Лусинда Едмъндс
Бавен танц (16)

16.

— Часът приключи! О, Мади, би ли се отбила в кабинета ми, след като се преоблечеш?

Стомахът й се стегна, но кимна на Серж и последва останалите към съблекалнята.

— Чудно какво иска — каза тя на Джейн, докато навличаше анцуга си.

— Скоро ще разбереш. Сигурна съм, че не е нищо тревожно.

Малкият кабинет на Серж се намираше долу, където беше администрацията. Мади погледна нервно фотографиите по стените. Младият Серж беше сниман в някои от най-великите си роли. Мади забеляза, че на една от снимките партнираше на майка й.

— Седни, Мади — посочи й той един протрит стол. Усмихна й се окуражително и събра пръстите си на покрив. — Чувствах, че трябва да си поговорим насаме. Някои преподаватели са забелязали известна промяна в работата ти в клас, аз също.

— Какво… какво точно имате предвид, сър? — измънка Мади.

— Ами през септември започна толкова обещаващо. Наистина бележеше напредък. Но после, след Коледа, забелязах, че като танцуваш, те сковава някакво напрежение и през последните шест месеца, вместо да напредваш, започваш да изоставаш. Имаш ли някаква представа защо се получава така?

— Ъъъ… не, продължавам да се старая, колкото мога, сър.

— Виждам го, както и останалите преподаватели. В техническо отношение си станала по-зряла, но движенията ти са изгубили своята плавност. Тялото ти издава признаци на напрежение и твоето природно чувствено излъчване изглежда те е напуснало. Да нямаш някакви здравословни проблеми?

— Не, сър. Нямам — откровено отговори Мади.

— Е, тогава има нещо. Може би у дома?

— Не, сър.

Серж я изгледа продължително и тя сведе очи.

— Въпросът е в това, че следващата година е най-тежко. Сигурен съм, че съзнаваш, че в Кралския национален балет има много малко свободни места — максимум четири-пет. Преди Коледа ти имаше прекрасни шансове да бъдеш сред избраните. Сега не съм сигурен. Все още искаш да танцуваш, нали?

— Разбира се! Мечтата ми открай време е да танцувам в този балет. Съжалявам, че работата ми не дава резултати. Ще се старая още повече, обещавам.

Серж се вгледа в бледото й лице. Може би имаше нужда от стимул.

— Мислех да те върна отново да партнираш със Саша в па-де-дьо за известно време. Можеш да станеш дубльорка на Никол в продукцията в края на семестъра.

— О, не, сър. Ако нямате нищо против, предпочитам да остана с Джон, моя досегашен партньор. Вече се познаваме добре и…

— Добре. Стига наистина да искаш това. Смятах, че двамата със Саша танцувахте много добре.

— Да, но… той сега е партньор на Никол и не е честно да се намесвам.

— Мадлен, засега няма постоянни партньори.

Серж въздъхна. И сега знаеше толкова за проблемите й, колкото и преди тя да влезе в кабинета му. Имаше слабост към нея, понеже беше познавал майка й, и можеше да забележи, че е много уязвима в момента. Не желаеше да гледа как тя пропилява шансовете си, но щом не искаше да му каже какво не беше наред, той не можеше да направи нищо.

— Засега ще оставим нещата постарому. Благодаря, че се отби.

Мади се изправи.

— Наистина съжалявам, сър. Ще се постарая да променя нещата, обещавам.

— О, Мади?

Серж я спря тъкмо когато посягаше към вратата, решен да опита за последен път.

— Да, сър?

— Знаеш, че съм се обучавал в тази школа с майка ти, а после продължих да й партнирам. Като ви сравни човек, мисля, че си също толкова обещаваща, колкото беше и тя на твоята възраст.

Лицето на Мади разцъфна в първата истинска усмивка от доста време насам.

— Благодаря ви, сър.

— И, Мади?

— Да, сър?

— Ако искаш да поговорим за каквото и да било, знаеш къде съм.

Тя кимна и излезе.

Серж погледна фотографията, на която партнираше на Антония, и се запита дали Кристофър беше казал на дъщеря си всичко, свързано със смъртта на майка й. Едва ли, реши той. И това беше най-добрият начин. Миналото си е минало.

 

 

Мади напусна кабинета на Серж доста объркана. Беше ядосана, че личните й проблеми влияят на танцуването й, но и щастлива, че Серж беше проявил загриженост за нейните проблеми и най-вече, че я беше сравнил с майка й. За пръв път от няколко месеца настроението й беше добро. Докато вървеше към станцията на метрото, започна да си дава сметка, че беше приемала всичко само от лошата страна и това я беше съсипало. Може би се беше държала неадекватно. Трябваше да признае, че през последните седмици Никол беше дружелюбна. Дори бяха успели съвсем цивилизовано да обсъдят на два пъти тяхното парти, което беше насрочено за идния уикенд.

Във всеки случай Мади знаеше, че трябваше да промени отношението си, щом то беше започнало да се отразява на танцуването й. Серж смяташе, че е талантлива, вероятно не по-малко от Никол. По Кингс Роуд вече вървеше доста по-самоуверено. Реши да се прибере и да намери сили да се усмихва повече. Щеше да се извини на баща си за своята навъсеност и дори щеше да се опита да бъде учтива с Никол. А от утре щеше да се съсредоточи върху подобряването на играта си.

— Мади! Мади!

Някой викаше името й с всичка сила. Погледна насреща и видя Кейт възбудено да й маха от другата страна на оживената улица, а после да пресича, като се шмугваше между колите и такситата.

— Мади, скъпа! Как си? — радостно я прегърна Кейт.

Мади беше поразена от слабата фигура на приятелката си. Беше свалила доста килограми и лицето й изглеждаше изопнато, а обикновено свежият й тен беше отстъпил пред някаква уморена бледност.

— Чудесно. Много време не сме се виждали.

Кейт се почувства виновна.

— Така е. Съжалявам. Животът стана много трескав. Изглежда много глупаво, защото ходя на училище на две крачки от мястото, където живееш, но се разминаваме в движение, така да се каже. Имаш ли време за едно кафе? Моля те?

— Разбира се.

— Да идем в „Пучи“.

И като хвана Мади под ръка, двете се запътиха към кафенето.

— Е, как е животът в новия квартал? — попита Кейт, щом се настаниха и поръчаха кафе.

— Теб трябва да питам за това — сухо отвърна Мади. — Твърде съм заета с моите упражнения, за да забелязвам къде живея.

— Е, това, което имах предвид, беше как ти харесва животът в новото семейство? Никол наистина ли е злата доведена сестра, каквато я описваше?

— Ами, да… — Мади спря. Ако искаше да се промени, трябваше да започне още отсега. — И не. Не е твърде лоша. Сигурно и на нея й е трудно да свиква. Ами ти? Изглежда си свалила страшно много килограми. Добре ли си, Кейт?

— Разбира се. Веднъж щом реша да правя нещо, го правя както трябва. Свалила съм почти десет килограма от септември досега.

— Не сваляй повече. Ще изгубиш…

— Свежестта си. Знам. Мама непрекъснато ми го повтаря. А на теб още ли ти партнира онзи руски танцьор?

— Не… нещата се объркаха — вдигна рамене Мади.

— Но ти още го харесваш, нали?

— Да, харесвам го. Но за нещастие той, изглежда, предпочита Никол. Както и да е — тя бързо смени темата, — намери ли вече богатия мъж от мечтите си?

Лицето на Кейт помръкна. Имаше ужасна нужда да поговори с някого. В края на краищата Мади й беше стара приятелка.

— Всъщност да. Но съществуват някои проблеми. Виж, Мади, ако ти кажа, трябва да ми обещаеш да пазиш тайна.

— Защо? Да нямаш връзка с Уелския принц? — изкикоти се тя.

Кейт се усмихна кисело.

— Не, не съвсем. Работата е, че… не очаквам да ме разбереш, но…

Тя изля пред Мади всички подробности от връзката си с Джулиън — как бяха се намерили през една февруарска нощ, как той трябвало да се помирява с Верена, но как още в мига, в който пристигнал от Америка, й се обадил и връзката им продължила тайно.

— Но той скъсал ли е отново с Верена или не?

— Не знам. Тя е в Щатите до края на месеца, така че, предполагам, тогава ще разбера.

— Защо трябва да криеш връзката си?

— Защото, когато Джулиън се появи в ресторант с друга жена, фотографите винаги успяват да го хванат. Не иска да се появява по вестниците, за да не го види Верена.

— Но това не е честно, Кейт. Ако той излиза с теб, тогава Верена трябва да знае — настояваше Мади.

— Знам, знам — въздъхна Кейт. — Толкова е сложно. Семейството на Верена е от стар аристократичен род и Джулиън не иска да го тревожи, нито пък своето семейство, което също държи на Верена.

— Но нима не е важно какво чувства Джулиън?

— Да, така е, но е родственик на кралицата.

— Не си ли мислила, че Джулиън може би те използва? — внимателно попита Мади.

— Разбира се, че съм мислила. Но какво мога да направя? Обичам го, Мади. Ще оставя нещата така, докато Верена се върне, а после ще видя как ще постъпи. Знаеш ли, сигурна съм, че ме обича. Това, което става между нас, е истинска магия.

Кейт извърна глава, но тя забеляза, че очите й бяха пълни със сълзи.

Мади изведнъж почувства прилив на съчувствие към Кейт. Макар да се радваше на всички привилегии, за които би могло да мечтае едно момиче, както и на всичките пари, които всеки би искал, тя, изглежда, прекарваше живота си с чувството на аутсайдер.

— Кейт, сигурна ли си, че не си луда по него само защото е с кралска кръв?

— Не, Мади. Искам да кажа, че отначало си мечтаех за Балморал и разни тиари, но всъщност се отнася за самия Джулиън и начина, по който ме кара да се чувствам.

— О, милата — въздъхна Мади.

— Трябва да тръгвам. Джулиън каза, че може да ми позвъни довечера, а аз не искам да пропусна обаждането му — Кейт се пресегна и стисна ръката на Мади. — Благодаря ти, че ме изслуша. Наистина ми липсваше. Трябва да поддържаме връзка от време на време.

— Ще дойдеш на партито ми, нали?

— Да, благодаря за поканата. Ще се опитам да присъствам, само че Джулиън отлита за гръцките острови този уикенд и…

— Ако се обади, ще зарежеш всичко и ще хукнеш след него — довърши Мади.

Кейт се изчерви.

— Да. Нали няма да имаш нищо против?

— Е, ужасно ми се иска да бъдеш до мен за морална подкрепа, но смятам, че не мога да застана на пътя на истинската любов.

— Благодаря, Мади, ти си истинска приятелка.

Двете момичета се разделиха и тръгнаха в различни посоки. Мади вървеше към дома бавно, замислена над разговора с Кейт. Само преди десет месеца животът им беше съвсем прост, а за по-малко от година и върху двете се бяха струпали непреодолими проблеми. Май порастването не беше толкова хубаво, колкото бяха очаквали.