Лусинда Едмъндс
Бавен танц (41)

41.

Една седмица преди премиерата на „Лебедово езеро“ Никол пусна плана си в действие. Тъй като беше дубльорка на Мади, знаеше много добре как да постъпи. Беше си водила бележки за всички сценични работници и беше подбрала най-подходящия кандидат — едно младо момче на име Джим Стюарт. Беше го поканила да пийнат в кварталната кръчма, където му беше поръчвала халба след халба бира. След като се беше уверила, че е достатъчно прост и беден, го беше попитала дали ще свърши работата.

Отначало той беше поклатил глава, казвайки, че не си струвало да го прави, защото, ако бъде открит, ще загуби работата си. След като му беше обяснила, че не е нужно никой друг да знае, и му беше предложила хиляда лири в брой, той беше станал по-сговорчив.

— В края на краищата това е само генерална репетиция. Всеки очаква техническите детайли да не са съвсем доизпипани.

Джим беше вдигнал рамене.

— Да, но не искам да наранявам никого. Сцената с езерото и без това си е доста опасна.

— Няма — беше го уверила тя. — Аз искам само да прекъсна генералната репетиция.

— Защо?

— Плащам ти хиляда лири, за да спреш лодката, не да задаваш въпроси — троснато му бе отговорила тя. — Ще го направиш ли или не?

— Ами не знам. Искам да кажа, че е малко рисковано. Лодката се контролира електронно и…

— Но ти каза, че си отговорен за пускането и спирането й.

— Да, така е, но… може би още петстотин лири?

И така Никол му беше платила петстотин лири на място, а другите хиляда щеше да му даде, след като свърши онова, за което го беше помолила.

Онази вечер се беше прибрала у дома, чувствайки се щастлива за пръв път от месеци наред. Щеше да извади Мади от строя за няколко седмици, за да получи възможността да й покаже кой е по-силният, както и да докаже пред пресата качествата си на балерина.

Така й се падаше на Мади. Да крадеш нечий съпруг беше най-мръсният от всички номера.

Затова и тя щеше да играе мръсно.

 

 

Мади пристигна в операта два часа преди генералната репетиция. Искаше да има достатъчно време да се приготви на спокойствие. Себастиан беше заминал за Ню Йорк предишния ден и апартаментът й се струваше ужасно самотен без него.

— Късмет, мис — извика Стан, портиерът на сценичния вход.

— Благодаря — отвърна Мади и се отправи към гримьорната, която беше използвала за последен път за своята дипломна продукция. Започна да й се гади, като видя покритата с пера диадема пред огледалото. Бляскавата бяла поличка, която щеше да носи като Одета, кралицата на лебедите, и смолисточерната идентична поличка за Одилия висяха на закачалки. Макар това да беше само генерална репетиция, щеше да има публика, пред която да играе. Приятелите на Кралския национален балет винаги биваха допускани да идват и да наблюдават генералните репетиции.

Мади се преоблече в дрехите за тренировки и се отправи към сцената. Тя беше подготвена за първото действие. Дизайнерът наистина се беше постарал и сцената с езерото беше направо смайваща. Мади трябваше да стои на палци на носа на една лодка, оформена като лебед. Беше страшно трудно да пази равновесие, докато лодката се плъзга бавно в задната част на сцената, която с помощта на подходящо осветление изглеждаше като блестяща водна повърхност на езеро. На вчерашната репетиция беше имало някои технически проблеми. Лодката беше спряла рязко по средата на сцената и Мади без малко щеше да политне от нея. Дизайнерът беше обещал да поработи върху проблема с въжетата и тя се молеше да не й се случи същото нещо и днес.

Отиде в центъра на сцената и упражни някои стъпки от началните поредици. Нейната детска мечта беше на път да се осъществи. Като се обърна към слабо осветената зала, тя прошепна:

— Мамо, бъди тук с мен, моля те.

След десет минути се върна в гримьорната, където нейната гардеробиерка беше готова да я облече като кралицата на лебедите.

След час Мади вече чуваше как оркестърът започва да загрява, а в залата публиката се събираше и шумеше. Макар да не беше вечерта на премиерата, щеше да има стотици хора, които очакват да видят дали тя може да се справи с една от най-известните роли в класическия репертоар.

Саша стоеше зад сцената и нервно оправяше костюма си.

— Цяла сутрин повръщам — изстена той. — Никога не съм бил толкова нервен.

— Аз също, но помни, че всъщност най-важно е утрешното представление. Просто си мисли за това като за поредната репетиция — успокои го тя.

— Права си. Утре сме длъжни да смаем и публиката, и критиците — каза той и направи един съвършен пирует.

Чуха се първите звуци на красивата увертюра на Чайковски. Саша целуна леко Мади и по двете страни, махна й и изчезна зад някакви декори, за да заеме начална позиция.

Запази спокойствие! Веднъж като излезеш там, ще забравиш притесненията си, мислеше си Мади.

След няколко минути се чуха началните акорди за нейната поява на сцената. Ефирна като лебедов пух, тя излезе с леки подскоци на нея.

 

 

Никол седеше в ложата на осветителите и ту скръстваше, ту отпускаше ръце. Сърцето й биеше до пръсване. Планът беше съвсем прост. Ако всичко минеше добре, тя щеше да играе в последното действие вместо Мади.

 

 

Мади не беше танцувала толкова добре никога досега. Двамата със Саша изглеждаха в идеална хармония. Седмиците изнурителен труд си казваха думата. Първото действие свърши и тя изтича задъхана към гримьорната си, където я очакваше Антон Шенел.

— Беше изящна, Мади. Танцувай така утре вечер и ще те обявят за новата Фонтейн — той я целуна. — Сега те оставям, а после ще се видим заедно със Саша за някои корекции. Наистина, скъпа, прекрасно изпълнение.

Мади се върна зад страничните кулиси за началото на второ действие. Беше обхваната от еуфория. Нервите й се бяха успокоили и тя се хвърли в трийсет и двата fouettes така уверено, че получи овации от познавачите сред публиката.

Като напусна сцената, Мади изтича бързо до гримьорната, за да я преоблекат отново в бялата поличка на Одета. После заобиколи сцената отзад и един от сценичните работници й помогна да се качи в лебедовата лодка. Тя застана на палци на носа на лодката и вдигна ръце над главата си в пета позиция.

Лодката започна да се движи гладко по сцената.

Никол затаи дъх.

Мади балансираше без усилие, а сухият лед се вихреше около нея. Изведнъж лодката спря рязко и Мади се прекатури и падна на сцената. Лодката се наклони настрани и предната й част се стовари тежко върху нея.

Сред публиката се разнесе шумно ахване. Завесата падна.