Аня Баст
Магьосническо сърце (33)

33

Адам стана от пода и осъзна, че не може да си спомни нищо от времето, когато влезе през портала ръка за ръка с Клеър, до сега. Отърси главата си от замъгляването и се огледа наоколо, намирайки Клеър до себе си. Въздъхна облекчено и се протегна, за да постави ръка на рамото й.

Когато Еразъм Бойл беше скочил с Изабел през своя нестабилен портал миналата година, това я беше поболяло. Неговото пътуване не беше приятно, но не му се беше повдигало по начина, както на Изабел.

Мика вече беше станал и изучаваше стаята.

Клеър стъпи на крака и Адам също се пребори, за да се изправи. Стояха в средата на затъмнена стая. Символи бяха гравирани в набраздения с жилки мраморен под и маси, бе осеяна с високи, гравирани гардероби, опасващи стаята. Бокали и казани стояха върху масите, заедно с висящи от куки и вързани на снопове растения, които Адам не можеше да познае. Растения от Юдай, предположи той.

Богове, той беше на Юдай.

— Това е някаква стая за правене на заклинания, нали? — попита Мика, обръщайки се към тях. Очите му бяха светнали.

— Така е — отговори Ру. — Като жест на добра воля от моите хора към твоите, възнамерявам да ти предложа един подарък, Мика.

Вратата се отвори и един висок, облечен в роба мъж… демон… влезе. Той имаше гъста черна коса, сини очи и издължено лице. В ръката си носеше дебела книга.

Мъжът кимна на Клеър и тя му кимна в отговор.

— Това е Домин — каза тя шепнешком на Адам. — Той е Сиари. Един от пазителите на архивите на Итрай.

Домин подаде тежката книга на Мика, който изглеждаше готов да заплаче от радост. Домин заговори на аемни.

Клеър преведе.

— Казва, че това е книга на историята ни. Мисли, че ще намериш много интересна информация в нея.

Мика можеше само да изломоти благодарностите си.

Домин каза още няколко думи на аемни към Ру, преди да се обърне и да напусне стаята.

Ру погледна към Клеър.

— Не искам да си тръгваш, Клеър. — Гласът му трепереше.

Клеър отиде до него и взе двете му ръце в своите.

— Време ми е да се върна, Ру. Време ми е да се прибера у дома, да изживея живота, които трябваше да имам.

Ру отклони погледа си, поглеждайки надолу. Издърпа ръцете си от нейните.

— Ще стане бързо, но ще боли. — Хвърли поглед на Адам. — Ти ще трябва да я държиш.

Адам издаде раздразнен звук, докато вървеше към нея.

— Какво е още малко болка, нали, Клеър? Вече изтърпя толкова много, опитвайки се да разкараш това нещо от себе си. Имаш голяма подготовка. — Яд се надигна във вените му.

Домин се върна в стаята с купа със смес, която накара Клеър да потръпне и да сбърчи носа си. Комбинацията от растенията на Юдай изпълни стаята с горчив, но и някак отвратително сладък аромат.

Мика се доближи заинтересувано.

— Какво е това?

Ру взе купата от Домин, който излезе отново.

— Това е паста, направена от билки, които могат да бъдат открити само на Юдай. Ароматът им ще помогне на Клеър в освобождаването от елиума.

— Единственото, което това нещо прави, е да ме кара да искам да повърна — отговори тя.

— Моля те, седни на килима в центъра на стаята. Адам, моля те седни зад нея и я дръж здраво.

Те се раздвижиха, за да изпълнят искането му, докато Мика обсипваше Ру с въпроси. Ученикът на Сборището явно бе забравил факта, че всички те можеха да са в опасност тук. Държеше се така, сякаш беше на някаква училищна екскурзия.

— Опитах се да извадя елиума от Клеър два пъти без успех — каза Мика. — Необходими ли са тези билки, за да се осъществи?

— Има други начини — отвърна Ру. — Но ще бъдеш изключителен късметлия да намери някой от тях, без помощта на Сиари.

— Ти каза, че когато Клеър изтегли четирите нишки на магията заедно и ги използва, то ще работи като демонска магия, нали?

— Да.

— Има ли някакъв начин нишките да се свържат в нея, с цел да я накарат да освободи елиума?

Ру спря рязко и погледна Мика.

— Ти си много интелигентен за аемон.

— Ру! — каза неодобрително Клеър. — Това е двусмислен комплимент.

Ру се изсмя грубо. За ушите на Адам това звучеше сякаш Кае беше издал този слаб смях през плътен слой ръжда.

— Харесвам новата ти същност, Клеър. Ще ми липсваш. — Върна вниманието си към Мика. — С цел да вземем елиума от нея по този начин, ще ти трябва това. — Ру направи жест към купата.

— А! Сега не се чувствам толкова зле — отговори Мика.

Ру коленичи пред Клеър. Държеше купата пред лицето й и Адам затегна ръцете си около средната част на тялото й. Миризмата на нещото го накара да поиска да извърне лицето си, но се принуди да остане мирен.

— Дишай дълбоко, Клеър — инструктира я Ру. — Позволи му да изпълни сетивата ти. Отпусни се и позволи на думите ми и магията да си свършат работата. Това ще стане много бързо.

Клеър кимна, затвори очи и вдиша дълбоко. Беше ясно, че вярва на Ру, въпреки факта, че Кае на Итрай притежаваше ужасяващата тенденция да измъчва хора и да изтръгва вътрешностите на любовниците й.

Минута след като Клеър вдишваше аромата на билковата гадост, тя се отпусна в ръцете му. Ру промърмори нещо тихичко и Клеър яростно се замята в ръцете на Адам. Адам я държеше, докато тя изглежда се гърчеше.

— Ру! — извика Адам. — Какво става…

Гръбнакът на Ру се изви назад и купата излетя от ръцете му и се приземи на разстояние, разбивайки се в мраморния под.

Адам дръпна Клеър в ръцете си, изричайки името й отново и отново, сърцето му биеше толкова силно, че можеше да го чуе в ушите си.

Тя отвори очи и му се усмихна.

— Отиде си и аз все още имам магията си.

Ру направи усилие да се изправи, разтривайки гърдите си.

— Беше успешно. — Той звучеше невероятно облекчен.

Клеър се изправи с помощта на Адам.

— Болеше, но си струваше. — Погледна към портала, все още блещукащ в средата със син отблясък. — А това значи…

— Време е да се прибираме у дома — довърши изречението й Адам.

Мика стисна здраво книгата до гърдите си и погледна съкрушено.

— Вече? Беше бързо.

— Има нещо, което искам да ти дам, Клеър. — Ру отиде до гардероба и извади две малки платнени торби. — Едната е за Томас, да плати за щетите по Сборището. Другата е за теб, Клеър, да ти даде висок старт в новия ти живот. — Подаде й ги и отвори едната от торбите. В ръката му се разсипаха няколко… скали?

— Диаманти — ахна Клеър. — Нешлифовани диаманти. — Вдигна поглед към Ру. — Но на вас ви трябват, за да защитавате Иристрай; знам колко е трудно да ги намерите.

Ру поклати глава.

— Можем да намерим още. Разбрах, че на Земята тези са много ценни. Можеш да ги продадеш за ваши пари.

Мика се взря към ръката на Ру.

— Уау, това са много диаманти. Толкова много вероятно могат да повлияят на икономиката ни на…

— Млъкни, Мика — изръмжа Адам.

Клеър взе торбите от Ру.

— Благодаря ти.

Ру постави ръце на раменете на Клеър.

— Навредих ти, Клеър, навредих ти, без да знам. Но искам да знаеш, че, без значение какво мислиш, ти ми беше като дъщеря.

— Ру… аз… аз не знам какво да кажа. Ти беше най-близкото нещо до баща, което съм имала. — Сълзи проблеснаха в очите й.

— Съжалявам, че те виждам да си отиваш, но знам един израз на вашия език. Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, значи е твое. Разбирам, че не си моя, Клеър. Но се надявам, че пътищата ни ще се пресекат отново един ден и се надявам, че това ще е нещо хубаво за теб. Ще бъде истинско щастие за мен.

Клеър наведе глава.

— Благодаря ти за разбирането, че трябва да вървя.

Ру се наведе и нежно целуна върха на главата й.

— Единственото ми желание е да намериш щастието.

Клеър погледна към Адам.

— Вече го намерих.

Тогава Ру се обърна към Адам, гласът му стана суров.

— Ако някога чуя, че си я наранил, ще те намеря и ще изям черния ти дроб като пастет. Разбираш ли?

Очите на Адам се разшириха.

— Да, мисля, че разбрах посланието кристално ясно.

— Хубаво. — Ру кимна към портала. — Сега тръгвайте, преди да съм решил да задържа всички ви тук.

Те тръгнаха към портала. Клеър даде на Ру един последен, продължителен поглед и преминаха.

Тримата се озоваха в средата на фоайето. Адам и Клеър бяха преплетени един в друг на пода, а Мика лежеше не далеч от тях. Стомахът на Адам се разбунтува, но той успя да го задържи под контрол. О, ето го гаденето.

— Вкъщи сме. — Адам затвори очи и вдиша дълбоко мириса на Сборището — дим, разрушение и всичко останало. Миришеше добре.

Когато отвори очи, Клеър се взираше в него. Топла, силна любов се разстла по лицето й, лееше се от погледа й. Накара нещо дълбоко в стомаха му да се стопли, излекува го.

— Да, аз съм у дома — промърмори тя, после се наведе и го целуна.