Лусинда Едмъндс
Бавен танц (27)

27.

— Никол, нашият романс беше много кратък, но знам още от мига, в който те зърнах за пръв път, че сме създадени един за друг.

В почти празния ресторант на две крачки от операта Саша държеше ръцете й на светлината на свещите и нежно се усмихваше.

— Има нещо, за което искам да те помоля. Имаш ли представа какво е то?

Никол знаеше. Сърцето й се изпълваше с щастие, докато го гледаше как рови в джоба си и вади малката кутийка. След провала на дипломната продукция Никол беше започнала да вярва, че Мади беше спечелила и в личен, и в професионален план. Всичките й намерения да я дискредитира се бяха провалили и Никол направо не знаеше какво друго да предприеме. И тогава изведнъж преди три седмици Саша я беше спрял след часовете и я беше поканил на среща. После я беше водил на обеди и вечери и след около седмица я беше прелъстил в един апартамент в „Расъл хотел“ сред шампанско и цветя. Какво от това, че не беше такъв любовник, какъвто си го беше представяла? Сигурна беше, че затруднението му се дължеше на нерви и той щеше да се отпусне с времето. Независимо от всичко, тя беше безнадеждно влюбена в него.

— Скъпа Никол, ще се омъжиш ли за мен?

Тя умираше от желание да каже да, но чувстваше, че трябва да се въздържи за малко.

— Аз… ами всичко стана толкова бързо. Аз… сигурен ли си, Саша?

— Напълно. Никога не съм бил по-сигурен за нещо през живота си.

Тя се вгледа в красивото му лице и видя любовта в очите му. После сведе кокетно своите.

— Ами Мади? Имам предвид, че ти почти не говореше с мен през последния семестър и аз си мислех, че ти и тя…

Саша се усмихна и сви рамене.

— Винаги сме били много добри приятели. Това е всичко. Никога не съм я обичал по начина, по който обичам теб.

Никол съжаляваше, че няма касетофон, за да може един ден да пусне разговора на Мадлен Винсънт.

— Но тя беше твоя партньорка, Саша, и съм сигурна, че йерархията в операта съвсем скоро ще ви събере отново.

— Ами! Нищо определено не е решавано. Моля те, Никол, скъпа, кажи, че ще станеш моя жена.

— Е, не зная дали бих могла, без да ми обещаеш, че ще говориш с Антон да се погрижи да бъдем партньори. Няма да е справедливо да се оженим, а после ти да танцуваш с Мади.

— Разбира се, мила. Когато намеря подходящ момент, ще говоря с Антон.

Никол отново го погледна в очите.

— Добре тогава, Саша. Ще се омъжа за теб.

— О, ангел мой, ти ме правиш истински щастлив.

Саша се наведе през масата и я целуна нежно по устните.

После отвори кутийката и извади пръстен с малък диамант, сгушен в гнездо от сапфири. Плъзна го на безименния пръст на лявата й ръка.

— О, Саша! Да знаеш какво ще стане, като кажа на мама! Ще иска да организира огромно тържество, а сватбата може да бъде на Коледа…

— Не! — почти изкрещя Саша.

Никол го изгледа стресната от неговата ярост.

— Искам да кажа, че не мога да чакам до Коледа. Искам да се оженим веднага. Не си падам по официалните тържества. Ще бъде толкова романтично да отидем само двамата в гражданското. После можем да кажем на целия свят и ти можеш да направиш своето тържество — Саша стисна ръката й през масата. — Не искам да се отделям от теб нито минута повече — страстно каза той.

Мечтите на Никол за скъпа и шикозна сватба, на която Мади да присъства и да се пука от яд, се изпариха през прозореца. Но, от друга страна, да се оженят, както Саша беше предложил, беше по-романтично, пък и нейната собствена майка се беше омъжила за Кристофър след една бурна любовна история. Почти си представяше изражението на Мади, когато чуе какво са направили.

— Добре. Нека бъде, както искаш.

— Чудесно! Аз ще уредя разрешителното за брак утре и ще се оженим колкото е възможно по-скоро — Саша направи знак на сервитьора и попита за сметката. — Това е най-щастливата вечер в живота ми, скъпа.

— И в моя. Ще вземем ли една стая в хотела да я отпразнуваме? — нетърпеливо попита Никол.

— Ами, смятам, че трябва да почакаме да се оженим, нали? Такава е традицията — спокойно отвърна Саша.

— Толкова си романтичен! Добре, но нека направим сватбата колкото е възможно по-скоро.

Саша остави няколко банкноти на масата и стана да помогне на Никол със стола.

— Естествено, след като сме женени, трябва да решим къде да живеем, но сигурна съм, че мама ще помогне. А аз ще трябва да си намеря рокля. И ще трябва да резервираме нещо специално за първата брачна нощ, и…

Той кимаше и се усмихваше, докато я извеждаше от ресторанта към таксито, на което махна.

— Лека нощ, мила моя — целуна я и по двете страни, но Никол се хвърли и го целуна по устните. — Ще се видим утре. Приятни сънища.

Саша гледаше как таксито тръгва по „Сейнт Мартин Лейн“. Когато изчезна зад ъгъла, той нададе победен вик.

 

 

Никол седеше щастлива на задната седалка на таксито и си повтаряше мислено прекрасната си тайна. Сигурно след като веднъж станеха съпруг и съпруга, щеше да бъде съвсем естествено да си партнират и на сцената.

Макар да знаеше, че обича Саша, техният съюз беше и един идеален начин да си отмъсти.