Лусинда Едмъндс
Бавен танц (14)

14.

След непредвиденото скарване със Себастиан Мади потъна в мрачна бездна. Чувстваше се предадена и от последния си съюзник.

Никой не можеше да я избави от нещастието й. Великденските празници дойдоха и отминаха. Тя прекара повече от времето, упражнявайки се в центъра за балет „Пайнепъл“, само за да се махне от къщата и Никол. Кристофър и Ивет бяха прекалено заети с репетициите на новия балет, чиято премиера, беше след месец. Баща й я бе попитал дали иска да отиде и да наблюдава репетициите, но Мади отказа, защото Никол беше приела. Кристофър тъжно бе погледнал нацупената си дъщеря.

— Добре, щом не ти се иска. Мислех, че ще ти бъде интересно.

Мади бе наблюдавала как тримата се качват заедно в таксито след закуска. Никол се бе прибрала вкъщи, споделяйки впечатленията си от компанията и новия балет.

Дори Хасан я беше изоставил и беше отишъл при семейството си в Антиб за Великден. Но тя продължаваше да се отбива всеки ден при Шези и потомството й, макар Бриджит да ги обичаше почти колкото нея самата.

— Честно казано, скъпа — шепнеше Мади на Шези, — мисля си, че съм най-нещастният човек на земята. Не ми остана никой, с когото да си поговоря, освен теб.

И тя изплака мъката си пред търпеливата си слушателка.

— Най-лошото е, че дори накрая да постъпя в компанията, Никол също ще постъпи. Никога няма да се отърва от нея, никога! Двамата със Саша ще се издигнат бързо, а аз къде ще остана? Вероятно на последния ред в кордебалета, стига Никол да има нещо общо с това.

Шехеразада гледаше съчувствено господарката си, чиито сълзи на самосъжаление капеха върху меката й козина.

Когато се прибра късно вечерта, Никол, Ивет и баща й си бяха вече вкъщи.

— Тази вечер ще имаме специална семейна вечеря — каза Кристофър. — Съгласна ли си, Мади?

Тя кимна кисело. Мисълта, че трябваше да издържи два часа привидно учтив разговор с Никол, я караше да потръпне.

— Мади?

Беше вече по средата на стълбите, когато баща й я извика.

— Да?

— Опитай се да бъдеш малко по-весела довечера, моля те.

— Да, татко — безизразно отвърна тя и продължи да изкачва стъпалата.

Кристофър въздъхна. Просто не разбираше какво ставаше с дъщеря му. Виждаше, че промените през последните месеци бяха трудни за нея, но му се струваше, че тя нарочно се инати. Ивет казваше, че това най-вероятно се дължи на хормоналните промени в тази възраст и че е най-добре да не й обръща внимание. Никол, от друга страна, изглежда, нямаше такива проблеми. Беше толкова приятно и уравновесено момиче. Искаше му се Мади да прихване от нейните качества.

Мади лежеше в леглото си и слушаше уокмена си. Беше се втренчила в тавана. Макар да живееше в тази стая вече три месеца и всички нейни вещи да бяха в нея, все още се чувстваше като на гости. Липсваше й безпорядъкът в къщата в Хампстед. Всичко тук беше толкова спретнато и подредено. Ивет получаваше пристъп дори ако някое цвете във вазата не беше на мястото си.

Дойде време да се преоблича за вечеря. Стана неохотно и затършува в гардероба си. Навлече една стара рокля и среса косата си. Нямаше смисъл да се старае да изглежда красива. Никол, с нейната хубава външност и специално ушити дрехи, щеше да спечели всяко състезание без никакво усилие. Мади въздъхна. В това беше проблемът. Никол беше по-добра от нея във всяко отношение. Беше най-добрата балерина в класа, беше откраднала Саша, а сега се опитваше да открадне баща й. Мади осъзна, че дори ентусиазмът й за балета беше попарен от Никол. Последният семестър не беше работила така усърдно, както би трябвало, и вече изоставаше.

Когато влезе в дневната, Никол се кикотеше с Кристофър така интимно и заговорнически, че кръвта й кипна.

— А, Мади. Тъкмо навреме. Вечерята е готова.

Тримата намериха Ивет вече настанила се на масата за вечеря.

— Не е ли приятно? Четиримата заедно като истинско семейство? Трябва да се стараем да намираме по-често време за такива вечери — каза Ивет, докато Гладис сервираше супата.

Мади седеше мълчаливо, а тримата бъбреха за компанията.

Тогава Кристофър се изкашля.

— Мади, Никол, майка ви и аз имаме една идея. Тъй като и двете ще станете на осемнайсет в близките три месеца, сметнахме, че ще бъде добре да направим едно общо парти по случай пълнолетието ви. Какво мислите вие?

Очите на Никол светнаха от истинско въодушевление. Тя се обърна към Мади с широка усмивка.

— Каква прекрасна идея. Не мислиш ли, Мади?

Мади стисна зъби.

— Да. Защо не.

— Май не си особено очарована, миличка — намръщи се Кристофър на дъщеря се.

— О, не. Искам да кажа да. Това е… страхотна идея.

— Мислехме партито да бъде тук. Можем да опънем една шатра в задния двор, да повикаме оркестър и да направим дансинг — добави Ивет.

— О, да! А може ли да го направим с официално облекло, мамо? Ще бъде толкова по-изискано — чуруликаше Никол.

— Е, двете с Мади трябва да обсъдите всичко. Ще ви оставим да решавате сами. Решете какво бихте искали да правите, но в границите на разумното, естествено — усмихна се Кристофър.

— О, Мади, ще бъде толкова забавно, нали? — каза Никол.

— Да, Никол — Мади успя да се усмихне насила. — Много забавно.