Лусинда Едмъндс
Бавен танц (36)

36.

Розите започнаха да пристигат още на другия ден, след като Кейт каза на Джулиън, че всичко е свършило. Първата пратка беше само от една роза с бележка: „Една роза за един ден без теб. Обичам те. Дж.“.

Кейт беше изхвърлила розата и бележката направо в кофата за боклук. На следващия ден пристигнаха две рози.

„Две рози за два дни без теб. Обичам те. Дж.“

И те попаднаха в кофата за боклук.

Съвсем скоро започна да получава по стотина и повече рози на седмица. Започна да ги препраща на местната болница. Беше сигурна, че Джулиън не може да продължава с прищевките си дълго време.

Оказа се, че грешеше.

След три месеца цветята й бяха станали основна грижа и сладкият мирис на рози се беше просмукал в дрехите и ноздрите й. Въпреки това тя не се предаваше и затваряше телефона всеки път, когато Джулиън позвънеше. Опитваше се да се концентрира върху новата си работа. Беше погълнала многобройни ръководства и указатели за антики, както и други книги, от които научаваше нещо за този занаят. За да бъде ангажирана през почивните дни, беше започнала да ходи на търгове с Уилям Бенет. Опитваше се да се учи от начина, по който Уилям спазаряваше покупките си.

А розите продължаваха да пристигат.

В началото на февруари Кейт почувства, че решимостта й отслабва. Джулиън сигурно я обичаше, щом правеше всичко това. Вероятно му струваше цяло състояние.

В една от свободните й съботи, докато се излежаваше, без да бърза, във ваната, на вратата се позвъни. Тя не обърна внимание, тъй като си помисли, че млекарят се е отбил за парите си, но звънецът продължи да звъни.

Мърморейки под нос, тя излезе от ваната и като оставяше мокри следи по мокета, вдигна домофона.

— Да?

— Аз съм. Моля те, Кейт. Пусни ме.

— Не.

Тя затвори рязко слушалката. Сърцето й биеше до пръсване.

Звънецът отново зазвъня настойчиво. Кейт изтича в спалнята и се просна мокра на леглото. Притисна по една възглавница към ушите си, за да изолира звука. Когато след малко ги махна, не чуваше звън. Като въздъхна с облекчение, тя стана да се изсуши. На входната врата се почука.

Тя си наметна хавлия и отиде да отвори.

— Здравей. Твоята дружелюбна съседка долу ме пусна да вляза. Боже мой, наистина си красива.

— Не, не съм. Махай се, Джулиън.

Тя се опита да затвори вратата, но той се оказа по-бърз.

— Моля те, Кейт. Поне ме пусни и ме изслушай.

— Добре, но само за няколко минути. Тъкмо се каня да излизам.

— Наистина ли? — усмихна се Джулиън. — Винаги ли бродиш по улиците на Кенсингтън по хавлия?

Кейт не отговори. Влезе в дневната и той я последва.

— Хайде, казвай каквото имаш да казваш и си тръгвай.

— Получаваше ли цветята?

— Да.

— Харесаха ли ти?

— Местната болница изпраща сърдечните си благодарности.

— Обичам те, Кейт. Не мога да те забравя и ако все още отказваш да ми простиш, ще се наложи да предприема по-драстични мерки.

— Какви например? — студено попита Кейт.

— Бих могъл да удвоя броя на цветята, да наема струнен квартет, който да прави серенади на теб и на цялата улица всяка вечер, да…

— Просто искам да ме оставиш на мира.

— Значи казваш, че не ме обичаш повече? Така ли?

Кейт уморено се отпусна на дивана.

— Да.

— Не ти вярвам.

— Това е твое право.

Джулиън седна на едно кресло.

— Добре, изглежда се налага да използвам коза си. Ще се омъжиш ли за мен?

Кейт го изгледа втренчено.

— Не ставай смешен, Джулиън. Смятам, че и без това прекали с всички тези романтични прояви, но не е нужно да прибягваш до лъжи.

— Не лъжа. Искам да се омъжиш за мен.

Тя го изгледа изучаващо. Стори й се сериозен.

— Ей така изведнъж?

— Ами, от една страна, ще спестя разходите за цветя и…

— Махай се, Джулиън. Играеш много жестока игра, в която не искам повече да участвам.

Джулиън се изправи и се приближи до нея. Коленичи на килима в краката й и взе ръцете й в своите.

— Това не е игра. Не очаквам отговор сега, но искам да ми станеш съпруга. Запазил съм стая в същия хотел в Париж, където не отидохме последния път. Ще дойдеш ли с мен този уикенд? Дай ми възможност да докажа, че не съм негодник, за какъвто ме смяташ. Моля те.

— Предполагам, че ще пътуваме в отделни самолети, за да не надуши нещо пресата. Освен това ще прекараш целия уикенд с тъмни очила, за да не би случайно някой да те познае с мен — язвително каза Кейт.

— Съвсем не. Можеш да крещиш от върховете на дърветата, ако искаш. Повече никакво криене — обеща й Джулиън. — Искам всички да знаят. И така отговорът „Да“ ли е?

Тя го погледна с насълзени очи и прошепна:

— Липсваше ми.

Джулиън стана и я прегърна.

— И ти, любима — той нежно я целуна по главата. — И ти.