Лусинда Едмъндс
Бавен танц (23)

23.

— Мис Винсънт, на сцената, моля. Мистър Лопов, на сцената, моля.

Мади се погледна в огледалото, после стана бавно. Излезе от гримьорната си и тръгна по коридора. Бутна звукоизолиращата врата, която отвеждаше към крилата на сцената. Бърборенето на публиката стана действителност и тя осъзна, че стотици хора седяха само на метри зад тежката червена завеса от кадифе.

Две ръце обгърнаха талията й и някой я целуна по бузата.

— Днес е денят, в който започваме нашето пътуване в историята, Мадлен — прошепна Саша в ухото й, после хвана ръката й и я поведе към средата на огромната сцена.

Заеха начални позиции. Тя погледна Саша и се усмихна. Публиката утихна и началните акорди от тъжната музика изплуваха от мястото на оркестъра.

Завесата се вдигна.

Кристофър стисна ръката на Ивет, докато наблюдаваше дъщеря си — една дребна фигурка, която владееше огромното пространство. Очите му се изпълниха със сълзи, като видя как мъртвата му съпруга оживява пред него. Мади беше наследила нейната пеперудено нежна и непринудена грация. От това разстояние, с помощта и на тежкия грим, тя изглеждаше точно като майка си. Спомените го върнаха в деня, когато за пръв път беше видял Антония да танцува.

Никол Делиз наблюдаваше зад крилата на сцената и се готвеше да се появи в ролята, която според нея беше далеч под възможностите й. Малката фигурка, която танцуваше така красиво на сцената, й беше откраднала и ролята, и партньора. Никога нямаше да й го прости.

Аплодисментите в края на балета бяха оглушителни. Мади и Саша бяха изпратени с овации на крака и бяха извикани шест пъти на бис. В краката на Мади се появи купчина цветя. Дейвид Брайърли беше повикан на сцената от мадам Папен.

Мади слезе от сцената в състояние на истинско облекчение. През последната седмица не беше способна да се храни и спи от напрежение. Нервите й бяха изопнати до краен предел и от факта, че непрекъснато беше внимавала да не би Никол да й скрои някой мръсен номер. Беше сънувала кошмари със стъкла в балетните си палци, или пък че е заключена вкъщи, докато Никол отива да играе ролята й, и какви ли не още ужасни инциденти преди деня на представлението.

Като слизаше от сцената, усети как краката й изневеряват от умора и се препъва. Серж, който стоеше зад страничните завеси, я хвана.

— Хей, миличка. Ето, време е да поседнеш — и я поведе към един стол, като разгони тълпата зяпачи, които се трупаха да я поздравят.

— Благодаря — очите й се напълниха със сълзи, когато Серж коленичи пред нея и хвана малките й ръце в своите. — Съжалявам, аз…

— Мадлен, не се срамувай от сълзите си. Всички истински артисти са емоционални. Беше много красива там, на сцената. Дейвид и аз се борихме за твоята водеща роля. Благодаря ти, че доказа нашата правота. Двамата със Саша бяхте истинска радост за очите.

— Наистина — чу се някакъв глас в мрака.

— Татко! — скочи Мади и се хвърли в обятията му.

— Здравей, Кристофър — кимна му Серж и дискретно се оттегли.

— Исках само да ти кажа, че майка ти щеше да бъде много горда с теб тази вечер. Ти танцува наистина изящно, Мади.

— Благодаря — погледна баща си в очите и разбра, че напрежението от последните осемнайсет месеца се беше стопило и изчезнало. — Можем ли да започнем отначало, татко? — прошепна тя.

— Разбира се, всичко е забравено. А сега, към твоята гримьорна. Там те очакват много хора. Дръж — той й подаде кърпичка. — Избърши си очите и върви да поздравиш своята публика. Ще се видим в Краш Бар по-късно. А, между другото, макар да зная, че едва ли те изненадвам, вече си на работа в компанията. Но не казвай на никого, че съм ти казал — прошепна той.

— Наистина ли? А Никол?

— И тя също. Затова ще имаме огромно семейно празненство съвсем скоро. Двамата с Ивет сме луди от щастие.

Мади се опита да не издава своето разочарование. В края на краищата мечтата й Никол да не бъде приета в компанията беше наистина нереална.

— Ще се видим после — махна й Кристофър и я остави пред гримьорната.

Тя отвори вратата и видя, че вътре я очакваха мадам Папен, Дейвид Брайърли и Антон Шенел.

— Прекрасно, скъпа! — целуна я директорката.

— Мадлен, мога ли да те приветствам официално с постъпването ти в Кралския национален балет — и Антон Шенел подаде ръката си. — Опасявам се, че ще мине известно време, преди отново да използваш тази гримьорна. Както знаеш, ние предпочитаме всички да започват от кордебалета, но след днешното представление съм сигурен, че няма да мине много време, преди отново да се върнеш тук.

— Благодаря ви, сър.

Дейвид Брайърли я прегърна.

— Отлично. Ще пием за общия си успех.

— А сега те оставяме да се преоблечеш. Ще се видим по-късно в Краш Бар. Там няколко журналисти биха искали да си поговорят с теб и Саша — каза Антон.

Тримата се изнизаха от гримьорната и я оставиха да се преоблече на спокойствие.

 

 

Никол едва сдържаше гнева си, като наблюдаваше от един ъгъл в Краш Бар как тълпата се трупаше около Мади и Саша. Имаше фотографи и журналисти. Присъстваха и всички директори на компанията. Дори собствената й майка беше прегърнала Мади и се смееше с Антон Шенел.

— Кучка! — измърмори под нос Никол. Въпреки че ролята й беше от главните, знаеше, че тази вечер тя беше в сянката на бляскавата Мади.

Единственото, което я успокояваше, беше, че от мига, в който започнеха работа в компанията, двете отново щяха да бъдат равни. И двете щяха да започнат в кордебалета и се надяваше да докаже на всички тези хора, че именно тя беше звездата, а не Мадлен Винсънт.

Погледна Саша, който говореше с Дейвид Брайърли и гледаше нежно към Мади. По гърба й премина тръпка от копнеж. Желаеше го от първия миг, в който го беше видяла.

Съдбата беше отредила на тях двамата да се издигнат заедно сред звездите. И тя щеше да направи всичко, абсолютно всичко, за да бъде той неин.