Лусинда Едмъндс
Бавен танц (10)

10.

Мади никога нямаше да може да си обясни как бе успяла да запази контрол над себе си през последвалите час и половина. Седеше и слушаше как баща й говореше, че двамата ще идат у Ивет на Коледа, за да се опознаят по-добре. Тя се усмихваше смело, докато слушаше как баща й планираше да обяви любимата й къща в Хампстед за продан още същия следобед, тъй като смятал веднага след сватбата в края на януари да се преместят в къщата на Ивет в Челси.

— Естествено искаме двете с Никол да ни бъдете свидетели — каза Кристофър. — О, Мади, радваш се за мен, нали?

Какво би могла да му каже? Как би могла да му обясни, че момичето, което щеше да й стане доведена сестра, я мразеше толкова много? Че мисълта да живее под един покрив с Никол я караше да потръпва от ужас? Успокояваше се единствено като си представяше лицето на Никол, когато Ивет й съобщава за кого ще се омъжва.

— Да, татко. Разбира се, че се радвам за теб.

Със свръхчовешко усилие Мади стана и го прегърна.

— Ти винаги ще бъдеш за мен номер едно, миличка. Нали знаеш това?

Тя кимна, неспособна да сдържа повече сълзите си.

— За теб ще бъде добре да се чувстваш член на семейство. Не съм ти дал много през детството ти. Ивет с нетърпение очаква да се запознае с теб. Знам, че това е промяна, но съм сигурен, че тя е нужна и на двама ни. Сега се качвам горе да се изкъпя, после ще отворим подаръците, които съм ти донесъл. Наистина ли си добре, миличка? Кристофър гледаше мокрото от сълзи лице на дъщеря си и се чудеше.

— Да, татко. Просто съм развълнувана, това е всичко.

— Разбира се. Идвам след малко.

Тя му кимна, той взе чантите от коридора и изчезна нагоре по стълбите. Чак когато го чу да пуска крановете в банята, тя се отпусна на масата, мушна глава в пуловера, за да приглуши звука — и заплака така, както никога досега не бе плакала.

 

 

С огромни усилия на волята си Мади успя да се държи както обикновено през седмицата преди Коледа. Баща й се движеше като в транс. Всяко второ негово изречение беше свързано с Ивет и Мади виждаше, че той беше напълно унесен. Беше съпричастна на вълнението му, доколкото можеше, и само нощем, когато лежеше будна и се мяташе в леглото, позволяваше на страха да я обземе напълно.

Развеждането на служителя от агенцията за недвижими имоти беше ужасно преживяване. Той беше сигурен, че няма да има проблеми с продаването на къщата, и Кристофър беше приятно изненадан от предложената цена. Появиха се купувачи още същия следобед. Повдигаше й се, докато онази жена надничаше в шкафовете и цъкаше с език, когато стълбището скърцаше.

— О, Шези — въздъхна Мади в леглото си призори на Коледа. — Ще направя всичко заради татко, но съм ужасно нещастна. Не искам да напускам тази къща. Тя е моят дом.

Котката замърка с разбиране, а Мади започна да трепери още по-силно с настъпването на деня.

 

 

Таксито спря на площад с измазани бели къщи. Всичко изглеждаше ужасно спретнато и подредено.

— Е, Мади, това е — стисна ръката й Кристофър. — Знам, че ще ти хареса.

Тя се усмихна.

— Сигурна съм, татко.

Краката й трепереха, докато изкачваха петте стъпала пред входната врата. Кристофър натисна звънеца.

Хайде, момиче, казваше си тя. Заради баща ти.

Отвори им закръглена жена на средна възраст.

— Добро утро, сър, мис. Аз съм Гладис, икономката на мадам Ивет. Моля, заповядайте. Мадам ще слезе след минутка.

— Благодаря — каза Кристофър и двамата пристъпиха в постланото с меки пътеки преддверие. Над внушителното стълбище висеше огромен полилей.

— Скъпи мои! — Тези думи ги накараха да вдигнат глава към горната площадка на стълбището. Там, облегната драматично на перилата, стоеше Ивет Делиз. Дребна и слаба като дъщеря си, тя изглеждаше доста по-млада за своите трийсет и седем години. Разпери ръце и се втурна като фея надолу по стълбите. — Толкова е прекрасно, че успяхте да дойдете. Кристофър, липсваше ми. — Тя го целуна по двете бузи, после насочи вниманието си към Мади. — А това е твоята прекрасна дъщеря, Мадлен. — Ивет я изучаваше напрегнато няколко секунди. — Не прилича на майка си, нали? Добре дошла в новия си дом, Мадлен. Сигурна съм, че ще станем големи приятелки — превзето каза тя и отново се обърна към Кристофър и го хвана под ръка.

— Ела. Има няколко души в гостната, които умират от нетърпение да видят моя годеник. Вземи палтото на Мадлен, Гладис, а ти ни последвай, скъпа.

Ивет поведе Кристофър, оставяйки Мади насаме с икономката.

— Палтото ви, мис. Дамската тоалетна е втората врата отляво, ако ви се наложи — Гладис се усмихна с разбиране на обърканата Мади. — Надявам се двамата с баща ви да бъдете щастливи тук.

— Благодаря. Аз… сигурна съм, че ще бъдем.

Мади свали палтото си, после тръгна по коридора към гостната.

Голямата, изискано обзаведена стая беше пълна с елегантно облечени хора. Мади веднага се почувства не на мястото си в своя евтин костюм, купен от обикновен магазин за готово облекло. Тя се огледа отчаяно за баща си и видя, че двамата с Ивет бяха заобиколени от група бъбриви танцьори.

— Питие, мис? Шампанско, джин фис или портокалов сок?

— Гладис стоеше зад нея със сребърен поднос. — Там до огъня е по-топло — окуражи я тя.

Мади взе чаша джин фис и застана в ъгъла.

— Мади, ела да се запознаеш с някои от приятелите на Ивет — извика я баща й.

Подчини се с неохота и се усмихна учтиво, когато я представиха на прочутия Андре Метен — партньора на Ивет.

— Ще бъде толкова хубаво двете с Никол да станете сестри и да споделяте еднаквите си интереси — отбеляза Андре.

— Сигурно е много вълнуващо да откриеш, че имаш толкова известна мащеха като Ивет.

— Да — съгласи се Мади със стиснати зъби.

— Извинете ме всички, че закъснях.

Никол влезе в стаята, облечена в красива червена рокля, която контрастираше с ореола от русите й коси.

— Скъпа, ела да се запознаеш с Кристофър — махна й Ивет.

— Здравей, Кристофър — с покоряваща усмивка му подаде ръка Никол. — Мама ми е разказвала толкова много за вас. Толкова се радвам за вас двамата.

— Благодаря, Никол. Смея да кажа, че сте прекрасна като майка си.

Мади си помисли, че ще повърне.

— Сигурно познавате дъщеря ми Мадлен от школата?

— Да — Никол се обърна с широка усмивка към нея. — Здравей, Мади. Как си? Ще бъде страшно забавно, когато се преместите тук, нали? Можем да бъдем като истински сестри.

Мади кимна слисана, загубила дар слово.

— Извинете, мадам, обедът е сервиран.

— Благодаря, Гладис. Каня всички в трапезарията — обърна се Ивет към гостите си.

Дългата, празнично украсена махагонова маса лесно побра двайсетте души, събрани за традиционната почерпка.

През цялото време Мади ровеше в чинията си. Успоредно с това наблюдаваше с ужас как Никол постига целта си да очарова баща й и всички останали на масата. И със самата нея се държеше толкова любезно, че я накара да се чуди дали не беше си въобразила за отношението й към нея в школата.

След обяда, когато всички се върнаха в гостната за кафето, Никол предложи да покаже на Мади бъдещата й стая.

Мади се поколеба, но като осъзна, че няма друг избор, последва Никол до третия етаж. Никол отвори вратата на малка, но с вкус подредена стая за гости.

— Това ще бъде твое. Ще ползваме банята заедно. Моята стая е надолу по коридора. Ела да я видиш.

Стаята на Никол беше голяма и красиво обзаведена. Цялата беше осеяна с разкъсани опаковки. Имаше купчини подаръци и на леглото, и на пода. Тя затвори вратата след себе си.

— Седни, Мадлен. Трябва да обсъдим някои неща — гласът й беше станал студен и сърцето на Мади се сви. — Ако си мислиш, че ще пристигнеш в тази къща и ще ми откраднеш майката, много се заблуждаваш. Тя е моя и не възнамерявам да я деля с никого. Както и нещата си.

Тя огледа стаята си настръхнала.

— Не съм и помисляла да се докосвам до нещо твое, Никол, бъди сигурна.

— Добре. Не разбирам какво вижда майка ми в твоя мършав, беден и непрокопсан баща, когато би могла да избира сред най-добрите мъже в Лондон, но…

— Не се осмелявай да говориш така за баща ми! — Мади стана с почервеняло лице и треперещи ръце.

— Приеми фактите, Мадлен. Двамата с баща си знаете, че сте улучили десетката. Аз обаче не мога да направя нищо и се налага да изчакам майка ми да си върне здравия разум и да проумее какво всъщност представлява баща ти.

— Няма да слушам повече тези приказки — Мади се отправи към вратата, но Никол й препречи пътя.

— Успокой се. Работата е в това, че ние трябва да живеем заедно с двете влюбени гълъбчета, независимо дали искаме или не. Аз не те харесвам и никога не съм те харесвала. Вечно се умилкваш на Серж и другите учители, спиш със Саша с надеждата, че ще избере теб за партньор, а не мен, когато всеки знае, че аз съм най-добрата в нашия курс…

Злобата в гласа на Никол придобиваше застрашителни размери. Мади беше като парализирана от нея.

— Това е абсолютна лъжа — унило и нещастно промълви тя.

— Всички в школата го знаят, затова аз не бих си правила труда да го отричам. Все пак предлагам да се споразумеем.

— Какво имаш предвид?

— Не искам майка ми да разбере, че нещо не е наред помежду ни, затова в школата и на обществени места ще се държим учтиво една с друга. Но при закрити врати не искам да имам нищо общо с теб.

— Това напълно ме устройва.

— Добре. Радвам се, че се разбрахме. А сега се махай от стаята ми.

Мади се обърна и я изгледа.

— Само още нещо, Никол. Няма дълго да заблуждаваш баща ми със своята любезност и превземки. Скоро ще разбере що за мръсница си.

— Нима? — Никол вдигна една от внимателно оскубаните си вежди. — Не разчитай на това. Както може би вече си забелязала, аз съм дяволски добра актриса и може да прозвучиш като лисицата, коментираща уж киселото грозде, ако кажеш нещо пред баща си по мой адрес. Довиждане, мила сестро.

Мади тръгна надолу по стълбите, за да се присъедини към останалите гости. Войната с Никол Делиз току-що бе започнала.