Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Enchanted, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мая Керезова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Корекция и форматиране
- Regi(2020)
Издание:
Автор: Лусинда Едмъндс
Заглавие: Бавен танц
Преводач: Мая Керезова
Година на превод: 1998
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Данислава Калъчева
ISBN: 954-459-516-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075
История
- —Добавяне
35.
Мади погледна будилника и изстена. Беше десет и половина в неделя сутрин. Саша и Игор трябваше да дойдат към единайсет. Обикновено нямаше нищо против те да използват апартамента й за срещите си, но тази сутрин се чувстваше страшно изтощена и й се искаше да си остане сама вкъщи през целия ден.
Телефонът иззвъня и тя побърза да го вдигне.
— Мадлен, обажда се Игор. Имам страхотна простуда. Не мога да намина днес. Моля те, извини ме пред Саша, но трябва да пазя леглото.
— Добре, ще му кажа. Пази се. Чао.
Мади затвори телефона, доволна, че няма да й се наложи да излиза. Помисли си да се обади на Саша, но той вероятно вече беше излязъл. Можеха да обядват и да се свият на дивана да изгледат някой стар черно-бял филм.
Телефонът отново иззвъня.
— Здравей, непознато момиче. Обажда се Себастиан.
— Божичко! Как си? Не си се обаждал цяла вечност.
— Благодаря, добре.
— Чух за наградата, която спечели. Поздравявам те.
— И аз тебе. Снимките ти се появяват във вестниците смущаващо редовно. Нещата изглежда вървят добре.
— Така е — усмихна се Мади. — Май двамата със Саша ще получим първите си главни роли през новия сезон. Споменават нещо за „Лебедово езеро“.
— Боже, кошмарът за балерините.
— Да, но е истинско предизвикателство. Винаги съм мечтала да танцувам Одета/Одилия.
— Помня. Виж, Мади. Обаждам се да кажа, че двамата наистина трябва да се видим. Какво ще кажеш да вечеряме заедно някой ден през следващата седмина?
— Трябва да стане след представлението на „Спящата красавица“.
— Разбира се. Ще запазя маса в „Приятели на виното“ за единайсет в сряда вечерта. Имам да ти разказвам много неща.
— Добре, Себастиан. Това е чудесно. Чакай ме на сценичния изход — звънецът на вратата се чу. — Трябва да вървя, Себастиан. Саша е на вратата.
— До сряда.
— До сряда — Мади остави слушалката и изтича да отвори на Саша.
Изгарящ гняв изпълни Никол, която наблюдаваше от другата страна на улицата как Саша слиза по стълбите на приземния етаж към апартамента на Мади. По лицето й се стичаха сълзи на безсилна злоба. Нямаше да има смисъл да го последва докрай. Не, тя трябваше да използва предимствата на тази информация. Треперейки от студ, тя остана четирийсет и пет минути да наблюдава и да чака.
Най-накрая краката й се вкочаниха и тя си тръгна. Макар да го беше подозирала през цялото време, изправянето лице в лице с истината беше ужасно болезнено. Слуховете, че след Коледа Мади и Саша щяха да играят Одета/Одилия и Зигфрид в „Лебедово езеро“, я караха да се чувства предадена в още по-голяма степен.
Мадлен Винсънт й беше отнела ролята и партньора. Тя й беше откраднала и съпруга.
Това повече не можеше да продължава.