Лусинда Едмъндс
Бавен танц (15)

15.

Двете седмици след страстната нощ на Кейт с Джулиън бяха най-дългите в живота й. Отначало тя изпадна в пълна еуфория и започна да се държи като опиянена от любов, без да забелязва втренчените погледи и шушукането на останалите момичета. После, след няколко безсънни нощи и загуба на иначе големия си апетит — което беше добре дошло за нейната диета, — тя започна да подозира, че Джулиън може никога повече да не й се обади.

Едва ли можеше да пита някого от класа си къде е той. Искаше да си мислят, че знае. Постепенно започна да усеща хладината, с която съученичките й се държаха с нея. Една сутрин пристигна в училище и откри, че всички лекуваха махмурлука си. Очевидно предишната вечер беше имало парти, на което тя не беше поканена.

Когато, след като с часове се взираше в телефона и не успяваше да го накара да иззвъни, несигурността й се усили. Не й се искаше да повярва, че Джулиън я беше използвал само за една нощ. Едва ли някой би могъл да симулира страстта, която двамата бяха изпитали през онази нощ. Не, успокояваше се тя, той просто беше отишъл някъде и щеше да я потърси, след като се върне.

След три седмици Кейт беше отслабнала с близо пет килограма, фигурата й изглеждаше страхотно, но обикновено искрящите й очи бяха мътни и косата й беше изгубила жизнения си блясък.

Най-накрая тя призна пред себе си, че се бе случило нещо ужасно. Беше се влюбила.

След цял месец пренебрегване от страна на съученичките й Кейт реши, че ще трябва да хване бика за рогата и да попита някого. На обяд тя притисна едно от по-тихите момичета от курса си.

— Шарлот, може ли да поговорим? — нервно я попита тя в коридора.

Другото момиче вдигна рамене.

— Разбира се.

— Насаме — добави Кейт.

Отидоха в една празна класна стая и Кейт затвори вратата след себе си.

— Виж, момичетата очевидно ми са сърдити. Знаеш ли защо? — направо попита тя.

— Има нещо такова — изчерви се Шарлот.

— Тогава ми кажи, моля те.

Шарлот замълча, после склони.

— Добре, Кейт. Всички знаем, че си отишла в апартамента на Джулиън Форбс онази вечер на партито у Арабела. Приятелката на Джулиън, Верена, е в Америка, но тя има доста приятели в това училище и… — Шарлот спря, очевидно затруднена как да продължи.

— Не е нужно да продължаваш — каза й Кейт. — Честно казано, Шарлот, как така стана, че аз трябва да поема вината? Да не би аз да съм отвлякла Джулиън против волята му? Във всеки случай не съм го виждала оттогава — нещастно вдигна рамене тя.

— Зная. Той отлетя за Америка да види Верена и да се опита да спаси връзката им. Сега са заедно на почивка и смятам, че всичко върви чудесно. Те все пак ходят от доста време, почти три години. Много хора смятат, че един ден ще се оженят. Виж, сигурна съм, че момичетата ще започнат да се държат нормално сега, когато Джулиън и Верена са отново заедно. Просто са проявили вярност, това е всичко — Шарлот се изправи да си тръгва. — Наистина, не се притеснявай повече.

Кейт поклати глава. Не се осмеляваше да говори. Изчака, докато Шарлот напусне стаята и се отдалечи по коридора. Чак тогава излезе навън и закрачи по Слоун стрийт под слабото пролетно слънце. Махна на първото такси, което видя.

— Накъде, мис?

— Рийджънт Парк, моля.

Спомена първото място, за което се сети. Трябваше да се махне от Челси, защото не знаеше колко време още ще успее да задържи сълзите си.

В парка Кейт седна на първата пуста пейка, която успя да намери, и като скри лице в шепи, заплака.

— Глупачка такава — изстена тя. — Той те използва. Било е само за една нощ — порови в чантичката си за салфетка и си издуха носа. — За бога, Кейт! Ти не си от тези хора. Те никога няма да те приемат сред тях, никога! Ти си дъщеря на обикновен източноевропеец, който — независимо колко богат и влиятелен е — не може да си купи приемливо минало. А Джулиън! Той никога не би се отнесъл към някоя английска благородничка така, както се държа с теб. Как можа изобщо да си помислиш, че се интересува сериозно от теб!

Дълго седя на пейката, докато накрая сълзите й пресъхнаха. После си избърса очите и си издуха носа.

— Е, надявам се, че си научила урока си, Кейт Джонсън. Започваш да се превръщаш в проститутка и това трябва да се спре — изправи се предизвикателно. — Повече никакви мъже, никога!

Този следобед Кейт не се върна в училище. Прибра се вкъщи и си позволи сауна, а после се поглези в закрития басейн зад къщата.

През нощта лежеше в леглото и се опитваше да не мисли за Джулиън, но това беше невъзможно. Надяваше се, че може да го намрази, задето я беше използвал, но всичко, което си спомняше, бяха сивите му очи и копринената му коса, която се къдреше леко на тила му.

Тръсна глава, опитвайки се да прогони болезнения спомен. „Не! Стига! Ако изобщо ме потърси, което съм сигурна, че няма да направи, ще му кажа да върви по дяволите.“

На другия ден решението й да го забрави беше закалено още повече, когато намери един вестник, отворен на страницата на светските клюки. Имаше голяма снимка на Джулиън, прегърнал красивата и дългокрака Верена.

Макар да се говори, че връзката им е била разклатена, тази снимка доказва, че неустоимата мис Верена Сърси-Уелс се чувства добре и отново е в прегръдките на нейния ухажор през последните три години, виконт Форбс. Мис Сърси-Уелс ще учи една година в Америка, но е взела ваканция, за да отлети за Антигуа и да прекара известно време с Джулиън. Макар и твърде млади за някакви окончателни решения — мис Сърси-Уелс е само на деветнайсет — приятелите им не изключват звъна на сватбени камбани в бъдеще. Виконт Форбс отлита за Англия утре, за да продължи своето следване в Лондонския университет.

След два дни телефонът иззвъня. Кейт беше горе в стаята си и остави майка си да отговори.

— Кейт! Кейт! За теб е.

— Добре, мамо.

Пресегна се през леглото към телефона, но се поколеба за миг, преди да вдигне слушалката, и попита:

— Кой беше?

— Май каза, че името му било Джулиън.