Лусинда Едмъндс
Бавен танц (30)

30.

Когато Джулиън отлетя за Гърция през юни, Кейт отново се примири със самотата и несигурността. Щеше й се да беше имала сили да му каже, че ако замине без нея, с тяхната връзка е свършено. Но не можа да го направи. Накрая бяха стигнали до компромис. Джулиън щеше да отсъства до края на август, но щом се върнеше, двамата щяха да заминат някъде заедно. Беше й обещал, че няма повече да се крият, и тъй като тя изпитваше ужас да не го загуби, беше отстъпила.

Поне имаше нещо, с което да се разсейва, понеже баща й най-сетне се беше съгласил да й купи апартамент. Кейт прекара остатъка от юни в обикаляне на сенчестите улици на Кенсингтън и Челси, докато намери онова, което търси. Двустайният апартамент беше в една голяма къща, съвсем близо до Кенсингтън Чърч стрийт. Беше на втория етаж и светлата му дневна имаше голям еркерен прозорец, който гледаше към оградената от дървета улица под него. Баща й плати за него в брой и Кейт се пренесе в началото на август. Откри, че й харесва да обикаля многото, антикварни магазинчета наоколо, както и да размишлява пред разни мостри за пердета.

Когато получи изненадващо високи резултати на изпитите, баща й каза, че ще й купи кола. Избра си бяло пежо кабриолет и го паркира пред апартамента си, показвайки гордо своето позволително за пребиваване тук. Най-сетне притежаваше онези символи на благополучие, за които беше копняла.

Въпреки това беше потисната и самотна, и броеше дните до завръщането на Джулиън. Не й се ходеше никъде, затова нощ след нощ седеше в апартамента си сама и мечтаеше за Джулиън. Една вечер, когато тишината й действаше прекалено зле, Кейт се качи в колата си и отиде да види родителите си.

Майка й я посрещна на вратата. Кейт можеше да се закълне, че беше плакала. Очите й бяха зачервени, а лицето подпухнало.

— Здравей, мамче — целуна я Кейт и по двете страни. — Стана ми много скучно и реших да намина да си побъбрим. Добре ли си? Изглеждаш разтревожена.

— Не съм, добре съм, само съм малко уморена. Влизай, влизай. Каква приятна изненада.

Кейт я последва в кухнята.

— Гладна ли си? — попита я майка й.

— Не.

— Храниш ли се достатъчно, Кейт? Изглеждаш ужасно кльощава.

— Да, мамо, храня се. Аз съм добре, но ти изглеждаш болна. Сигурна ли си, че си добре?

— Да, Кейт — настоя майка й.

— Къде е татко?

— На някакво събрание — тихо отвърна мисис Джонсън.

— Просто така, за разнообразие ли имаш предвид?

— Ще се разочарова, когато разбере, че се е разминал с теб. Искаше да те види.

— Ау? За какво?

— Ще пийнем ли по едно? Аз определено бих искала шери — нервно каза майка й.

Кейт се изненада. Майка й пиеше много рядко.

— Добре. Ще пийна едно да ти правя компания.

Гледаше как майка й взима бутилката от бюфета и налива догоре две чаши с шери. Ръцете й трепереха.

— Наздраве — каза й тя, като седна до кухненската маса.

— Да, наздраве.

— Кейт, има нещо, което искам да ти кажа.

— Давай тогава.

— Помниш ли онази статия, която се появи в „Дейли Мейл“ преди една година? По въпроса с акциите на баща ти?

— Да. Татко каза, че ще ги изправи пред Страшния съд — изкикоти се Кейт.

— Е, той наистина заведе дело, но за нещастие икономическата полиция е решила да назначи инспектори, които да започнат разследване на компаниите на баща ти.

— Икономическата полиция? — Кейт се втренчи в майка си. — Защо? Искам да кажа — татко няма какво да крие, нали?

— Не, разбира се, че няма. Това просто означава, че другите вестници ще имат храна за разни клюки.

— Е, не е нещо ново. Оплювали са го и преди.

— Те още не са надушили нищо. Но просто исках да те предупредя, че през следващата година може да хвърлят доста кал по него.

Кейт изучаваше майка си, която допиваше шерито си.

— Това не е нещо сериозно, нали?

— Не, наистина не е. Не искам да те тревожа, Кейт. Но двамата с баща ти решихме да ти кажем, за всеки случай. Вероятно нищо няма да излезе от цялата тази работа, затова хайде да я забравим вече — тя се усмихна вяло. — Как ти се струва животът като независима млада дама, а?

— Добър. Но ми липсва Джулиън.

— О, мила. Наистина го харесваш, нали?

— Да. Освен това имам прекалено много свободно време да мисля за него. Смятам да си потърся работа.

— Това е отлична идея. Направо е жалко, че не искаш да продължиш в някой университет. Получи толкова добри оценки на изпитите, а не се възползва от тях.

— Не, благодаря. Академичният свят изобщо не ме привлича.

Майка и дъщеря поговориха още един час, докато накрая Кейт стана и каза, че трябва да се прибира.

— Напълно ли си сигурна, че няма никакви проблеми, мамо? — попита Кейт, вече в коридора.

— Напълно.

— Ще ми кажеш, ако има, нали? Вече съм голямо момиче, както знаеш.

— Разбира се — майка й я целуна. — Пази се и яж!

Кейт се качи в колата и включи двигателя. Докато излизаше от улицата, я обхвана някакво особено чувство на безпокойство. Разбираше, че майка й не й казва всичко. Ако икономическата полиция беше решила да разследва баща й, сигурно подозираха, че нещо не беше наред.

Тази нощ тя се въртя доста в леглото, мислейки за онова, което й беше казала майка й. Не можеше да не се запита, съвсем егоистично, дали то щеше да повлияе върху отношенията й с Джулиън.