Лусинда Едмъндс
Бавен танц (12)

12.

Кейт седеше пред огледалото на тоалетната си масичка и внимателно поставяше очната си линия, след нея туша за мигли, а накрая червилото. Тя четка косата си, докато заприлича на лъскава грива, обграждаща хубавото й лице, после отиде до гардероба да огледа съдържанието му. Избра къса черна кожена пола и червен пуловер, като не забрави и обичайните си перли. Вече готова, тя се започна да се разглежда критично в цял ръст в огледалото.

— Точно както трябва — каза си тя.

Партито в Найтсбридж тази вечер беше по случай настаняването в нов апартамент на една нейна приятелка. Щеше да продължи цяла нощ и Кейт се съмняваше дали щеше да се прибере преди зори.

— Кейт! Таксито ти е отвън, мила! — извика майка й нагоре по стълбите.

— Идвам!

Тя изключи новата уредба за компактдискове, която й подариха за Коледа, наметна модния си шлифер и се отправи към стълбите.

Щом се настани в таксито, почувства, че изпитва особена радост и облекчение. По Коледа в дома им се долавяше особено напрежение. Баща й беше прекарал повече от времето в офиса си, а майка й изглеждаше необичайно бледа и нервна. Когато Кейт я беше запитала дали има нещо, тя беше поклатила глава.

— Не, мила. Баща ти има някои проблеми в работата, но всичко може да се уреди.

Кейт знаеше, че скоро една от компаниите на баща й щеше да пуска нова емисия акции. Това очевидно създаваше допълнителна работа за баща й, но за майка й беше необичайно да е толкова напрегната.

Понякога чувстваше, че познава баща си твърде малко. Още от дете помнеше, че той рядко се задържаше вкъщи повече от няколко дни и все летеше за някакви делови срещи в чужбина. С течение на годините беше започнала да разбира, че е доста богат и властен човек, както и да забелязва с какво уважение се отнасят към него служителите му или деловите му партньори. Натаниел Джонсън наистина беше внушителна фигура с огромен ръст, гърмящ глас и ореол на власт.

Тя знаеше, че той я глези, като компенсира с подаръци времето, което не можеше да й отдели. Но и на съпругата си отделяше не повече време, отколкото на дъщеря си. Кейт понякога се питаше как майка й издържа на това.

Мислите й се насочиха към предстоящата вечер. Закле се да не се напива отново, за да не се събуди на другата сутрин, сгушена до някое момче, което почти не познава. Беше й се случвало четири пъти, откак изгуби девствеността си през ноември. И четирите пъти с различен мъж. Бе очаквала, че ще я потърсят отново и ще започнат някаква връзка. Но и в четирите случая телефонът беше мълчал и тя беше видяла същите мъже да започват трайни взаимоотношения с други момичета.

Кейт осъзна, че не знаеше как да отказва. Най-лошото беше, че сексът дори не й доставяше удоволствие, но в момента, в който се стигнеше до него, тя беше вече твърде пияна, за да спре развитието на нещата.

Въздъхна. Момичетата от класа й, както и онези, които срещаше извън училището, нямаха проблеми в намирането на красиви, богати и постоянни приятели. Освен това успяваха да го правят, без да спят с тях още при първата среща.

Последното нещо, което искаше да придобие, беше лоша репутация. Вътрешно знаеше, че е от верните жени, че веднъж да си намереше мъж, нямаше да погледне към друг. Но проблемът очевидно беше в намирането на този единствен мъж.

Таксито спря пред голяма викторианска сграда с червени тухли. Кейт плати на шофьора и реши, че тази вечер ще бъде на портокалов сок и твърдо ще държи на това.

От апартамента на първия етаж се чуваше шумна рокмузика. Арабела, домакинята, отвори вратата след нейното позвъняване. Кейт завистливо изгледа стройната й фигура и дългите руси коси.

— Скъпа! Влизай, влизай. Всички са тук. Ау, шампанско! Благодаря, Кейт. Напитките са в кухнята, както и повечето хора.

Кейт я последва в кухнята. Няколко души я поздравиха и тя съвестно си наля портокалов сок. После се върна във всекидневната, която не беше толкова гъсто населена, и седна на някаква ниска табуретка в един тъмен ъгъл.

Май просто нямаше настроение за парти тази вечер. Никога досега не се беше чувствала такъв аутсайдер. Слушаше части от разговори за новогодишни празненства в провинцията, на които не я бяха канили. Кейт знаеше, че я приемат само донякъде. Усещаше, че никога няма да й позволят да влезе в групата, която се движеше от парти на парти, а произходът й беше британски и аристократичен, докато нейният беше съмнителен и източноевропейски.

— Защо ме е грижа? — каза на себе си тя.

— Какво?

Обърна се и видя един млад мъж, седнал на облегалката на дивана точно зад нея. Преглътна и се изчерви, когато разбра кой беше. Виконт Форбс, или Джулиън, както го наричаха близките му, беше братовчед на кралицата. Приятелката му — Верена Сърси-Уелс — беше в училището на Кейт до миналия семестър, когато беше отлетяла да учи в Америка. Кейт беше виждала Джулиън вече два пъти, докато чакаше Верена пред училището. Още тогава беше забелязала колко привлекателен беше той — висок и мускулест, с гъста кестенява коса, която се къдреше естествено около красивото му лице, и с поразителни сиви очи.

— О, нищо. Аз… говорех на себе си — измънка тя.

— Е, тогава да не ви прекъсвам — усмихна се той.

— Ами не, аз…

Не можеше да измисли какво да каже.

— Виждал съм ви в училище, нали? Как се казвате?

— Кейт. Кейт Джонсън — тя още веднъж се изчерви.

— Аз съм Джулиън Форбс. Приятно ми е да се запознаем както трябва — Джулиън й се усмихна топло и тя потръпна от радост.

— Мога ли да ви донеса нещо за пиене? Чашата ви е празна.

— Благодаря. Бих предпочела малка водка с много портокалов сок.

Нуждаеше се от нещо, което да поуспокои нервите й.

— Чудесно. Не си отивайте. Веднага се връщам.

Кейт го наблюдаваше как изчезва. Би трябвало да го прикотка някоя далеч по-интересна от нея. Питаше се дали все още поддържа връзка с Верена. Винаги виждаше техни снимки в светските хроники — или от нощен клуб, или от откриването на някоя галерия. Изглеждаха неразделни. Обаче Верена беше в Америка, а Кейт беше точно тук.

— Ето ни и нас — Джулиън се върна съвсем скоро и й подаде една чаша.

— Водката е съвсем малко, надявам се — усмихна се тя и отпи една голяма глътка, за да се успокои. Все още не можеше да повярва, че той иска да разговаря с нея.

— Разбира се. Разкажи ми за себе си, Кейт.

— Наистина няма много за разказване. Не съм много интересна — сви рамене тя.

— Недей да скромничиш. С какво се занимава баща ти?

— С издателска дейност.

— А така! Това е направо очарователно. Разкажи ми.

След четири водки с портокалов сок Кейт се чувстваше доста по-свободно в компанията на Джулиън. Той беше остроумен, забавен и изглежда истински се интересуваше от онова, което му казваше. Когато я покани да танцуват и я заведе сред останалите, на нея й хареса начинът, по който ги гледаха и си шепнеха по техен адрес.

— Какво ще кажеш да се преместим? Аз живея точно зад ъгъла. Тук е твърде претъпкано и задушно.

Въпреки предишното си решение Кейт кимна с готовност. Човек не можеше да отказва на член на кралската фамилия. Във всеки случай това не означаваше, че ще трябва да прави нещо, когато се озове в неговия дом, нали така?

Тя с удоволствие се сбогува с домакинята, защото Джулиън не беше свалил ръката си от рамото й. Щом излязоха навън, тя потръпна.

— Хайде — стисна ръката й той. — Не е далеч. Ей сега ще стигнем.

Поведе я бързо през лабиринт от пусти улички и накрая пристигнаха пред голяма бяла къща с тераси. Отключи входната врата и след това изкачиха стъпалата до втория етаж.

Апартаментът беше голям, но ужасно разхвърлян.

— Извини ме за бъркотията. Нямаше ме през уикенда и чистачката не е идвала — извини се той. — Една последна глътка?

— Може, например бренди.

Кейт махна няколко използвани ризи от дивана и седна. Той се върна с две чаши и седна до нея.

— Каква музика обичаш?

— О, всякаква.

Скоро гласът на Елтън Джон се носеше успокояващо от скъпите тонколони. Джулиън седеше до нея, а тя се опитваше да измисли какво да каже.

— Какво показват картите за твоето бъдеще? Университет? — попита я той.

Тя сви рамене.

— Честно казано, не съм стигнала толкова далеч. Нямам големи амбиции да ставам нещо по-специално. Опитвам се да живея за момента.

— Добра философия — Джулиън я погледна, след това въздъхна. — Аз имам амбиция, но за нещастие семейството ми не я смята за подходяща. Много бих искал да стана актьор. Абсурдно е, тъй като съм от кралската фамилия, и то от особено плодовито нейно разклонение. Ако не работиш, обществото те смята за лентяй, но ако решиш да работиш, възможностите ти са страшно ограничени. Нямам склонност към цифрите, затова изключвам работа в лондонското сити. Не си падам и по природните науки. Предполагам, че ще се дипломирам и тогава ще му мисля.

Кейт беше ужасена от неговата естественост и откровеност. Винаги беше смятала, че животът на един човек от кралската фамилия е безкраен низ от забавления.

— Както и да е, не трябва да се оплаквам. Благороднически задължения, няма как. — Той се обърна към нея. — Знаеш ли, ти си много привлекателно момиче. Мислех си го още когато те виждах на излизане от училище.

Кейт се засмя, изненадана и поласкана, че я беше забелязал.

— Благодаря, но все пак бих предпочела да съм слаба и руса като всяко второ момиче в моя клас.

— Такива с лопата да ги ринеш. Ти си различна. Някак екзотична — посегна и погали лицето й. — И с много възбуждащи устни.

И като взе чашата й и я постави на пода, той я прегърна и зацелува.

След няколко минути, когато Кейт най-сетне успя да си поеме дъх, вече знаеше, че се беше случило нещо чудно. Беше се целувала безброй пъти с други мъже, но никога не се беше чувствала така. Всеки нерв в тялото й тръпнеше и вместо да изпитва любопитство или колебание относно онова, което щеше да последва, тя го желаеше още повече.

— Ще дойдеш ли в леглото? — Джулиън я гледаше напрегнато. — Не си длъжна, Кейт, но Бог вижда колко те желая.

Тялото й не оставяше съмнение какво решение да вземе. Тя кимна и той я поведе за ръка към спалнята си.

— Ти си прекрасна, великолепна — шепнеше той, докато я събличаше и целуваше тялото й.

Притесняваше се да го докосва и чак когато той хвана ръката й и я постави от вътрешната страна на бедрото си, Кейт започна да опознава тялото му.

— Толкова си красива. И те желая все повече и повече…

Призори Кейт се събуди и се отдръпна от спящия Джулиън. Бяха се любили цяла нощ и накрая бяха заспали с преплетени тела. Тя предпазливо стана от леглото и започна да търси дрехите си. Краката й бяха като от желе, но трябваше да се прибере, преди родителите й да викнат полицията.

Тя отиде на пръсти в дневната, взе си чантата и извади листче и химикал. Позамисли се, захапала химикалката, после започна да пише. „Благодаря за незабравимата нощ. Обади ми се някой ден. К.“

Прочете написаното, после скъса бележката и я натъпка обратно в чантата си. Не искаше да насилва събитията. Ако той имаше желание да й се обади, щеше да бъде съвсем лесно да намери телефона й.

Измъкна се навън и спря такси.

Когато пристигна вкъщи, Кейт се съблече и потъна в удобното си легло. Краката й се бяха вдървили. Чувстваше се като пребита. Още усещаше неговата мъжка миризма. Изобщо не искаше да я измива от себе си.

Веднага заспа дълбоко и засънува как се омъжва в църквата „Сейнт Джордж“ в Уиндзър, облечена в обшита с хермелин рокля.