Аня Баст
Магьосническо сърце (13)

13

Еротичният заряд, преминал през устните му към нейните, накара дъха й да излезе бавно.

Отначало Адам не я целуна, просто потърка устните си в нейните. Бавно. Задълбочено. Все едно щеше да я погълне, но бе чакал своето време.

Вкусващ. Търсещ. Докарващ я до лудост.

Когато устните на Адам продължиха своето чувствено нападение, пръстите на Клеър се впиха в плата на ризата, покриваща раменете му, все едно от това зависи целият й живот.

Само целувката му обещаваше чудеса в леглото. Дъхът й заседна в гърлото. В този миг той се наклони към устните й и й дари целувка наистина.

Пръстите на краката й се свиха в обувките.

Зъбите му одраскаха устните й, карайки ги да се отворят за него. Тя позволи на езика си да докосне нежно неговия, но дори и това слабо докосване го подлуди. Адам я притисна силно към себе си и я целуна по-дълбоко, докато в главата й не остана и една свързана мисъл.

Той плъзна ръката си под края на блузата й и започна да масажира финия й гръб силно, докато единият от пръстите му не закачи сутиена й.

Адам прекъсна целувката им, допря челото си до нейното, опитвайки да си поеме въздух:

— Желая те, Клеър.

— През последните няколко дни си мислех, че съм направила нещо, за да те отблъсна — гласът на Клеър беше леко разтреперан.

Той се засмя, един суров, дрезгав звук.

— Както казах, прекалено ме привличаш. Това е проблемът.

— Аз не виждам проблем. Аз съм привлечена от теб, ти от мен също. Имаме и време за губене. И двамата сме зрели хора. Единственото, което ме притеснява е, че Ру ще откъсне главата от раменете ти. Та къде е проблемът?

— Вече не ти пука дали Ру ще ми откъсне главата?

Тя се престори, че се замисля.

— Е, може би малко. Тогава нямаше да можеш да ми даваш тези невероятни целувки, ако главата ти я нямаше.

Адам леко се подсмихна, а в следващия момент се вгледа в нея за един дълъг момент, като лицето му остана скрито наполовина в тъмнината.

— Хайде да се прибираме. Мисля, че имаме недовършена работа.

 

 

По времето, в което Адам и Клеър пристигнаха обратно, в къщата беше тъмно, с изключение на линията от светлина под вратата на спалнята на Тео. Адам я бе хванал за китката веднага щом бяха достигнали първите няколко крачки към стаята им и тя буквално трябваше да притичва, за да бъде в крак с темпото му. Ако Тео беше застанал на пътя им, Адам сигурно щеше да го прегази.

Веднъж озовали се в стаята, Адам се засуети да разположи стария матрак на пода до леглото си. След това включи нощната лампа, когато се озоваха близо до нея.

Клеър я изключи.

А Адам я включи отново.

Когато тя понечи да я изключи още веднъж, Адам се пресегна и я хвана за ръката, за да целуне пръстите й.

— М-м-м-м — промърмори той. — Искам да видя всеки твой прекрасен инч.

Бузите й се зачервиха, но вълна на задоволство пламна в нея.

Той коленичи на пода между разтворените крака на Клеър и бутна ръба на блузата й нагоре целувайки корема й навсякъде, откъдето мина. Накрая блуза й я нямаше, а Адам рязко си пое въздух.

Клеър носеше единствения си сутиен, розовата дантела беше закупена по време на обиколката по магазините още първия ден. Той повдигна гърдите й нагоре, докато зърната й се показаха през прозрачната материя. Беше си го поръчала, защото никога в живота си не бе имала нещо толкова женствено.

Адам го гледаше все едно искаше да го разкъса със зъбите, както е на нея.

Той погали пълнотата на гръдта й с един от пръстите си, а след това прокара кокалчетата на пръстите си по зърното през тънката материя. Тя потръпна от удоволствие, когато зърното се превърна в малка розова пъпка. Доста по-надолу центъра на нейната женственост запламтя.

— Прекрасно — прошепна той, повдигайки едната си вежда. — Чудя се какво прекрасно още ще открия? Адам спусна пъргавите си пръсти си към ципа на дънките й. Когато свали панталоните, заедно с обувките и чорапите, той намери и комбинираните със сутиена бикини.

Адам свали и тях.

Клеър ахна от изненада, когато разтвори бедрата й и хладния въздух в стаята погали центъра на желанието й.

— Толкова дяволски хубаво — промърмори той, гледайки към нея. Адам я държеше за бедрата с двете си ръце. Тогава той се наведе и духна върху мястото.

Клеър затрепери от удоволствие, ръцете й се впиха в одеялата от двете й страни. Адам се изправи и я целуна. В същото време, използвайки устните си той я накара да легне по гръб. Дрехите му се триеха грубо върху полуголата й кожа, изпращайки тръпки в нея.

Имаше нещо много еротично в това да бъдеш почти без дрехи, докато той е напълно облечен, което не променяше факта, че Клеър го искаше гол. Тя започна да издърпва ризата му.

— Нека те докосна, да те погледам — прошепна той срещу устните й. — Имаме време. Няма смисъл от бързане. Позволи ми да те вкуся.

Ръката му загали бедрата й бавно, разтваряйки я още веднъж за него. Адам целуваше всяко местенце от тялото й по пътя надолу, над ключицата, след това над пълнотата на гърдите й, намираща се все още в розовия сутиен. Той премина надолу по слънчевия й сплит с върха на езика си, потопи го в пъпа й, прокарвайки го по извивката на корема й.

Накрая той притисна бедрата й в леглото с двете си големи, силни ръце и я целуна между тях.

— Адам! — Клеър ахна, тялото й рязко се изправи в комбинация от острата възбуда и внезапен шок.

Той повдигна главата си. Очите му бяха изпълнени със страст.

— Какво не е наред?

— Какво правиш?

— Слизам надолу, Клеър. Искам да видя дали си толкова сладка, колкото изглеждаш, а ти наистина си. Дори повече. Искам още.

Гласът му беше като копринена клопка, загрубяло кадифе. Собствената му страст се излъчваше от него в опияняващи вълни.

Домове, тя не беше сгрешила, мислейки, че той изглежда готов да я погълне.

— Не ми казвай, че Тай никога не е направил това за теб?

Тя поклати глава, бузите й пламнаха. Клеър не мислеше, че дааеман правеха това изобщо. Беше като това, което Адам направи с нея в еротичния й сън.

— Легни, Клеър. Отпусни се. Позволи ми да ти се насладя.

Той я бутна назад, карайки я да се облегне. Със здрав захват на бедрата, той продължи да я разтваря за неговите дяволски устни и език. Дори и Клеър да беше имала желанието да се движи, което тя нямаше, не беше сигурна, че щеше да е в състояние да помръдне. Тя се остави на неговата милост… и се наслади от това.

Устните му се движеха по нея, плетящи интимна тъмна магия, такава каквато тя никога преди не бе изпитвала. Той захапа срамните й устни, придърпвайки в устата си. Плъзна езика си по клитора й, който беше силно набъбнал, молещ за още от вниманието му.

Адам й даде това, което искаше. Отново и отново. По-силно и по-бързо.

Тя се хвана за одеялото, когато той лакомо я смучеше между устните си и галейки я с език. Самата гледка на русата му глава между бедрата й беше достатъчно еротично, за да я доведе бързо до ръба на оргазма.

Той плъзна пръст дълбоко в нея, повтори движението няколко пъти, след това добави още един, разширявайки я по един разкошно приятен начин. От нея се изтръгна нисък стон.

— Означава ли това, че се чувстваш добре, бейби? — попита той тихо.

— Да.

— Нямам търпение, да плъзна пениса си там вътре.

Кулминацията изригна в нея, крадейки дъха и мисълта й. Гърбът на Клеър се изви в дъга, но Адам я прикова понасяйки я през интензивното удоволствие, натрупало се в тялото и ума й.

Когато Клеър свърши, той се надигна над нея, изглеждайки по-див, отколкото тя някога го беше виждала, всеки мускул в тялото му беше напрегнат. Ръката му беше на ципа на дънките му, а погледът на Адам, потъмнял от огромната възбуда, се фокусира върху лицето й и се задържа там. Изведнъж той се разколеба и изруга, ниско и дълго под носа си. След това удари матрака до нея и се отмести, за да седне на ръба на леглото, с глава между ръцете си.

Разтревожена, Клеър стана.

— Адам?

Тя докосна рамото му.

След миг той се изправи и дръпна ризата си. Мускулите на гърба му се повдигнаха от движението.

— Спи с мен тази нощ, Клеър. В моето легло.

Не беше за пръв път, когато го виждаше без риза, въпреки това този факт накара устата й да пресъхне. Беше с чудесно телосложение, не прекалено мускулест, но с достатъчно сила, за да те накара да си помислиш, че ще победи в юмручен бой и вероятно ще се бие мръсно.

— Това беше основният план — отговори Клеър с немощен глас, свивайки коленете си.

Адам съблече останалата част от дрехите си, освен черните боксерки, които очертаваха издутината на неговия дълъг и дебел пенис. Адам все още беше възбуден, тя можеше ясно да го види. Пръстите я засърбяха да го докоснат, да го помилват по цялата му дължина и да усетят колко е твърд.

Адам изгаси лампите. След това я положи под одеялото, легна до нея като опря гърба й срещу гърдите си, увивайки ръцете си около нея. Удовлетворена въздишка се отрони от нея заради силата на неговата прегръдка, аромата на кожата му в близост до нейната и усещането на слабините му срещу голите й задни части.

— Но, Адам…

— Шшш… това се нарича лъжички. Това е нещо, което ние аеманите и хората обикновено правим. Харесва ли ти?

— Да, много.

Той целуна извивката на ухото й.

— Исках да почувствам кожата ти до моята. Исках топлината ти тази нощ. Така става ли?

— Да, но ти не…

— Аз съм съвсем добре, промърмори той. По-добре, отколкото съм бил в продължение на дълго време и това ме вбесява малко, това е всичко. Заспивай, Клеър. Утре другите магьосници ще дойдат и това място ще се превърне в хаос.

Въпреки желанието вътре в себе си, топлината на тялото му, ниския тътен в звука на гласа му и собствената й умора дойдоха твърде много за Клеър, за да продължи да се бори. Клепачите й натежаха и тя се отпусна в сън обградена от защитата на неговите ръце.

 

 

Сладкият й вкус все още по езика му. Това, което се случи беше просто като предястие, а той искаше цялото меню.

Клеър беше тъй сладка за него, по начина, по който той си представяше, че ще е.

Адам беше стигнал близо до момента, когато ще свали дънките си и ще плъзне твърдия си пенис в горещото кадифе на нейната женственост. Той все още не можеше да повярва, че не го е направил. Клеър бе там, красива, искаща го, вагината й беше готова да се разтвори за него… а той се беше отдръпнал.

Адам все още чувстваше секса с Клеър като изневяра.

Той не можеше да определи защо Клеър е различна, но тя беше. Неговите чувства към нея на всички нива бяха интензивни. Интензивността им може би беше дори по-голяма от тази на чувствата, които бе изпитвал с Елиза. И това бе просто грешно. Никога не би могло да има друга Елиза.

Адам трябваше да изчака, докато това странно, силно привличане, което той изпитваше към Клеър, избледнее. Той просто се надяваше да изчезне, преди да се взриви от сексуална потребност. Отскачането до банята набързо беше станало много по-незадоволително.

Веднъж щом това напрежение изчезнеше, той щеше да е свободен да се чука с Клеър, без да се чувства все едно изневерява емоционално на мъртвата си жена.

— Мамка му, промърмори той в тъмнината, докато разрошваше меките кичури на тъмната коса на Клеър. — Аз наистина съм луд.

Може би това беше така, но той дължеше на Елиза, толкова много. Повече.

 

 

Адам се събуди преплетен с Клеър, нейният дълъг, тънък крак по някакъв начин се беше вмъкнал между бедрата му през нощта. Бузата й бе притисната към гърдите му, а копринени кичури коса гъделичкаха устните му.

Той прокара ръката си плавно нагоре по нейната, отваряйки очите си, погали с поглед затоплената й от съня кожа. Клеър промърмори нещо несвързано, дразнейки гръдния му кош.

Възбудата му го прикова като менгеме. Той стана болезнено наясно със състоянието на пениса си, твърд и желаещ жената, чиито крайници в момента бяха преплетени с неговите.

Клеър не носеше никакво бельо.

Ако той я придърпаше под тялото си и разтвореше бедрата й с коляното си, тя дали щеше да протестира? Ако плъзнеше пениса си дълбоко в нейната топла вагина, както спи, дали тя би въздишала и стенала за него? Ако снощната случка служеше за индикация, Клеър би приветствала всичко, което той направи с нея.

И той я сънува отново.

Ето защо тялото му се събуди в такова състояние на силна нужда. Мечтаеше тя да плъзне ръцете си по гърдите му, устните й да се плъзгат през стомаха му, затваряйки се над члена му с мокър език, готов да го проучва. В сънищата си той ще направи, всяко едно от нещата, които искаше да й направи предишната нощ… и това, което той искаше тя да му направи.

Господи, това щеше да го убие.

Внимателно, той се изплъзна от хватката на прекрасното й тяло и седна на ръба на леглото, като облегна глава на ръцете си. Той фокусира вниманието си върху килима под босите си крака и се опита да игнорира голата жена в леглото до него.

Да я накара да спи до него беше погрешна стъпка. По това време той жадуваше усещането за кожата й срещу неговата и за топлината й. Беше я поканил в леглото си по прищявка, не мислеше за цената, която трябва да плати на сутринта.

И тези проклети сънища! Той никога не беше сънувал толкова ярко в живота си. Да има Клеър в леглото си щеше да бъде категорично забранено от сега нататък.

Клеър се събуди и докосна рамото му. Пръстите й върху кожата му бяха като токов удар по тялото му. Той се изстреля от леглото, промърмори, че трябва да си вземе душ и бързо излезе.

 

 

Клеър наблюдаваше отдръпването на Адам от нея, сякаш тя го беше изгорила. Намръщена се срина върху възглавниците, докато го гледаше как затваря вратата на банята.

Следите от сексуалния й сън, все още държаха ума и тялото й. Снощи в сънищата, Адам бе направил неща, които не приличаха на нищо, от това което някога тя бе мечтала да получи от Тай. И тя беше направила неща на Адам, които караха кръвта й да запламти. Припомняйки си за това я полазваха тръпки.

Тя беше сложила пениса му в устата си, карайки го да тръпне и да стене името й. В сънищата си, тя беше накарала Адам — този едър, силен мъж, да падне на колене, с голия си език и целувките на устните си по члена му.

После той си бе върнал обратно контрола и я бе принудил да застане на колене. Беше я взел отзад, пениса му бе вкаран дълбоко във вагината й, тласкащ я по-силно и по-бързо, ръката му галеща клитора й, докато удоволствие не избухна и в двамата.

Това беше една прекрасна мечта, но тя искаше нещо истинско.

Сексът с Тай беше невероятен. Някога той беше изпълнил всички нейни нужди, по всеки един начин. Въпреки това, Адам се оказа далеч по-изобретателният. Например, тя никога не би предположила, че езика на човек може да направи това на жената.

Мъжът я интригуваше, дори промяната в настроението му да бе някак отблъскваща.

Челото на Клеър се сбръчка, когато душа в банята спря. Тя нямаше представа, докъде бе стигнала с него. Мъжът преминаваше от топло към студено, като водата, с която сега се къпеше.

Тя стана, облече се и отиде да търси чудесната топла напитка, която те наричаха кафе. Освежаващият приток на енергия към вените й бързо стана единственото нещо, което наистина я събуждаше сутрин.

Тео седеше на масата в кухнята. Тенджери, купи и хаванче с чук се виждаха на плота. Кухнята все още беше изпълнена с аромата на сухи билки и книгата за заклинания на Тео беше отворена насреща. Земният магьосник явно е бил зает тази сутрин.

Тя си наля чаша кафе, взе кисело мляко с ягоди от хладилника и лъжица и седна до него.

Той остави настрани вестника, които четеше, слагайки го на купчина с други. Дългата му тъмна коса с цвят на карамел, падна над рамото му.

— Проверих във вестниците от тук до Чикаго. Няма престъпления, които да отговарят на Атрика, дори и в града.

Тя загреба с лъжица в киселото мляко.

— Това е и добре и зле. Добре, че никой, когото познаваме, не е загинал. Мразеше, че трябваше да добави последните думи. Когото познаваме — Зле е, че Атрика са толкова тихи.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Атрика не оставят касапница след себе си, това означава, че дебнат. Дебнат някой или нещо. Те пресмятат ходовете си и се опитват това да стане тихо и дискретно.

— Ясно.

— Когато другият Атрика бе останал тук, издърпан от вещер преди толкова много години… Как казахте, че той се казва?

— Еразъм Бойл.

Тя кимна.

— Да, същият. Той уби ли много хора?

Тео си сръбна от кафето.

— Шест магьосника, включително и сестрата на Изабел. За тези знаем със сигурност. Мика, провери всички полицейски архиви, откакто Бойл е дошъл тук. Мисля, че броят при последното преброяване на Мика е 115 за вероятните убийства на хора.

— Това би имало смисъл. Като цяло това са около пет убийства годишно от пристигането му. Това повече или по-малко е нормалната бройка на един Атрика, които той ще направи, колкото само да не умре от скука. Той не е дебнел.

— Не и докато не е започнал да събира магьосници за заклинанието. Дебнал е тези магьосници. — Тео спря за миг. — Попитай Изабел. Той я е дебнал.

Клеър плъзна по масата полуизядената си чаша с кисело мляко, изведнъж изгубила апетит.

Адам влезе в кухнята с мократа си стърчаща коса. Той се бе обръснал, носеше чифт прилепнали дънки, черен пуловер и чифт черни ботуши. Адам промърмори нещо неразбираемо към тях и си сипа чаша кафе.

— Магьосниците все още не са дошли — коментира Тео.

— Да, забелязах това — Адам вдигна чашата си. — Благодаря, че посочваш очевидното, човече.

Тео му хвърли раздразнен поглед.

— Някой се е събудил със задника нагоре. Просто казвам, че те не са тук, а трябваше вече да са.

Ледените пръсти на страха преминаха по гръбнака на Клеър. Тя отвори устата си да продължи да разпитва, но мобилният телефон на Адам извибрира в задния му джоб.

Той го извади.

— Хей, Томас.

Пауза.

— Не, не са тук.

Мрачен израз се появи на лицето му, той се обърна.

— Аз помагах на Клеър да развива магията си.

Пауза.

— Да, да.

Пауза.

— Добре.

Адам затвори телефона и мълчаливо погледна Тео и Клеър.

— Загубили са връзка с магьосниците изпратени от Сборището посред нощ, докато те са били още по пътя си за насам. — Той потърка брадичката си — Атрика може да са ги хванали по пътя. Ако е така, е възможно да знаят нашето местоположение.

Клеър стоеше, оставяйки въздушна си магия широко отворена. Тя погледна към книгата с магии на Тео.

— Колко заклинания държиш Тео?

Тео стоеше прокарвайки ръката си през дългата си и наситена с магии коса.

— Не можах да спя миналата нощ. Стоях буден до изгрев-слънце, правейки магии. Имам толкова заклинания, колкото мога да съхраня.

— И двамата сте запомнили това, което ви научих — как да използвате магията на земята и огъня срещу дааеман, нали?

Клеър влезе в хола, отиде до прозореца и погледна надолу по улицата.

Те я последваха и потвърдиха.

— Добре. Може да се наложи да изиграете… как се казваше? Една блиц викторина скоро.

Ако Атрика са намерили магьосниците на Сборището, можеха да се появят в къщата по всяко време. Дори можеше да бъдат там сега, чакайки подходящия момент да се появят.

Тя отвори ума си с помощта на въздушната си магия и започна… да слуша. Тя чу ниски разговори, разнесени във вятъра, няколко двойки говорещи на предната веранда, нежното мъркане на двигателя на автомобил, бебешки плач. Клеър не чу нищо извън рутината на всекидневието, въпреки всичко това означаваше нещо, макар и малко.

И после… нищо. Сякаш облак от мълчание бе обгърнал света.

О, Домове.

Тя се обърна, скръб се излъчваше от нея.

— Съжалявам за приятелите ви.

Адам направи крачка към нея.

— Клеър, какво искаш да…

— Трябва да тръгнем. Сега.

Атрика взривиха предната врата.