Аня Баст
Магьосническо сърце (28)

28

Той я облиза отново и клиторът й набъбна под езика му, ставайки напрегнат и нуждаещ се повече от докосването му. Клеър се заизвива и той разтвори бедрата й и я задържа, приковавайки я към матрака, така че да й се наслади до насита.

Топлият й, мускусно сладък аромат го опияняваше, докато той изучаваше копринените й, меки извивки и отвори. Той плъзна езика си в нея и простена при сладостта на вкуса, разпростиращ се върху езика му.

Клеър се размърда върху матрака, стенейки и шепнейки името му. Интимните й части станаха по-възбудени, подлудявайки Адам с желание да опита повече от нея. Той плъзна един пръст в нея до основата, наблюдавайки как изчезва и се появява отново, покрит с нейните сокове. След това добави още един, разтягайки мускулите й повече и карайки я да стене. Наблюдаваше всичко това, а пенисът му се втвърди. Очакването да вкара члена си в нея бучеше във вените му.

Докато движеше пръстите си в нея, той се настани до клитора й, смучейки и ближейки го, докато тя не започна да се извива в дъга върху леглото, приближавайки се до оргазма. Когато избухна в нея, мускулите на влагалището й запулсираха около движещите му се пръсти и името му се отрони от устните й.

Богове, обичаше да я кара да свършва.

Щом вълните на оргазма й отминаха, тя го бутна по гръб и го възседна. Адам се поддаде лесно, безсилен под допира й и податлив на всичко, което тя искаше от него. После тя го целуваше — гърдите и корема му, а после и по-надолу, толкова диво, че думите и дъхът му секнаха в гърлото му от чиста похот.

Когато устните й се затвориха около пениса му и тя го всмука в дълбините на устата си, Адам извика от приятната изненада.

След това изстена.

Богове, ясно беше, че Клеър не бе правила това на много мъже. На някой мъж? Адам бе сигурен, че е била само с още един, освен с него. Неопитността й се прояви в невинното плъзгане на устните й надолу и нагоре по члена му, но това само го правеше още по-вълнуващо.

Той стисна в юмрук пръстите си в косата й и загледа как сочните й устни го обработват, изпращайки удоволствие през него. Погледът й трепна нагоре и той видя похот в тъмните й очи. Очевидно още не бе свършила с него.

Слава на боговете.

Тя освободи пениса му и го възседна, топлата й, хлъзгава вагина се затвори около главичката на члена му и го погълна. Той затвори очи и простена, докато тя се плъзгаше надолу по дължината му. Той стисна зъби и се застави да не я преобърне и да поеме контрола, макар че желанието му бе да направи точно това.

Тя изглеждаше твърде добре, докато го яздеше, главата й се отметна назад, когато затвори очи и го пое дълбоко в себе си. Хубавите й гърди се изпъчиха напред, идеалният размер, за да изпълнят ръцете му, ханшът й се раздвижи ритмично.

Ръцете на Адам откриха талията й, докато тя се движеше нагоре и надолу върху пениса му, мекият, горещ захват на мускулите й масажираше всеки инч от дължината му. Тя се раздвижи бавно — подлудявайки го — и задържа погледа му.

Богове, беше красива.

Той плъзна ръка надолу и потърка клитора й с палец, докато тя го яздеше. Дъхът й секна и очите й се разшириха леко.

— Така добре ли е, скъпа?

Тя улови долната си устна между зъбите си и кимна.

— Живея, за да те карам да се чувстваш добре. Ще свършиш ли за мен?

Тя затвори очи и кимна отново, движейки се нагоре-надолу върху пениса му малко по-бързо. Той търкаше клитора й, докато тя се движеше, знаейки, че увеличава удоволствието й и я водеше още по-близо и по-близо до още един оргазъм.

Дишането й се учести и тя наклони глава назад.

— Да, моля те, не спирай.

Той нямаше такива планове. Би я докосвал завинаги, ако тя го искаше. Никога нямаше да спре, никога нямаше да я пусне.

Тялото й потрепери и тя простена. Мускулите на влагалището й се стегнаха около пениса му, масажирайки го, изцеждайки го. Екстазът върху лицето й, прекрасните звуци, които излизаха от гърлото й, всичко това тласна Адам до края.

Удоволствие изригна от топките му дълбоко в тялото й. Той прошепна името й, докато тя се наслаждаваше на продължаващия си оргазъм.

— О, скъпа, скъпа, скъпа… — промърмори той, като я положи настрани и я придърпа към себе си, целувайки я навсякъде. — Ти си богиня, моята богиня.

— Ммм… — отговори тя с изморена, ленива усмивка. — Харесва ми да ме наричаш така.

Той се подсмихна и прокара пръсти през косата й.

— Спи, богиньо моя. Аз ще съм тук да те пазя. — Тя беше изтощена и той нямаше да я кара да се облича. Майната им на демоните. Клеър можеше да получи тази нощ и да се преструва, че не съществуват.

Те останаха преплетени, докато дишането й не стана по-дълбоко в съня.

Но Адам не можеше да намери покой. Той остана буден до сутринта, загледан надолу в спящата красавица… и следящ за Атрика.

 

 

Клеър се събуди объркана и почти нащрек от ръце и устни по тялото си.

Събуди се напълно с тих стон, изпълнен с нужда. Докато тя бе спала, Адам я бе докосвал, обработвайки я. Интимните й части бяха подпухнали, възбудени, клиторът й умоляваше за докосването му. Гърдите й бяха по-тежки, а зърната й — стегнати и твърди.

Лунната светлина все още проникваше през прозореца, оцветявайки пода в сребристо. Утрото все още не бе дошло.

Русата глава на Адам се движеше между бедрата й. Той засмука клитора й между устните си и тя промърмори името му.

Без да продума, само нужда лежеше в дълбините на тъмно сините му очи, той се надигна и я преобърна нежно по корем, плъзгайки ръка под бедрата й и издърпвайки я нагоре, така че задникът й да съвпадне с извивката на таза му. Твърдият му пенис се притисна във вагината й.

— Да — промърмори тя, пръстите й се свиха върху одеялата. — Моля те, Адам, да. — Желание се свиваше ниско в корема й. Тя раздвижи ханша си, опитвайки се да го вкара в себе си.

Той изруга под нос и проникна в нея, грубо и с нужда, вкарвайки главичката на пениса си в нея и тласкайки дълбоко. Дъхът й секна от усещането да е толкова изпълнена, толкова обладана.

Тялото му се сниши върху нейното, зъбите му откриха чувствителната, уязвима плът на извивката на врата й. Той захапа, колкото тя да го усети, докато започваше да се движи. Лесно се плъзгаше навътре и навън, сякаш мястото му бе там.

Клеър ахна, кожата й настръхна. Захапването бе животинско, първично и я възбуди напълно.

Едрото му тяло я прикова, докато я превземаше, телата им се блъскаха едно в друго в тишината на стаята, диханията им изпълваха въздуха. Оргазмът флиртуваше с нея, но оставаше да я дразни извън обхвата й.

Адам я освободи от захапката и я дръпна за бедрата да застане на четири крака. После плъзна пръст до ануса й и го прокара отгоре му. Клеър подскочи от изненада при интимното докосване.

— Шшш, всичко е наред — промърмори Адам. — Не ми казвай, че Тай никога не го е правил, скъпа?

— Не — каза разтреперано тя.

— Е, тогава съм щастливецът, който ще те запознае с това. — Той отново прокара пръст по него и тялото й потрепери от удоволствие. — Има много нервни окончания тук. Ще се изненадаш. Усещането да ги стимулираме е хубаво, дори по-хубаво за жената, когато проникнат в нея на две места.

— Н-на две места?

Адам се подсмихна тихо.

— Има толкова много игри, които ни предстои да изиграем. Нямам търпение да ти покажа всички неща, които мъжа и жената могат да направят в леглото. В много отношения си по-зряла за годините си, а в други си толкова невинна. — Той вкара върха на пръста си през тесния пръстен в нея.

Клеър ахна… но този път не от изненада. Тръпки от незаконното, забранено удоволствие се разпростряха на вълни през тялото й.

Той изкара пръста си и после го вкара малко по-дълбоко, бавно и внимателно. В същото време, той разтвори влагалището й с пениса си. Комбинацията от двете усещания беше спираща дъха и объркваща, невероятна и… грешна, толкова грешна. Но, Домове, беше приятно.

— Вярваш ли ми, скъпа?

— С цялото си същество.

— Тогава се отпусни и се наслади на това.

Клеър се отпусна и простена, гърбът й се изви. Тялото й поддаде и Адам увеличи темпото на играта си със задника й, докато я взимаше по-здраво и по-бързо. Стимулацията на двете й отверстия наведнъж се преля в екстаз, който никога нямаше да успее да опише с думи.

Адам простена.

— Скъпа, толкова си тясна и сладка. Това ме подлудява. Трябва да действаме бавно, но някой ден искам пенисът ми да е там, дълбоко в теб. Искам да те накарам да свършиш по този начин, с пръстите ми, заровени дълбоко във вагината ти.

Думите бяха груби, а усещанията ставаха още по-груби — толкова я възбуждаше.

Оргазмът я завладя изведнъж… по-силен от всеки друг, който помнеше. Изви гръбнака й, открадна дъха от дробовете й и след това бързо го върна обратно, извиквайки само едно име.

Оргазмът й отключи този на Адам и той изстена, вкарвайки го дълбоко в нея.

След това рухнаха на леглото, и двамата дишайки тежко, и двамата изпотени, и двамата прекрасно изтощени по този задоволителен начин, който се случваше само след наистина страхотен секс.

Адам я задържа близо и целуна върха на главата й. Клеър се сгуши и промърмори:

— Какъв чудесен начин да се събудиш.

— Ммм… да.

— Ако можех, щях да направя кариера от това да правя любов с теб.

Тя се усмихна.

— Хубава мисъл. Хайде да се погрижим за демоните и да го направим.

Адам запази мълчание след този коментар. Бе споменала единственото нещо, което бяха способни да забравят за тази нощ. Какъв беше изразът? О, да, „ууупсии“. Магията бе разрушена.

Тя навдигна глава, за да види огрения от ранната утринна светлина хоризонт.

— Би трябвало да вземем душ и да се приготвим за предстоящия ден.

— Само ако можем да вземем душ заедно.

Тя се усмихна и целуна гърдите му.

— Разбира се.

След няколко минути на гушкане и наслаждаване на момента, те станаха и отидоха в банята. Пуснаха водата и влязоха в огромната душкабина.

Протягайки се за нишка водна магия, тя отклони топлата вода да тече около тялото на Адам като прегръдка, масажирайки мускулите му. Той простена и затвори очи от удоволствие.

Не мина много време преди това да спре да го успокоява и единственото нещо, което го правеше щастлив, бе да я мие с големите си, сапунисани ръце… по цялото й тяло. Това я накара да въздъхне и пулсът й се учести.

Той я притисна до стената, коленичи и отново бе между бедрата й, разтваряйки ги, така че да може лакомо да притисне устата си до интимните й части.

Колената на Клеър омекнаха, гледайки го там върху плочките пред нея, главата му между бедрата й и движещият му се език. Нямаше за какво да се хване, освен за хлъзгавите стени, докато той я водеше към бързи и силен оргазъм, който накара виковете й да рикошират от стените на банята.

— Домове, Адам, караш ме да свършвам всеки път, когато ме докоснеш — каза тя, останала без дъх.

— Скъпа — отвърна той, гледайки нагоре към нея. — Да те карам да свършваш е като хляба и маслото. Тялото ти е моето вино.

— Мислех, че не обичаш вино.

Той се ухили.

— Обичам твоята реколта, скъпа. Искам и още една глътка, по-голяма.

Адам се изправи и я обърна с лице към плочките, вкарвайки пламенно големия си пенис във вагината й и я взе грубо до стената. Клеър трябваше да признае, че й харесва как не искаше разрешение, просто я взе… и винаги доставяше повече удоволствие, отколкото получаваше.

След като и двамата достигнаха кулминацията, те грижливо се измиха един друг — ръце се плъзгаха по извивки и прасци, гърди и бицепси. Адам грабна пухкава хавлия и я подсуши.

След като и двамата се облякоха и се върнаха в спалнята, Адам придърпа кошницата от предишната вечер и я разрови в търсене на нещо годно за ядене за закуска. Откри ябълка и я поднесе към устните й.

Клеър отхапа и Адам се приведе напред, бавно облизвайки сока от ъгълчето на устата й. Действието накара стомахът й да се свие с вече познатото очакване за секс. Изглеждаше ненаситна, когато станеше дума за Адам. Или, може би, очакването на неизбежната смърт я караше да търси животоутвърждаващ секс с такава невъздържаност.

И все пак се отдръпна със смях.

— Адам, спри. Ще ме накараш да те пожелая отново.

Той повдигна вежда.

— И кое му е лошото на това?

— Фактът, че ще ме оставиш… желаеща. Скоро трябва да се видя с Мика.

— О, вярно. Планираш да прекараш деня с друг мъж.

— Но ще си мисля само за теб.

Той си прочисти гърлото с насмешка и се върна до кошницата.

— Тогава, предполагам, е по-добре да закусим.

— Само си представи, ако заклинанието проработи, ще можем да правим това всяка сутрин и никога няма да се налага да се тревожим за демони, които да ни прекъсват.

— Би било страхотно. Сами ми се щеше цената да не е толкова висока.

— Да. — Цялата скръб на света се съдържаше в тази дума. — Ще бъде трудно да се разделя с магията си, но предпочитам да изгубя магията си, отколкото живота си. По-скоро бих загубила магията си, отколкото да загубя теб.

 

 

Клеър прекара сутринта с Мика, експериментирайки с магията си, докато Адам стоеше в ъгъла като защитна тъмна сянка. С демоните на свобода и без никакъв начин да се защитят от тях, той нямаше да я изпусне от поглед за нищо повече от почивки за ходене до тоалетната.

Тя отприщи магията си бързо и силно, както в коридора онази сутрин — всичките четири нишки заедно — и магията избухна в лицето й. Клеър падна назад, директно по задник. Това се бе случило, понеже не се бе прицелила в нищо. Тръскайки глава, за да я прочисти от звънтенето, тя откри Адам до себе си, с ръка върху нейната.

Мика бе проснат до нея, също по задник, изглеждайки замаян.

— Да се еба! — извика Мика.

— Няма начин, човече — отсече Адам моментално.

Мика му хвърли поглед и се ухили. Клеър бе доволна, че напрежението между тях някак бе намаляло.

Адам й помогна да се изправи.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Демонска магия, след префасониране — отговори Клеър, крива усмивка се разпростря върху устните й. — Това беше демонска магия.

Мика се изправи и поклати глава.

— Невероятно. Всичките четири елемента от магията ни, когато са събрани заедно, представляват тяхната сила.

Изражението на Адам бе несигурно.

— На мен не ми изглеждаше особено контролирано.

Клеър се засмя. Домове, и това беше приятно.

— Това е, защото не беше. Все още не мога да го контролирам, мога само да го карам да избухва, ако нямам пряка мишена.

Адам погледна към Мика.

— Това има ли някакво значение за срока на заклинанието, което планираше да изпълниш утре?

Клеър изтрезня при напомнянето.

— Може би. Все още не знам. — Той направи пауза, потънал в размисли. — Проблемът е, че трябва да намерим начин да комбинираме елементите вътре в седалището на магията й. Ако можем да го направим, силата може да прилича на демонска магия достатъчно, че елиумът да спре да се залепва за нея и да можем да го извадим, без да се налага да лишаваме Клеър от цялата й сила.

Клеър прехапа долната си устна и се извърна.

— Това е абсурдно, Мика. Никога няма да успеем да намерим начин да го направим до утре. Нямаме дори ни най-малка представа как.

Ръката на Адам се спусна върху рамото й и го стисна окуражително.

— Не губи надежда, Клеър. Трябва да опитаме всичко възможно, дори и да не сме сигурни, че ще свърши работа.

— Макар че е права, че няма големи изгледи за успех — намеси се Мика. — Правя всичко по силите си, но не съм наясно с подобна кървава магия… поне на практика. На теория знам малко за нея, но да се опитвам да обединя магията на елементите в седалището на магията й? — Мика поклати глава. — Ще бъде чудо, ако успеем да го сторим през следващите двадесет и четири часа.

— Това не е начинът да й повдигнеш духа, Мика — изръмжа Адам.

— Не съм казал, че не си струва да се опита! — възрази Мика, разпервайки ръце. — Само казвам, като неин практикуващ… ъ… магически лекар, че шансовете това да проработи не са особено високи.

Клеър се обърна към двама им, дъвчейки ъгъла на палеца си.

— А заклинанието за ампутацията? Какви са шансовете то да проработи?

Мълчанието на Мика бе достатъчен отговор.

Адам стрелна Мика със смъртоносен поглед.

— Всичко си струва да се опита, Клеър.

— Знам. И знам, че Мика прави всичко по силите си.

— Да, Мика прави всичко по силите си — додаде Мика. — Затова Адам не трябва да убива Мика, който не е спал заради проблемите на приятелката му.

Адам завъртя очи.

— Няма да те убия.

Мика изглеждаше облекчен.

Адам дари Мика с хищническа усмивка.

— Може да те понабия малко, но няма да те убия.

Клеър удари Адам по гърдите.

— Спри, Адам.

— Мика знае, че се шегувам.

Мика поклати глава.

— Не, не знам.

Клеър направи крачка назад.

— Добре, никой никого няма да бие и ще продължим да опитваме.

— На мен ми звучи добре — отговори Мика.

Опитаха отново да вкарат магията на Адам в Клеър, в опит да я използват, за да обединят нишките на елементите вътре в нея. Не свърши работа.

Пробваха различни заклинания.

Пробваха с дълбока, насочвана медитация.

Работиха през остатъка от деня, опитвайки всичко, колкото повече наближаваше крайният срок.

Нищо не проработи.