Лусинда Едмъндс
Бавен танц (25)

25.

— Но защо така изведнъж промени решението си, Кейт? Не разбирам — Хасан крачеше напред-назад в дневната си. — Всичко е уредено. Щяхме да напуснем Англия след по-малко от месец, а ти изведнъж решаваш, че не искаш да дойдеш.

Кейт нервно кършеше ръце в скута си.

— Разбери, Хасан. Наистина съжалявам, но… — тя сви рамене. Просто не можеше да събере кураж да му го каже.

— Но какво? Моля те, кажи ми, Кейт. Напоследък се държиш странно. Отменяш срещи, а когато сме заедно, си някак далечна и чужда. Дори не си видяла Катерина през последния месец — разочарованието и обидата бяха изписани на лицето му. Той седна до нея и взе ръката й. — Нещо неуместно ли сторих?

— Не, Хасан. Няма такова нещо. Просто аз… е, истината е, че мисля, че нашата връзка се изчерпва.

Хасан я гледаше невярващо.

— В какво отношение?

— Ами… трудно е за обяснение. Просто не е същото като едно време.

— Виж — нежно каза той, — и двамата бяхме подложени на огромно напрежение поради предстоящите изпити. Смятам, че се нуждаем от дълга почивка, и съм сигурен, че и двамата ще се почувстваме по-добре след нея.

Кейт издърпа ръката си и се изправи.

— Не, Хасан. Аз няма да се почувствам по-добре. Това, от което се нуждаем, според мен, е да се разделим. Наистина съжалявам за почивката, но няма да бъде почтено от моя страна, ако дойда с теб, като се чувствам така. Ти все пак трябва да отидеш.

— Кейт, има ли някой друг? Искам да кажа друг мъж? — Хасан изрече тези думи толкова тихо, че тя едва го чу.

Сега беше моментът. Кажи му, така няма да разбере от някого другиго. Тя го погледна колебливо, но не й достигна смелост и поклати глава.

— Не. Няма друг. Просто смятам, че ни е нужно малко повече пространство за дишане. Ти иди да видиш семейството си, а аз ще остана тук. Ще видим как ще се чувстваме, след като се върнеш.

— Не, ти ще видиш как се чувстваш, Кейт. Аз се чувствам отлично. Мисля — той преглътна бучката, която беше заседнала в гърлото му, — че е най-добре да си тръгваш. Очевидно си взела решение и няма повече какво да говорим.

Тя кимна виновно й стана.

— Наистина съжалявам — нещастно каза тя. — Довиждане, Хасан.

Той кимна, но не посмя да продума. Чу стъпките й по стълбите, както и затварянето на входната врата. Отиде до големите прозорци и се загледа в Кейт, която вървеше бързо по улицата, а после изчезна зад ъгъла.

— Довиждане, любов моя — прошепна той, отправи се към барчето с напитките и си наля голяма чаша скоч.

Каквито и да бяха извиненията на Кейт, той знаеше, че тя не го желае повече.

Преди около месец се беше обадил на баща си и му беше казал, че ще доведе бъдещата си съпруга, за да я запознае със семейството. Беше решил да й направи предложение, докато са на Сейшелските острови.

А сега тя си беше отишла от него.

Искаше му се да се скрие в някаква много дълбока и тъмна дупка и никога повече да не излиза оттам. Не можеше да повярва, че е възможно да се изпитва такава болка.

Винаги беше получавал всичко, което поискаше. Но изведнъж прозря, че единственото нещо, което не можеше никога да си купи, беше любовта на Кейт.