Лусинда Едмъндс
Бавен танц (49)

49.

Себастиан загаси цигарата си в капачката от буркан върху пианото и отметна косата от лицето си. Прозя се и си погледна часовника. Оставаха още два часа, преди да стане време да иде до болницата при Мади, но първо имаше среща с Кристофър.

Беше прекарал по-голямата част от нощта, работейки върху мюзикъла си. Съвсем естествено беше при това пътуване напред-назад до болницата и прекарване на повече то време през деня там да изостане с работата. Джаспър Конрад пристигаше в Лондон през юли и щеше да поиска да чуе преработените песни. Себастиан знаеше, че има още много работа, преди мюзикълът му да придобие най-добрия си вид. Трябваше да се затвори за два-три месеца и наистина да се залови за него изцяло.

Изми се бързо и си облече чиста риза, сложи малко храна за Шехеразада, която се свлече от разхвърляния диван и я подуши подозрително. Скоро след инцидента Себастиан се беше съгласил с Кристофър да се премести в апартамента на Мади. Освен че беше по-голям от неговия, можеше да се грижи за Шехеразада. През последните седмици котката изглеждаше не по-малко депресирана от господарката си.

 

 

— Какво да ти взема за пиене? — попита Кристофър.

— Една бира би ми дошла като истинска почерпка.

— Добре.

Кристофър се запъти към бара, а Себастиан се настани на едно от покритите с изтъркана дамаска канапета. Кръчмата беше близо до болницата и двамата с Кристофър често се оттегляха там през последните седмици.

— Ето — Кристофър постави двете бири върху издрасканата маса. — Наздраве.

— Да, наздраве — повтори като ехо Себастиан.

— Видях се с лекаря на Мади тази сутрин. Не вижда причини Мади да остава повече в болницата. Смята, че смяната на обстановката може да й помогне. Предложи оздравителен дом, но смятам, че най-доброто решение за Мади е да дойде при мен и Ивет. Можем да превърнем дневната в нейна стая. Тоалетната е в съседство и Ивет предложи да инсталираме и душ в нея. Ако Мади не успее да проходи с бастуни толкова скоро, колкото се надяваме, ще помислим за подвижен стол за стълбището до горния етаж.

Себастиан знаеше, че трябва да бъде особено тактичен.

— Хм. Не ме разбирай погрешно, не мисля, че Мади има нещо против Ивет, но наистина ли е добра идеята да живее в една къща с една от най-преуспелите балерини на десетилетието? Особено когато дъщерята на Ивет е заела мястото й в Кралския национален балет? И, разбира се, другият проблем е, че ще трябва редовно да ходи на физиотерапевтични процедури в Стоук Мандевил. Това би било доста дълго пътуване за нея.

— Разбирам твоите доводи, но не искам Мади да ходи в друго болнично заведение. Смятам, че й е нужен домашен уют.

— Съгласен съм с теб. Може ли да направя едно предложение? Имам един приятел, композитор, който притежава чудесна вила в едно село на име Монкс Ризбъроу. Красотата на това място е забележителна, освен това го е наследил от майка си, която е била инвалид, и домът й е приспособен за инвалидна количка. Приятелят ми с удоволствие ми го предлага под наем дотогава, докато го искам. Там има достатъчно място и за пиано, което означава, че мога да работя и да се грижа за Мади едновременно. И — добави той — вилата е разположена на много тихо местенце, само на двайсет минути от болницата.

— Това наистина звучи добре. Но, Себастиан, сигурен ли си, че можеш да поемеш грижите за Мади? Тя не само се нуждае от постоянни физически грижи, но е ужасно депресирана. Знам, че имаш определени срокове за мюзикъла и…

— Обичам Мади и искам да се грижа за нея.

— Има един проблем. Нямаш кола.

— Ще си купя.

— Ако Мади възприеме твоята идея, сигурен съм, че Ивет ще ти помогне финансово да си купиш кола. И естествено аз ще ви посещавам толкова често, колкото ми е възможно.

— Разбира се. Надявам се да не смяташ, че искам да ти открадна Мади.

— Добре, да вървим да видим какво ще каже тя.

 

 

— И така, скъпа, това са нашите предложения — завърши Кристофър. — Какво ще кажеш?

Двамата със Себастиан седяха и чакаха някаква реакция от страна на фигурата в инвалидната количка. Мади се размърда нервно и продължи да гледа през прозореца.

— Нямам нищо против.

— Е, какво предпочиташ — да останеш при мен и Ивет за известно време или да идеш във вилата със Себастиан?

— Казах, че нямам нищо против — повтори Мади отегчено.

— Ако идем във вилата, тогава и Шехеразада ще може да дойде там. Тя много тъгува за теб, Мади — тихо каза Себастиан.

Мади бавно извърна глава и го погледна. Стори му се, че забеляза някаква сянка на усмивка да пробягва по устните й.

— Тогава по-добре да ида във вилата.