Лусинда Едмъндс
Бавен танц (42)

42.

Сценични работници и хора от персонала се втурнаха към преобърнатата лодка. Нужни бяха петима души, за да я изтеглят и изправят.

— Тя добре ли е? — втурна се Антон към проснатата Мади. — Господи — изпъшка той и коленичи до нея.

Очите й трепнаха и се отвориха за миг, изразяващи мъчителна болка, после се затвориха.

— Някой да извика линейка, бързо! Пийт — извика той на сценичния директор, — иди и направи съобщение, че представлението ще продължи колкото е възможно по-скоро. Някой да намери Никол. Мисля, че е в ложата на осветителите.

— Намерете и Джон.

Антон се обърна и видя пребледнелия Саша зад себе си.

— Съжалявам, Антон, но не мога да играя в последното действие с Никол. Искам да придружа Мадлен до болницата.

Антон кимна.

— Разбирам. Джон може да те замести в последното действие. Надявам се Мадлен да не си е счупила нещо.

И двамата погледнаха сгърченото й тяло и разбраха, че надеждите им бяха напразни.

Линейката откара Мади и Саша до Гай Хоспитъл. Мади беше в безсъзнание и Саша потръпна, когато медицинските работници в линейката й включиха система в ръката.

Щом пристигнаха, Мади беше откарана веднага в травматологичното отделение, а Саша остана да обясни подробностите в приемната. Той все още беше в сценичния си костюм и със сценичен грим и другите придружители на болни го гледаха втренчено, докато крачеше напред-назад в чакалнята.

След половин час Саша видя пребледнелия Кристофър да влиза през двойните врати и да се спира в приемната.

— Здравей, Саша. Обадиха ми се от операта. Какво, по дяволите, стана?

Двамата седнаха и Саша обясни подробностите около инцидента.

Кристофър прокара пръсти през косата си.

— Мили боже! Как можаха да проявят такава небрежност! Ако Мади е получила някакви сериозни и трайни увреждания, ще съдя тези хора докрай! Лекарят каза ли ти вече нещо?

Саша поклати глава.

— Не. Бедната Мади. Мечтаеше за утрешната премиера от години.

— Нека да гледаме на нещата позитивно. Може да е само мозъчно сътресение и шок.

Саша беше доволен, че Кристофър не беше видял сгърченото тяло на дъщеря си на сцената на операта.

Мина час, после още един. Саша виждаше, че някои от другите пациенти си тръгват за вкъщи. Молеше се и те да могат да отведат Мади у дома възможно по-скоро.

Двамата с Кристофър изпиха незнаен брой чаши отвратително кафе. Говориха за операта и „Лебедово езеро“. Но тъй като всяка тема, която подхванеха, ги отвеждаше към Мади, накрая млъкнаха.

След още два часа на вратата се появи един лекар. Той веднага забеляза Саша и му махна. Двамата с Кристофър го последваха по един дълъг зелен коридор и влязоха в претъпкания му кабинет.

— Моля, седнете. Аз съм доктор Матюз, старши администратор в тази болница.

— Как е дъщеря ми? — попита Кристофър.

— Съжалявам, но е все още в безсъзнание. Направихме някои изследвания, макар на този етап да не можем все още да потвърдим със сигурност какви са нараняванията й.

— Значи има трайни увреждания? — каза Саша.

— Да. В таза, но докато не се върне в съзнание, не мога да ви кажа нищо повече.

— Но сигурно знаете дали е сериозно или не — каза Кристофър.

— Разбирам вашата загриженост и ми се иска да мога да ви успокоя по начина, по който очаквате. Първоначалните рентгенови снимки показват известни увреждания в по-ниската част на гръбнака, но тепърва ще се наложи да откриваме колко опасни са те.

— Исусе! — тихо изохка Кристофър.

— Значи няма да може да танцува утре вечер? — попита Саша.

Доктор Матюз поклати глава.

— Не, това поне мога да гарантирам. Ще преместим мис Винсънт в интензивното отделение през нощта, за да можем да наблюдаваме по-добре развитието на нещата. Разбирам, че искате да останете, но наистина едва ли може да помогнете нещо. Дъщеря ви не е застрашена от смъртна опасност, макар да буди тревога, че е в безсъзнание за неопределен период от време. Жизнените й показатели са стабилни, затова предлагам и на двама ви да си отидете вкъщи. Веднага щом има някаква промяна, ще ви се обадим — телефонът на доктора започна да звъни. — Извинете ме — каза той и вдигна слушалката.

— Аз смятам да остана — каза Кристофър на Саша, — но ти си върви вкъщи. Утре те чака важна вечер.

— Може би ще отменят премиерата — каза Саша с надежда.

— Не. За нещастие шоуто трябва да продължи, както казват. Предполагам, че Никол ще танцува вместо Мади?

— Да.

— Тогава мога да се обзаложа, че ще ви извикат много рано утре, за да репетирате. Наистина, Саша, върви си. Няма какво повече да правиш тук.

Саша кимна с неохота. Лекарят затвори телефона и се извини за прекъсването на разговора.

— Мога ли да видя дъщеря си? — попита Кристофър.

— Вероятно по-късно, като приключим с изследванията. Решихте да останете, така ли, мистър Винсънт?

— Да.

— Ще се опитам да ви осигуря стая за придружител. Бихте ли почакали тук, ако обичате.

Лекарят излезе и Саша стана от мястото си.

— Моля те, ако има някакви новини, ми звънни.

— Разбира се. Благодаря ти за това, че беше тук. Вземи шлифера ми. Ще изглеждаш доста странно, ако вървиш по улиците в този вид.

Саша взе шлифера му и го облече. После напусна болницата и спря такси. Мисълта, че трябва да види самодоволното лице на Никол, когато се прибере вкъщи, без малко да го накара да се върне в болницата. Но Кристофър беше прав. Трябваше да поспи.

 

 

Когато се прибра, Саша завари Никол да седи на дивана в дневната. На масата пред нея имаше полупразна бутилка бренди. Тя скочи с леко олюляване, като го видя.

— Как е тя? Какво е станало? В операта се чуха разни слухове, че е умряла.

Саша беше поразен от очевидната паника, изписана на лицето й.

— Не, Никол, не е умряла.

Тя се отпусна отново на дивана и се разплака.

— Слава богу, слава богу, толкова се изплаших.

Може би не я беше преценил правилно, може би тя наистина имаше сърце.

— Мади е все още в безсъзнание. Смятат, че е увредила гръбначния си стълб.

— О, боже… — Никол започна да трепери.

Саша седна до нея.

— Хайде, Никол, успокой се. Тя може да се оправи, макар лекарите да не са много уверени в това. Трябва просто да се надяваме.

Тя се отдръпна от него и си наля още бренди.

— Ако не се оправи, няма да си го простя — измърмори тя и го изпи наведнъж.

— Извинявай, Никол? Какво каза?

Тя погледна Саша с помътнял от алкохола поглед.

— Искам да кажа, че ще бъде ужасно да танцувам вместо нея утре.

— Никол, какво имаше предвид да си простиш? Не би могла да имаш нещо общо с този инцидент, нали?

Тя отново се разплака.

— О, Саша, не исках да я нараня лошо — изхленчи тя. — Само колкото да й попреча да играе утре вечер. Леко запъване на лодката, падане с леки охлузвания… — гласът й заглъхна и тя се разхълца силно.

Саша се отдръпна от нея. Помисли си, че беше толкова пияна, че вероятно халюцинираше.

— Моля те, Никол, нима се опитваш да ми кажеш, че си планирала това?

Тя скри лице в шепи.

— Да! Да! — извика тя. — И искаш ли да знаеш защо? Искаш ли? — тя се изправи несигурно. — Защото тя ми открадна ролята — гласът й кънтеше от омраза, като посочи към него. — Открадна и теб. О, да, не мисли, че не знам, че я чукаш. Проследих те до нейния апартамент една неделя. Докато спеше в свободната стая и отказваше да докоснеш жена си, чукаше нея!

Беше само на педя от него, затова Саша не успя да се овладее. Сграбчи я и я разтърси като парцалена кукла.

— Ти, глупава краво! Кучко такава! — развика се той. — Никога не съм докосвал Мадлен Винсънт!

— Спри! Недей! — плачеше Никол, докато Саша продължаваше да я разтърсва.

Щом отпусна ръце, Никол се строполи на пода пред него. Той клекна и я сграбчи за раменете.

— Искаш ли да знаеш защо никога не съм я докосвал? Както и теб също? Защото съм гей! Да, Никол, твоят съпруг е хомосексуалист, който намира мисълта за секс с която и да било жена за отблъскваща. Ожених се за теб, защото, ако не го бях направил, имиграционните власти щяха да ме изхвърлят от страната. Никога не съм те обичал. И как бих могъл? Ти си злобна извратена кучка, която използвах, за да постигна целта си. А скъпата ми приятелка Мадлен, която просто искаше да ми помогне, като ми позволяваше да се срещам с Игор в нейния апартамент, лежи в болница заради твоята патологична ревност! Отвращаваш ме!

Саша изтри собствените си сълзи й погледна надолу към Никол. Не беше помръднала.

Той се отпусна тежко на дивана и се хвана за главата.

— Господи, аз съм виновен. Мадлен каза, че всичко ще свърши зле. Трябваше да я послушам.

— Лъжеш ме, нали, Саша? — едва чуто прошепна Никол. — Лъжеш, за да защитиш Мади. Знам, че имаш връзка с нея.

Той уморено поклати глава и въздъхна.

— Не, Никол. Ако можеш да се отърсиш от твоята мания относно Мади, ще видиш истината. Моята вина за случилото се е колкото и твоята. Не повярвах на Мадлен, когато каза, че няма да се спреш пред нищо. Трябваше да я послушам.

— Значи твърдиш, че си се оженил за мен единствено за да избегнеш депортирането? — бавно каза Никол.

— Да.

— Обичам те, Саша. Смятах… смятах, че като отстраня Мади, можем да имаме шанс както на сцената, така и извън нея.

Той се втренчи в нея.

— Ти не знаеш как да обичаш, Никол. Смятам, че има нещо ненормално в теб.

— Не повече, отколкото в теб — спокойно отвърна тя.

— Е, утре ще имаш шанса, който чакаш толкова дълго. Докато Мади лежи в безсъзнание в болничното си легло, ти ще имаш възможността да блеснеш. Надявам се да изпиташ истинско удоволствие.

Искаше му се да има кураж да й каже, че няма да й партнира, но и за него това беше огромен шанс. Двамата щяха да носят вината заедно.

— Смятам, че трябва да ида в полицията и да им кажа какво си направила — бавно продължи той.

Никол вдигна глава и го погледна. Вече не беше пияна. Смущението в погледа й беше отстъпило пред неприкритата злоба.

— Е, мили съпруже, ако решиш да направиш това, ще трябва да отскоча до имиграционните служби и да им кажа, че съм била изиграна, за да се омъжа за теб. Сигурно ще им бъде много интересно да научат за връзката ти с Игор. Вероятно ще се съгласят, че най-добре за всички ни ще бъде да те качат на първия самолет за Москва. Затова нека се спазарим. Аз ще остана твоя жена дотогава, докато пазиш тайната ми. Утре и двамата трябва да направим най-хубавото представление в живота си. Знам, че не по-малко от мен жадуваш за успех. Няма смисъл да проваляш шанса си, както и да разваляш всичко останало.

Двамата се гледаха предизвикателно и с нескривана омраза. Саша разбираше, че бяха стигнали до задънена улица. Искаше му се да има сили да й се противопостави и да информира директорите на Ковънт Гардън, че Никол съзнателно беше изложила на риск живота на Мади, но същевременно предвкусваше успеха и се радваше на аплодисментите, които щеше да получи след премиерата утре вечер. Освен това, ако Никол наистина отидеше в имиграционните служби, щеше да се озове обратно в Русия още преди да се е усетил какво става.

Дори заради бедната Мади, неговата скъпа приятелка, не би могъл да плати такава висока цена.

Той кимна бавно.

— Добре. Така да бъде. Сега си лягам. Утре ни чака дълъг ден.

Тръгна към вратата, но се спря и се обърна.

— Не си мисли, че сме се измъкнали от всичко това, Никол. Ще живеем с вината за стореното през остатъка от живота си. И двамата не сме свестни хора. Май сме точно един за друг.

Саша излезе от стаята и я остави сама.