Лусинда Едмъндс
Бавен танц (21)

21.

Когато отново започна занятия през септември, Мади се хвърли устремно в работата, като се изтощаваше до краен предел както в умствено, така и във физическо отношение. Наблюдаваше със задоволство как тялото й започва да отговаря на целта, на която се беше посветила. Обикновено вечер беше толкова изтощена, че успяваше само да се довлече до вкъщи, да потъне във ваната и да изяде лакомо всичко, което Гладис поставеше пред нея. Лягаше си в девет и спеше до пет и половина.

Откри, че беше станала странно неуязвима за язвителните коментари на Никол, която бе крайно разтревожена, защото Серж вече няколко пъти беше избирал Мади за партньорка на Саша по време на упражненията. Но това заедно с мисълта, че играта й се подобрява, й помагаше да пропуска всичко, казано от Никол, край ушите си. Припомняше си думите на Саша и се уверяваше, че вече е на път да спечели.

След като разбра, че нищо от забележките й не тревожи Мади, Никол се зае да я игнорира. Помежду им се възцари ледено мълчание.

Единственото, което все още нараняваше чувствата на Мади, беше хладното отношение на баща й. Тя се успокояваше с надеждата, че един ден той ще види Никол в истинската й светлина. Във всеки случай Кристофър беше толкова захласнат по Ивет и новия си живот, че Мади рядко го виждаше сам.

Есенният и пролетният семестър минаха бързо. Когато през май започна летният семестър, сред студентите се възцари някакво напрежение. Знаеха, че след по-малко от два месеца щеше да се реши тяхното бъдеще. Една шепа хора щяха да бъдат избрани за работа в компанията, а останалите щяха да се надяват да намерят места в по-малки балетни компании във Великобритания или Европа. Ако не успееха и в това, щяха да излязат като добитък на пазара за прослушвания за мюзикълите в Уест Енд.

Първите показания за това, кои ще са щастливите избрани, щяха да бъдат дадени, когато изберяха състава за продукцията по случай завършването на годината.

По средата на май мадам Папен, директорката на школата, се събра на съвещание с художествения директор на компанията Антон Шенел и Серж.

— И така, споразумяхме се, че ще допуснем Дейвид Брайърли за хореограф на тазгодишното шоу при завършването, нали? — каза Серж.

Мадам Папен кимна.

— Да. Макар че не е много по-възрастен от самите студенти, той показва огромен талант и трябва да бъде окуражен.

— Ще му позволим ли сам да избира главните изпълнители? — попита Антон Шенел.

— Ами той очевидно ще пожелае да изкаже мнение, но все пак смятам, че Серж трябва да го насочва, защото е обучавал студентите през последните две години. Казваш, че има две потенциални фаворитки сред момичетата в този курс, нали, Серж? — попита мадам Папен.

— Да. Никол Делиз й Мадлен Винсънт.

Антон се засмя тихо.

— Никак не съм изненадан. И двете имат такива талантливи майки, макар да съм съгласен, че това рядко се наследява. Отгоре на всичко са и доведени сестри май, а?

— Точно така — отвърна Серж. — Предлагам да поканите Дейвид Брайърли в час, за да ги погледа. Двете са съвсем различни. Никол има невероятна техника и сила, докато Мадлен е ефирна и нежна като музика. През последните няколко месеца напредна неимоверно много. Единственият проблем е, че карах Саша Лопов да партнира и на двете. Както знаете, той е безспорно най-добрият балетист в училището. Джон Сайкс също е добър, но трябва да кажа, че Саша кара и двете да показват най-доброто, на което са способни.

— Добре, както каза, трябва да дойдем да ги видим. Какво ще кажеш за другата сряда следобед? — предложи Антон.

— Чудесно. Няма да предупреждавам студентите. Повечето са така напрегнати напоследък, че ще получат нервна криза, ако им кажа за предстоящото посещение.

Следващата сряда, тъкмо когато Мади беше погълната от усъвършенстването на едно трудно повдигане със Саша, мадам Папен, Антон Шенел и някакъв млад мъж влязоха в студиото. Сред студентите се разнесе шумно ахване. Мади, която балансираше върху ръката на Саша високо над главата му, изгуби концентрация, но се изпълни с благодарност към него, когато я хвана, докато падаше, и я пусна леко да стъпи на земята.

— Здравейте, мадам Папен, Антон, Дейвид — Серж отиде да посрещне гостите, докато момичетата наблюдаваха, притихнали уплашено.

— Както всички знаете, това са мадам Папен, Антон Шенел и нека ви представя Дейвид Брайърли, който ще бъде хореограф на вашата дипломна продукция.

— Моля, продължете обичайните си занимания — каза мадам Папен и положи все още грациозното си тяло върху един стол най-отпред. Дейвид и Антон последваха примера й.

— Хайде, продължаваме. Мади, опитай това повдигане отново — каза Серж.

Мади кимна, но й се щеше някой друг да беше имал късмета да бъде първи. Тя се отдръпна от Саша, който й намигна. Засили се и се хвърли в ръцете му и само след секунда беше във въздуха, отлично балансирана.

— Добре, добре. Сега нека направим тази поредица от самото начало — Серж седна до Дейвид Брайърли, а Саша и Мади отидоха в ъгъла и заеха начални позиции.

— Бъди спокойна, малката ми. Аз съм тук — прошепна й Саша и пианистът започна да свири.

Петминутната поредица мина идеално. Мади задържа крайната позиция, обхваната от чувство на въодушевление. Знаеше, че беше играла добре. Хвърли крадешком един поглед към гостите и видя, че си шепнеха нещо.

— Много хубаво — каза Серж. — Сега, Никол, може ли да дойдеш и да опиташ същото със Саша?

Мади отиде към групата момичета, а Никол скочи пъргаво и изтича към средата на студиото с широка усмивка.

— Здравейте, мадам. Здравейте, Антон. Как сте?

— Благодаря, добре, скъпа — кимна мадам Папен.

— Добре, започвайте, моля — с неприкрито раздразнение каза Серж.

Мади не ги гледаше. Не можеше да издържи.

— Добре — каза Серж, когато Саша и Никол привършиха.

— А сега целият клас, моля. Ще танцуваме поредицата от стъпки, които ви показах миналата сряда.

Останалата част от упражнението премина като сън за Мади. Бяха избрани няколко момичета, които да изиграят по няколко стъпки сами. Имаше и доста шепнене и водене на бележки от страна на гостите.

В края на часа мадам Папен стана.

— Благодаря, момичета и момчета. Впечатлена съм от напредъка, който виждам в сравнение с миналата година. Браво, Серж.

Серж благодари, после отново се обърна към възпитаниците си.

— Както вече ви казах, Дейвид ще има специални упражнения с вас от идната седмица, за да подготви вашия дипломен балет. Днес само получи представа за вашите способности и стил. И така, реверанс, моля.

Класът завърши с традиционния реверанс за момичетата и поклон за момчетата, и аплодисменти за Серж. После те побързаха да си приберат резервните обувки и хвърлените жилетки и да се отправят към вратата. Посетителите продължиха да се съвещават със Серж.

— Няма никакви съмнения за Саша Лопов. Пред нас е един абсолютен талант — коментира Антон.

— И трябва да кажа, че танцуваше чудесно с Мадлен Винсънт — каза Дейвид Брайърли.

— Така ли? Аз пък го предпочитам с Никол Делиз — изказа мнението си мадам Папен.

— И двете момичета са потенциални звезди — каза Антон.

— Но за нещастие има само един Саша. И тази, която му партнира, ще има дяволски голямо преимущество. Дейвид, предлагам да оставим решението на теб и Серж. Работете с тях, вижте как ще потръгне. Ние ще дойдем да видим напредъка след три седмици и ще се включим тогава.

Останалите кимнаха в знак на съгласие. Дейвид вече знаеше, че е взел своето решение.

 

 

— Добър ден, аз съм Дейвид, вашият хореограф. Имаме шанса да работим с прекрасна музика, която, сигурен съм, всички познавате дори и само като фон от филма „Кратка среща“ — Концерт за пиано номер две от Рахманинов. Отправна точка ще ни бъде основната тема от филма. Случайна среща, после ретроспективна поредица от живота и на двамата герои. Рахманинов е бил подлаган на хипноза, когато е композирал концерта, затова искам целият балет да има някакво съноподобно внушение. Виждал съм ви да танцувате само веднъж, и то за много кратко време, затова днес отново ще ви огледам. Очевидно моят стил ще подхожда на някои повече, отколкото на други, затова ви моля да не се чувствате разочаровани, ако това, което ви дам днес, не съвпада съвсем с онова, което сте очаквали. Саша ще трябва да научи ролята на Лорънс. А Мадлен бих искал да поеме ролята на Кристина, жената, която той среща и в която се влюбва лудо. Никол, вие ще танцувате ролята на съпругата на Лорънс. Джон ще бъде съпругът на Кристина. Джейн — приятелката на Кристина, Саманта.

Мади едва се сдържа да не се хвърли на шията на Дейвид Брайърли. Погледна Саша, който вдигна палец да я поздрави с победата. Тя наистина си струваше всичките усилия и къртовския труд. Щеше да играе главната роля в балета, а Саша щеше да й бъде партньор. Никол беше сразена. Не можеше да се въздържи да не погледне към нея. Тя разговаряше с Джон, сякаш изобщо нищо не я интересуваше.

Следващите два часа преминаха в работа, но Мади се наслаждаваше на усилията, които трябваше да положи над трудните стъпки, които Дейвид измисляше. Освен това неговите нежни и лирични движения бяха напълно в нейния стил.

— Прекрасно. Смятам, че днес се справихме много добре. Ще проведем репетиция след часовете в четвъртък само с петимата главни изпълнители, за да поработим над второ действие. Моля, бъдете тук в четири и половина. Благодаря — каза Дейвид.

Мади се понесе към съблекалнята върху крилете на щастието. Саша я хвана тъкмо преди да се шмугне вътре.

— Толкова се гордея с теб, Мади — вдигна я във въздуха и я завъртя около себе си тъкмо когато Никол минаваше край тях. — Помни, че трябва да я игнорираш — прошепна й той.

Мади кимна щастливо и влезе вътре да приеме завистливите поздравления на другите момичета.

По-късно същата вечер Мади си бършеше косата в стаята, когато на вратата й се почука.

— Влез.

Беше Никол.

— Какво искаш? — студено я попита Мади.

Никол се усмихна.

— Дойдох да те поздравя. Изглежда чукането с най-добрия балетист, какъвто от години не е идвал в тази школа, най-сетне си каза думата.

— За твоя информация Саша е…

Мади се спря. Беше се заклела да пази тайна. Реши да не откликва на предизвикателството.

— Е — небрежно продължи тя, — ако нямаш майка, която е примабалерина в същата компания, трябва да направиш нещо, за да пробиеш — и тя се усмихна мило на Никол.

Спокойното й държане очевидно раздразни още повече Никол.

— Ти само почакай, Мадлен Винсънт. Порадвай се на своя триумф, защото няма да трае дълго. Ще се погрижа за това, не се притеснявай.

— О, нима? Какво смяташ да правиш този път? Да ме отровиш в деня преди представлението? Благодаря за поздравленията, но сега наистина трябва да те помоля да излезеш. Изморена съм и искам да си лягам.

— Приятни сънища, мила сестричке. Радвай им се, докато можеш.

Никол затръшна вратата, а Мади продължи да си суши косата, твърдо решена да не й позволява да отрови радостта й. Но независимо колко силно се стараеше, изкривеното от злоба лице на Никол непрекъснато я преследваше. Сигурно тези заплахи бяха само израз на безсилието на Никол. Кой знае? Колкото и да се опитваше, Мади не можа да се убеди, че вече е видяла всичко, на което беше способна Никол.