Аня Баст
Магьосническо сърце (18)

18

Той се наведе над тялото й, целувайки гърба й с още повече плам и притискайки я към матрака.

Ако го искаше, той бе неин.

Със свободната си ръка разкопча дънките й, смъквайки ги надолу и събувайки ги от краката й, заедно с бельото. Кожата й бе бледа и студена навсякъде.

Избутвайки подгъва на блузата й нагоре, той я целуна по корема и гърдите, след това я преобърна по корем, така че да може да прокара устни и ръце по измръзналата кожа на гърба й. Тя се движеше неспокойно под него, притискайки извивката на страхотния си задник към слабините му.

Той спусна ръце между бузите на задника й и откри място от тялото й, което далеч не бе студено. Топли и хлъзгави, интимните части на Клеър копнееха за докосването на ръката му. Той откри клитора й и го потърка, карайки я да изстене.

Пръстите й сграбчиха одеялата, когато той плъзна един, а после и втори, пръст дълбоко в тясната й, кадифена вагина. Мускулите й са раздвижиха около пръстите му, докато ги движеше навътре и навън. Ханшът й също се движеше, докато посрещаше тласъците му, сякаш я чукаше с пениса си.

Последните остатъци от контрола на Адам си отидоха.

Той разкопча дънките си и ги избута, заедно с бельото, до глезените си. Клеър се надигна отново, намествайки задника си до слабините му в покана. Той сграбчи ханша й, вкарвайки главичката на пениса си във влагалището й и усещайки разтягането на тези сатенени мускули, горещото стягане на вагината й около члена му.

— По дяволите, Клеър, толкова е хубаво. Няма да издържа дълго.

Тя хвърли поглед назад към него, дишайки тежко.

— Накарай кръвта ми отново да циркулира, Адам.

Изваждайки го, той задържа ханша й и отново го вкара. По-силно. По-бързо. Установи ритъм, който щеше да доведе и двамата до оргазъм за броени минути.

Клеър заби колене в матрака и посрещна тласъците му. Двамата заедно попаднаха във физическа хармония, която накара магията да запулсира в гърдите му, карайки огън да затрепти по кожата му в горещи, малки пламъчета. Никоя друга жена, с която някога е бил, не бе карала магията му да се разгори така по време на секс.

Магията на Клеър му отговори и това не беше елиумът, беше нейната сила — чистият, красив пулс на елемента, който моментално го остави без дъх.

Знаейки, че няма да му отнеме много време докато свърши, той прокара ръка между тялото й и матрака, притискайки я между меките й бедра. Откривайки клитора й, набъбнал и възбуден, той започна да го гали отново и отново.

Тя потрепери, първата улика, че я докосва както й харесва. Той продължи — бавен, уверен, непреодолим натиск, породен от тласъците му. Това накара тялото й да потрепери, а после се напрегна.

Под него, тя получи оргазъм. Мускулите на влагалището й се свиваха и отпускаха в спазми от удоволствие, изцеждайки го до капка. Стоновете й, нежни и опияняващи за ушите му, изпълниха въздуха. Тялото й се отпусна, когато оргазмът я превзе, магията й блесна в арка около тях.

Не отне много, докато той я последва. Удоволствие се изстреля от топките му и го връхлетя, ума и тялото му. Той свърши в нея, името й се отронваше отново и отново от устните му.

След това легнаха заедно на леглото, преплетени и отпуснати. Сега Клеър дишаше тежко, дълбоко. Здравословна руменина обагри бузите й и тялото й бе топло на допир.

Сексът бе свършил работа. Сексът като символ на живота в противовес на вкуса на смъртта върху езика на Клеър.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той, завъртайки я отново в поза „лъжички“.

Тя се сгуши в гърдите му и въздъхна.

— Много по-добре.

— Има странни неща в теб, Клеър. Сънищата са едното. — Той направи пауза, обмисляйки го, пръстите му бродеха по кожата й. — И когато правим любов, ти отключваш магията ми.

— Правим любов?

Той отвори уста, а после я затвори.

— Не звучи добре да кажа „чукаме се“, макар че ми харесва да те чукам.

— Мислиш ли, че има разлика между чукане и правене на любов?

Той погали ръката й.

— Да, така мисля. Доста съм се чукал през живота си и е било хубаво. Доста по-малко време съм прекарал в правене на любов, но то е по-добро. По-дълбоко.

— Какво се случи с жена ти, Адам?

Той замръзна при въпроса, пръстите му спряха да галят меката й кожа. Беше като удар в корема, когато най-малко го очакваше.

Тя се търкулна по гръб.

— Имам предвид как умря?

Адам се изправи до седнало положение, нахлувайки дънките си, закопча ги и прокара ръка през косата си.

— Умря по време на обир.

— Съжалявам.

Той се изсмя грубо.

— Двадесет и пет къщи в квартала и пичът трябваше да влезе в нашата.

Адам все още си го спомняше ясно. Винаги щеше да помни. Тъкмо се бе прибрал у дома след смяна. Беше късно, около полунощ. Бе се качил на горния етаж, където Елиза вече си бе легнала. Тя се бе събудила и бе потърсила бутилка с вода на нощното си шкафче. Той бе предложил да й донесе една — Богове, бе предложил да отиде вместо нея, — но тя му бе казала да си вземе душ и да си ляга.

Тъкмо си бе разкопчал ризата, когато бе чул изстрел.

Яростта, преминала през него, гореща и наситена, не бе нещо, което да може да контролира, когато изтича долу и намери Елиза да лежи в локва от собствената й кръв.

Не се бе поколебал дори за момент. Бе извикал силата си и я бе запратил към мърлявия крадец на средна възраст. Той бе вещер със земни сили. По-късно бе открил, че вещерът бе набелязал точно неговата къща; бе набелязал доста магьосници около Чикаго, нахлувайки в домовете им. Вече бе убил трима.

Макар че Адам не бе знаел всичко това тогава. Виждаше единствено изпънатия пред себе си мижав вещер, който току-що бе застрелял съпругата му и не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от това.

Огнената магия на Адам се бе надигнала доброволно. Той бе извън контрол, абсолютно разгневен. Вещерът се бе опитал да извика силата си, но Адам бе с десет пъти по-силни и бързи способности. Бе го изпепелил жив на място. Проблясък на нагорещен до бяло пламък, после само нещо овъглено върху килима, издигащ се нагоре в лениви кълбета пушек.

Прах при прахта.

Щом го направи, Адам бе вдигнал Елиза на ръце и тя бе умряла. Споменът все още стягаше гърлото му.

Тъй като Адам бе извадил магията си вместо пистолета, справянето с последствията се бе оказало проблем. Убийството бе при самозащита, след като крадецът бе насочил пистолет към него. Но как би могъл да обясни обгорените останки пред властите?

Адам се бе обадил в Сборището и те му бяха помогнали да прикрие вида на убийството. Бяха му помогнали да се отърве от тялото, да почисти бъркотията в къщата, всичко.

Беше казал на полицията, че крадецът бе избягал.

Покосен от скръб по Елиза, на следващия ден Адам бе напуснал полицията и бе отишъл да работи за Сборището. От този ден нататък Томас Монахан бе спечелил пълната му отдаденост, а Сборището бе получило лоялен и умел ловец, някой, който преследваше вещерите и приключваше с тях.

— Стана посред нощ. Тъкмо бях свършил смяна. Бях с униформата, мътните го взели. Имах пистолет. — Той остави гласа си да провлачи. — Но закъснях твърде много. Тя слезе, за да вземе бутилка вода. Чух изстрела. Когато отидох, тя бе на пода. Издъхна в ръцете ми.

Ръката на Клеър бе на гърба му. Вероятно я бе сложила там преди известно време, но той я забеляза едва сега. Бе топла. Топлината от дланта й се пропи през плата на блузата му и сгорещи кожата му. Допирът й го успокои.

— Какво се случи с крадеца? — попита кротко тя.

Адам разпери ръце.

— Изгорих го, превърнах го в пепел.

— Жена ти не беше ли аемон?

Той поклати глава.

— Напълно човек. Макар че знаеше за мен. За нас. Никога не можех да пазя тайни от нея.

Клеър мълча дълго. Най-накрая попита:

— Все още ли я обичаш?

Той я погледна.

— Не по този начин. Не съм влюбен в покойница, Клеър. Тя си отиде и аз го знам. Скърбих за нея и продължих напред, но чувствам, че имам дълг към нея. Аз бях отговорен за смъртта й. — Той изруга тихо. — Бях там! Бях там с пистолета си, с огъня си. Бях в къщата и тя все пак умря. Бях проклето ченге и крадецът все пак я хвана под носа ми.

— Адам…

— Така че съм сигурен, че това те кара да се чувстваш наистина в безопасност с мен, Клеър. Имайки предвид, че би трябвало да те защитавам, а дори не можах да опазя собствената си жена от това да бъде застреляна в дома ни.

Тя поклати глава.

— Адам, аз се чувствам в безопасност с теб. Понякога лошите неща просто се случват. Понякога…

Той поклати глава и се отдръпна от нея.

— Не, не ми казвай да не се чувствам отговорен, Клеър. По дяволите. Минах през етапите на скърбенето и всички психодрънканици. Все още не е променило начина, по който се чувствам.

— Добре. — Тя направи пауза, стискайки устни. — Но аз ти вярвам, Адам. Вярвам ти повече, отколкото някога съм вярвала на друг.

Той поклати глава. Горката жена.

— Ти си един от малкото хора, освен Томас, които знаят за това.

— Няма да кажа на никого.

Той я огледа, седяща там, обвила одеялата около тялото си. Адам искаше да я прегърне, имаше нужда да я прегърне. Имаше нужда от топлината и близостта й по начин, по който не помнеше да се е нуждаел от някоя жена от много време насам. Искаше кожата й допряна до неговата, но това не беше разумно.

— Облечи се, Клеър. За всеки случай. Тео каза, че ще поеме първа смяна, така че да се опитаме да поспим, а?

Тя кимна.

— Дори си обуй ботушите. — Той й бе купил едни добри, масивни, ритащи задници ботуши с метални токове, защото понякога магията не бе достатъчна.

Наблюдаваше я как се облича, потискайки силното си желание да я вдигне, да я метне на рамо и да я отвлече. Да я отнесе някъде много далеч и да я заключи там, така че той и Тео да могат сами да се бият с демоните, а тя да стои в безопасност.

Челюстта на Адам се сключи. Някъде между тогава и сега, Клеър се бе превърнала в някой, когото трябва да защитава, да пази, да се грижи. Всяка закрилническа мъжка фибра в тялото му се бореше с желанието просто да я завлече за косата в някоя пещера, така че да бъде в безопасност.

Проблемът с това бе троен. Първо, Клеър бе по-силна от който и да е от тях, така че да влязат в неравностойна битка от такъв характер би било някак си глупаво. Второ, Клеър никога не би му позволила да я защити по такъв начин и вероятно царствено щеше да му срита задника, ако се опиташе. Трето, просто нямаше да е редно. Бе заложено бъдещето на Клеър; тя заслужаваше да може да го контролира.

Но беше адски трудно да отхвърли тази пещерна част от себе си.

След като тя се облече — за съжаление — той запали огън в камината, изгаси осветлението и легна с нея на леглото. Пламъкът в огнището караше сенки да плъзнат по стените на стаята и изпълни стаята с топла светлина.

Макар че бе психологически и емоционално разтърсен и въпреки че очакваха двама демони убийци да дойдат и да почукат на вратата им, Адам не можеше да не забележи спокойствието, което го обземаше, щом Клеър се озовеше в ръцете му.

Тя пасваше там перфектно. С глава, пъхната под брадичката му, ръце около гърдите му, един дълъг, тънък крак, почиващ между неговите. Дори диханията им се сляха.

Адам бавно и неспокойно въздъхна. Проблемът, пред който бе изправен, бе грозен. Бе се провалил в защитаването на Елиза. Елиза бе умряла.

Ръцете му се затегнаха около Клеър. Нямаше начин в шибания Ад или Юдай, да се провали повторно.

 

 

Те дойдоха в ранната утрин.

Клеър рязко се изправи в леглото. Адам вече бе до вратата, със зловещо изглеждащ меден меч в ръка. Всеки нерв в тялото й се събуди за живот от някакво странно психическо усещане. Дълбоко в нея, елиумът запулсира, карайки гаденето да пламне горчиво в задната част на езика й.

Те бяха тук. Бяха ядосани.

Адам рязко отвори вратата, за да открие Тео, който вече се бе изправил срещу Теван и Кай. Земната магия пулсираше по начина, по който го бе учила да използва срещу дааеман — с малко завъртане и много сила. Огнената магия опари леко кожата й, когато Адам извлече силата си.

Клеър отметна одеялата и затъкна медния кинжал отзад в колана на дънките си. След това хукна след Адам, извличайки собствената си магия на елементите, за да се присъедини към техните.

Щом прекрачи прага, тя създаде хаос в стаята, оставяйки празно пространство около Адам и Тео. Мебели полетяха, чинии се разбиха.

Атрика стояха на вратата. Явно просто се бяха разхождали. Докато ги държеше заети, поваляйки металните оръжия, които запращаше към тях, Адам и Тео ги обстрелваха с превърнати в юмруци земни заклинания и кълбета огън.

Кай изрева, когато Тео откри пролука в щитовете му и го удари в корема с кълбо земна магия, толкова силна, че погъделичка ноздрите й с миризмата на изсушена земя. Атрика се обърнаха и й извикаха, с кръвясали очи и издължени зъби.

— Ела с нас и няма да нараним мъжете аемони.

— Майната ви! — извика Адам. — Ще трябва да убиете и двама ни, за да се доберете до нея.

— Глупаци! — изкрещя Теван над врявата от магията и разбиващите се отломки. Той вдигна ръка и запрати мълния към Адам.

Клеър я блокира тъкмо навреме със земна магия, но елиумът — трептейки в буен отклик на Атрика — я повали на колене.

Теван се възползва от възможността. Студена, твърда нишка от сила се обви около крака й. Клеър извика от изненада при силата му. Теван я дръпна напред и тя падна по очи, отчаяно търсейки опора по килима.

Енергийното въже около крака й се стегна болезнено и той я издърпа към себе си. Докато приближаваше Теван с увеличаваща се скорост, ноктите й се забиха в дървения под, драскайки по друг килим.

— Клеър! — Адам хукна към нея, но Теван я издърпа от обсега му, към себе си, точно когато пръстите на Адам докоснаха нейните. Тя изпищя, когато неочаквано се изстреля като куршум по гладкия под от твърдо дърво, право в широко разтворените ръце на Теван и към острите му кучешки зъби.

Адам изрева отчаяно и изстреля огнена магия към Теван, но той просто я блокира.

Твърди пръсти се затвориха около краката й и я преобърнаха. Тя лежеше по гръб, а Теван се бе надвесил над нея. Той се усмихна, разкривайки зъбите си. Те бяха бели като кост и обагрени в червено по краищата.

Не можеше да го остави да я ухапе. Едно ухапване и с нея бе свършено. Нямаше да може да използва магията си, да не говорим пък да помръдне. Не можеше и да го остави да я прехвърли някъде другаде.

Клеър бързо и силно го изрита право в лицето с тежката подметка на ботуша си. Той се заклатушка назад със стон от изненадващата болка.

Адам дойде от лявата й страна и замахна с меча си към Теван, уцелвайки бедрото му. Теван изрева от болка. Киселинна кръв пръсна от раната му, като запука и зацвърча от излагането на медта. Демонът падна на колене.

Възползвайки се от предимството, Адам замахна с меча си нагоре, целейки се право в гърлото на Теван. Точно в последния момент, Теван скочи и изчезна. Острието на Адам просвистя през въздуха.

Теван скочи обратно в стаята, точно зад Адам.

— Внимавай! — извика Клеър, издигайки въздушната магия и запращайки един стол към Атрика, за да го извади от равновесие.

Адам се обърна, пусна меча и нападна Атрика. Те се затъркаляха по пода, удряйки се един друг.

От дясната й страна, Кай и Тео се бяха вплели в магическа битка. Клеър се завъртя на крака и запрати дивана да се разбие в Кай, давайки шанс на Тео да се прегрупира.

После се обърна и прехвърли вниманието си върху преплетените Адам и Теван. Теван заби ръка в гърдите на Адам и Клеър извика, знаейки какво ще последва.

Дааеманската магия запулсира, нагорещявайки въздуха с плътната си, остра миризма. Адам полетя назад. Той удари стената отзад с отвратително тупване, стовари се на пода и остана да лежи неподвижно. Студен ужас пропълзя по гърлото й, но нямаше време да се замисля над него.

Теван се обърна към нея и Клеър издигна нишка земя, за да блокира, и нишка огън, за да отвърне. Използва ги още щом ги изтегли, пречейки на Теван да я обвие в друга стегната магическа примка. Не можеше да му позволи да я издърпа отново към себе си.

Магията на аемоните не вършеше добра работа срещу дааемани. Ставаше за разсейване или като допълнително оръжие — както когато Адам бе използвал магията си в Уисконсин, взривявайки колата и успявайки да порази Атрика.

Но понякога вършеше работа, когато се променеше по правилния начин — нещо, в което Тео и Адам вече бяха станали добри, а Клеър бе усъвършенствала.

Тя уцели Теван смъртоносно с нишката огън — перфектно изпълнено. Той блокира потока, но той все пак го блъсна назад към прозореца. Стъклото се строши. Миризмата на овъглен дааеман се надигна във въздуха.

Шокът от използването на две отделни нишки земя и огън едновременно накара коленете й да омекнат и я повали на пода.

Гласът на Ру отекна в ума й. „Още не си се научила да смесваш елементите, Клеър. Учи!“

Тя си пое разтреперано дъх, знаейки, че няма време за почивка или възстановяване. Използвайки възможността да помогне на Тео, докато Теван бе повален, тя се завъртя и изтегли нови две нишки.

Кай очакваше действието й и изстреля масивен заряд сила към нея. Тя се сниши до пода, точно когато удари. То обгори гърба й, опърляйки дрехите й и изпращайки прилив на болка през нея.

Тя чу едно много човешко изсумтяване и звука от юмруци, удрящи плът. Клеър пропълзя до ръба на преобърнатия диван — беше се скрила зад него — и надникна, за да види Тео и Кай да се търкалят по пода, сключени в юмручна схватка.

Тя разбираше желанието на Тео и Адам да раздават юмруци вместо магия, тъй като силата им не бе напълно ефективна срещу щитовете на дааеман, но юмручен бой с Атрика не би завършил добре. Тя се изстреля на крака, събирайки силата си и насочвайки я срещу Кай.

Само ако можеха да се разделят малко, за да има видимост…

Подобни на желязо ръце стиснаха раменете й, карайки я да извика от изненада и болка.

Теван.

Той я издърпа назад достатъчно силно, че да й докара контузия на врата и тя реагира с някакъв примитивен, животински инстинкт за оцеляване. Замахна назад с ръце и насочи цялата си земна магия към масивните бедра на Теван, променяйки я леко и засилвайки я, за да премине през естествените му щитове.

Единственият резултат бе, че го накара да извика и да я пусне, но това бе достатъчно, тя се претърколи настрани и събра още сила.

Недостатъчно.

Той бе отгоре й в миг, издърпвайки я на земята и възсядайки я. Киселинна кръв от порязванията, които бе получил от прозореца, капеше по дрехите й и прогаряше плата, стигайки до кожата й. Болката я накара да извика и да се заизвива под него.

Домове, това вероятно го възбуждаше.

Големи ръце се затвориха около гърлото й, прекъсвайки агонизиращите й викове. Тялото му я обгръщаше, пречейки й да се мята, да удря и драска в яростните й опити да прекрати изгарянето.

Главата му се сниши към гърлото й с издължени зъби.