Лусинда Едмъндс
Бавен танц (38)

38.

— Мадлен, викат ни в кабинета на Антон след занятията — каза Саша, докато танцьорите пристигаха за репетицията в десет часа. Той й се усмихна и Мади разбра, че днес беше решаващият ден.

 

 

— Реших да ви дадем старт със Зигфрид и Одета в „Лебедово езеро“. Как ви се струва това? — попита Антон.

— Прекрасна възможност. Много благодаря, Антон — веднага отвърна Саша.

— Мадлен? Смяташ ли, че си готова за тази роля? — попита Антон.

— Да, мисля, че да — отвърна тя, сдържайки се да не се хвърли на шията му.

— Добре. Аз поемам репетициите. Натоварването ще бъде много голямо, но смятам, че и двамата сте доказали, че можете да се справите. Никол и Джон ще ви дублират. Започваме следващата седмица. Ще имаме шест седмици, за да ви приведем в добра форма. А сега си вървете у дома и използвайте уикенда за пълноценна почивка. Следващата седмица започваме тежката работа — усмихна се Антон.

Щом излязоха в коридора, Саша и Мади се хвърлиха в прегръдките си.

— Успяхме, Мадлен! — целуна я Саша. — Сега ще трябва да си вървя у дома и да се оправям с Никол. Никак няма да се зарадва, като й съобщя новината. Ще се видим в понеделник. Приятен уикенд.

— Благодаря.

Мади побърза към душовете. Трябваше да напазарува, преди да се прибере. Себастиан щеше да дойде на вечеря, затова реши да купи и бутилка шампанско.

Супермаркетът, който се намираше малко по-надолу от апартамента й, беше препълнен с клиенти. Мади се почувства истински развълнувана, когато най-сетне се прибра у дома и остави двете тежки пазарски торби на кухненската маса. Разопакова бързо нещата и сложи бутилката в хладилника. Наряза на ситно лук, гъби и чесън и ги прибави към говеждото и бульона в огнеупорната стъклена тенджера. Включи фурната и сложи тенджерата вътре. После отиде в спалнята да реши какво ще облече. След половин час вече беше пробвала целия си гардероб и още не бе взела окончателно решение.

— Хайде, Мади. Та това е просто Себастиан. Виждал те е и в най-неугледен вид — каза тя на отражението си в огледалото.

Но вече не беше „просто Себастиан“. По време на срещите им през последните четири седмици чувствата й към него бяха започнали да се изменят. Изпълваше я трепетна тревога, когато знаеше, че ще го види, и броеше дните между срещите.

— О, какъв е смисълът? — Мади съблече роклята, с която беше, през глава и я захвърли на отрупаното с дрехи легло. — Той все още ме смята за дете.

Най-накрая реши да облече една къса пола, която показваше нейното неоспоримо преимущество — стройните й дълги крака. Подбра подходяща блузка, сложи малко туш за мигли и червило и изчетка дългата си коса до блясък.

На входната врата се позвъни.

— По дяволите!

Мади сграбчи купчината дрехи от леглото и ги набута на дъното на гардероба. После хукна към вратата.

— Здравей — усмихна се тя. — Заповядай.

— Благодаря.

Себастиан влезе вътре и извади бутилка вино.

— Евтино е, но може да мине за подарък.

— Е, аз пък взех нещо специално за тази вечер.

Той я погледна учудено.

— Ще празнуваме ли нещо?

Мади отиде до хладилника и извади шампанското.

— Да. Ще го отвориш ли?

Себастиан кимна и тя му подаде бутилката.

— Добре, нека позная. Шехеразада отново е бременна.

Мади се усмихна.

— Не.

— Никол Делиз е решила да прекъсне кариерата си на балерина и да стане мисионерка в Ботсвана.

Мади се изкикоти.

— Не.

— Ъъъ — почеса се по брадичката. — Чакай да помисля. Да не би Кралският национален балет да е в такова отчайващо положение, че ти е предложил да играеш Одета/Одилия в „Лебедово езеро“?

— Да! — изкрещя Мади едновременно с пукването и изхвърчаването на тапата.

Себастиан наля от искрящата течност в две чаши и й подаде едната.

— Това е великолепна новина. Страшно съм развълнуван. Моите поздравления.

— Благодаря.

— Е, да вдигнем тост за новата примабалерина на Кралския национален балет. Дано кариерата ти бъде дълга и доходна. Наздраве!

— Наздраве.

Вдигнаха чаши и отпиха.

— Сериозно, Мади. Не искам да се разнежвам в този момент, но като си помисля как ти свирех само, когато беше малко момиче. Изглеждаше толкова сладка с пъхнатата си в гащите рокличка, докато упражняваше своите plies. Тогава кой би си помислил такова нещо?

Мади го удари приятелски.

— Ами ти? Нещо ново тази седмица? — попита го тя, докато проверяваше яденето във фурната.

— Не. Най-вълнуващото, което се случи, е пристигането на чека с помощта ми като безработен.

— Ами майка ти? Тя не може ли да помогне?

— В никакъв случай. Не бих могъл да ида да й хленча, не и след всичките тези години, през които съм се справял без нея. Но сигурно ще трябва да направя нещо съвсем скоро, иначе ще изчезна като вид. Това е първото ми свястно ядене за седмицата.

Мади се намръщи.

— Ти май наистина обичаш да преувеличаваш, Себастиан.

— Знам, това е част от неповторимия ми чар. Но стига сме приказвали за моите неволи. Събрали сме се да празнуваме твоя успех. Разкажи ми за интервюто с Антон.

Двайсет минути по-късно Мади сервира тенджерата с яденето на кухненската маса.

— И така, очакват ме три трескави месеца — каза тя и седна.

— Ммм, много е вкусно, Мади… Чудя се как злата ти сестрица ще приеме новината.

— Е, Никол ме дублира в „Лебедово езеро“. Това няма да хареса нито на нея, нито на мен. Ще трябва да внимавам за бананови кори и го казвам съвсем сериозно.

— Знам — съгласи се Себастиан. — Както и да е, забрави за нея. Тя е просто нещо второстепенно по пътя ти към славата и богатството. Ето, пийни си още вино.

Час по-късно, Мади вече се чувстваше леко замаяна и ужасно щастлива. Двамата седяха на дивана, слушаха музика и говореха за Кристофър.

— Не искам да бъда груб, но мислиш ли, че неочакваното му издигане като постоянен член на оркестъра има нещо общо с неговата съпруга?

— Вероятно. Но трябва да признаеш, че татко е талантлив. Той заслужава този шанс и ако са му помогнали малко, това не е нечестно. Трябва да го видиш, Себастиан. Толкова е щастлив. Каквото и да изпитвам към Ивет, трябва да призная, че е много добра с татко.

— Чудно как любовта може да промени човека, нали, Мади? — тихо каза той.

— Да — отвърна тя и го погледна. — Така е.

Напрежението изведнъж стана силно осезаемо. Себастиан продължи да я гледа.

— Виж, Мади, не съм особено добър в тези неща, но аз… може ли да те целуна?

Тя се изчерви и поклати глава.

— Не.

— Добре. Защото все пак ще го направя.

Той повдигна брадичката й и я целуна. Мади затвори примряла очи.

След пет минути и двамата изпитаха недостиг на въздух. Тя се почувства странно смутена и се сгуши на рамото му.

— Знаеш ли колко много съм чакал, за да направя това? — прошепна той.

— Откакто си ме видял да правя своите plies с мушната в гащичките рокличка ли?

— Не, не чак толкова отдавна — засмя се Себастиан и погали косата й. — Приятно е, нали?

Двамата прекараха следващите два часа в целувки и нежности, сгушени на дивана, където се наслаждаваха на новооткритата си близост.

Накрая Себастиан погледна часовника си.

— Вече е два и половина. Мисля, че съм изпуснал последната мотриса за вкъщи.

— Да. Можеш да останеш тук, ако искаш.

— Благодаря. Не ми се щеше да вървя няколко мили пеш.

— Себастиан, виж какво… може ли да не бързаме? — прошепна тя.

— Разбира се, скъпа — усмихна се той.

— Благодаря. Просто защото… е, имам неприятни спомени в това отношение и…

— Със Саша през онази нощ след коледния бал ли?

Мади беше слисана.

— Да. Как разбра?

— Защото, любов моя, никога не бях виждал по-нещастна гледка през живота си. Не ставаше въпрос само за махмурлук. Пък и имаше някои издайнически знаци, като разхвърляните ти из дневната дрехи, пълните чаши с кафе, диванът, който изглеждаше като след ураган…

— Добре, добре — тихо каза Мади.

— Съжалявам, спирам дотук.

— Виж, не е нужно да спиш тук. При условие че обещаеш да не…

Себастиан сложи пръст върху устните й.

— Шшт. Разбира се, че обещавам.

 

 

На другата сутрин Мади се събуди и осъзна, че е сгушена в нечие топло и здраво тяло. Никога не беше делила леглото си с друг човек, но сега изпитваше някакво вълнуващо чувство на сигурност.

По краката й премина истинска тръпка, когато почувства Себастиан да се размърдва леко. Изпита непреодолима нужда да разкъса бельото си и да почувства плътта му до своята. Едната му ръка беше отпусната върху бедрото й. Обърна се, погледна го и го целуна нежно по устните. Без да отваря очи, той отвърна на целувката й, а ръката му се придвижи нагоре по гърба й, на голо. Мади почувства внезапно желание да се любят.

— Вземи ме, Себастиан — прошепна тя.

Той сънливо отвори едното си око.

— Сигурна ли си, Мади?

— Да.

Той я зацелува и притисна тяло към нейното. Тя почувства възбудата му.

— Знаеш, че не можем… искам да кажа, че можем да направим бебе сега — тихо каза той.

Мади го прекъсна с целувка. Не искаше да мисли за такива подробности. Ръцете му се плъзгаха по гърба й и накрая, когато вече си мислеше, че ще изкрещи, ако той не я докосне, се спряха върху гърдите й. Тя изхлузи тениската си през глава й устните му обхванаха първо едното зърно, после другото. Имаше нещо много еротично в това, да гледаш такъв силен мъж да суче като безпомощно бебе. Едната му ръка се плъзна от вътрешната страна на бедрото й и влезе под бикините й. Пръстите му започнаха да я милват и изследват и да предизвикат най-вълнуващи усещания. Не след дълго тя извика, разтърсена от жадувания екстаз. Себастиан я целуваше по лицето.

— Толкова си красива, Мади — шепнеше той.

Тя се притисна към него и скри сълзите си. За пръв път в живота си наистина се чувстваше красива.