ми ме поддържа жив през последните три седмици. Род, пианистът, хвана някакъв ужасен вирус още като пристигнахме, така че свиря в оркестъра всяка вечер, което е повече от прекрасно.

Всъщност, Мади, трябва да призная, че срещнах една доста приятна дама, която прави престоя ми тук още позабавен. Ще можеш да се гордееш с татко си — станал съм почти постоянен посетител на разни вечери и партита, които се организират всяка вечер. Ходим заедно с Моята приятелка. Но повече за това — като си дойда у дома.

Много ми липсваш и ми се иска да си тук, за да споделям впечатленията си от Голямата ябълка с теб. Но няма значение, от онова, което чувам от шпионите си в школата, скоро ще гостуваш тук като примабалерина.

Целуни Шези и децата й — има една балерина от кордебалета, която иска две котенца. Аз съм я подготвил и мисля, че ще им бъде подходящ и грижовен родител.

Ще се видим на осемнайсети декември.

С много обич — целувки от татко!

Мади препрочете писмото отново, спирайки се на откъса за „доста приятната дама“. Изпита смътна тревога. Не си спомняше някога баща й да й беше казвал, че харесва някоя специална жена, да не говорим за ходене по партита и вечери. Чувстваше, че беше нещо сериозно.

Нямаше никакъв смисъл да си блъска главата над това. Просто трябваше да почака, докато той се прибере у дома.

 

 

Изненадващо стройна, Кейт седеше с кръстосани крака на пода в разхвърляната стая на Мади. Кейт, изглежда, се беше променила страшно много през последните два месеца. Тя дори говореше по-различно, някак надуто и провлачено, което според Мади беше много претенциозно. Раираната риза и перлите бяха униформа за младите дами от Слоун стрийт. Тъмната й коса беше подстригана още по-късо и макар Мади да признаваше, че отслабването беше подобрило външността й, тя изглежда беше изгубила своята индивидуалност.

— Как вървят нещата? Вижда се, че диетата е подействала.

Кейт погледна нагоре към Мади и се усмихна.

— Да, бях наистина строга към себе си.

— Как е в училището?

— Чудесно, но — честно казано, Мади — всичко се случва на юг оттук. Опитвам се да убедя татко да ми купи апартамент в Челси или Фулъм. Всички останали момичета си имат свое собствено жилище. Толкова е уморително да идеш на парти и след това да се връщаш чак дотук. Татко казва, че не мога да имам жилище, преди да стана на осемнайсет, но това означава още цяла година чакане. Във всеки случай аз не се отказвам лесно — човек никога не знае какво може да стане.

— Искаш ли чаша чай? — попита Мади.

— Разбира се, но трябва да се върна вкъщи най-късно в три. Софи дава парти тази вечер. Трябва да си измия косата и да се приготвя. Баща й е лорд, знаеш ли — добави Кейт, като вървеше след Мади към кухнята.

— Наистина ли? — отегчено попита Мади.

Кейт непрекъснато й повтаряше родословията на всичките си съученици и те се бяха врязали в паметта на Мади.

— Да. Имат голямо имение в Дорсет. Софи живее в една сладка къща на малка уличка в Найтсбридж. Тя е толкова красиво момиче. Всички момчета я ухажват, истинска щастливка е. О, между другото, аз съм в комитета по случай зимния бал. Той е на шестнайсети декември в Дорчестър. Ще дойдеш, нали? Тогава мога да те запозная с всички. Те са особено заинтригувани, че ще се срещнат с истинска балерина.

Мади напълни чайника и седна срещу Кейт.

— Да ти кажа честно, не мисля, че си падам по тези неща. Пък и нямам какво да облека.

— Не се тревожи за това, скъпа. Ще намерим нещо в моя гардероб. Но трябва да доведеш и партньор. Какво ще кажеш за Себастиан?

— Всъщност имам един съкурсист, когото бих желала да доведа.

Мади изведнъж си помисли колко хубав би бил Саша в смокинг.

— Ами доведи и двамата. И без това не ни достигат мъже. Ще си запиша за теб три билета. Ще бъде страхотна вечер!

Мади кимна бавно.

— Добре, но ще трябва да питам момчетата следващата седмица — тя подаде на Кейт чаша чай. — Как върви любовният живот? Оплете ли някой граф в мрежите си?

Кейт отпи от чая си и тъжно поклати глава.

— Не. Можеш ли да си представиш, че съм единствената девственица в целия клас? Това е направо недостатък, но ще трябва да предприема нещо по този въпрос колкото може по-скоро. Бедата е, че всички други момичета се познават от съвсем малки. Те са много сплотена група. Правя всичко, което е по силите ми, да се внедря в нея, но смятам, че не са ме приели все още. Макар татенцето да може да купи всичките им богатства неколкократно, те все още понякога се отнасят към мен като към имигрирала селянка.

Затова толкова се вълнувам за този бал. Да си в комитета е истинска чест. Наистина искам да си свърша добре работата. Нужен ми е достъп до неделните партита, където наистина мога да срещна някой подходящ за мен мъж.

Мади кимна. Стараеше се да изглежда заинтригувана. Всичко й се струваше фалшиво и безполезно, а не й харесваше и начинът, по който се променяше Кейт.

— Ей, ти си забавна, интелигентна и хубава. Защо да не те канят на партита?

— Защото не всичко става така, Мади — Кейт изглеждаше леко раздразнена. — Както и да е, трябва да вървя.

След пет минути Кейт беше вече на вратата.

— Не забравяй да поканиш Себастиан и другия си приятел на бала. Чао.

Кейт й махна, докато се изкачваше нагоре по улицата.

— Чао — измънка Мади, като имитираше акцента й. Затвори вратата и осъзна, че за двата часа, през които Кейт й беше на гости, тя не беше попитала нито веднъж за балетното училище или за каквото и да било, свързано с живота на Мади.