Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (99)

98.
Прокурорът

Главният прокурор Йенс Сванейелм тихо поздравява Сага Бауер, Юна Лина и Карлос Елиасон и сяда до тях. Материалът, подготвен от Аня Ларшон, лежи на ниската маса пред него. Сванейелм отпива от соевото си кафе, поглежда най-горната снимка и се обръща към Карлос.

— Мисля, че ще ви е трудно да ме убедите — казва той.

— Но ще го направим — усмихва се Юна.

— Make my day — казва прокурорът на английски, в стил „Мръсният Хари“^[1].

Тънката шия на Сванейелм с неразличима адамова ябълка и тесните приведени рамене под добре седящия костюм засилват впечатлението, че той е момче, облечено в дрехи за възрастен.

— Доста заплетено е — започва Сага. — Смятаме, че Аксел Рисен от Инспектората за стратегически продукти е отвлечен и че това е свързано с всичко, случило се през последните дни.

Тя млъква, когато телефонът на Карлос иззвънява.

— Извинете, мисля, че казах, че не искаме да ни безпокоят — обяснява той и вдига телефона. — Да, Карлос Елиасон…

Слуша, лицето му пламва, мънка, че разбира, благодари за разговора и затваря телефона със сковано движение.

— Съжалявам — казва Карлос.

— Няма нищо — отвръща Йенс Сванейелм.

— Искам да кажа, че съжалявам, че те обезпокоих с тази среща — пояснява Карлос. — Обади се секретарката на Аксел Рисен от Инспектората за стратегически продукти, чухме се няколко пъти през деня… Току-що беше разговаряла с шефа си.

— Какво каза — отвлечен ли е? — пита Сванейелм с усмивка.

— Намира се на яхтата на Рафаел Гуиди, за да обсъдят заключителните въпроси около разрешението за износ.

Юна и Сага се споглеждат.

— Отговорът задоволява ли ви? — пита прокурорът.

— Очевидно Аксел Рисен е настоял за среща с Рафаел Гуиди — продължава Карлос.

— Би трябвало да ни каже — намесва се Сага.

— Секретарката обясни, че страните заседават на яхтата от сутринта, за да изяснят последните неясноти в сделката, проточила се във времето, при това Аксел Рисен се надявал да изпрати по факса подписа в Инспектората още тази вечер.

— Разрешението за износ? — пита Сага и става.

— Да — усмихва се Карлос.

— Какво щял да прави след срещата? — пита Юна.

— Щял да…

Карлос млъква и учудено поглежда Юна.

— Откъде знаеш, че ще прави нещо след срещата? — пита след това. — Секретарката каза, че си е взел отпуска, за да плава покрай брега на Калининград. Щял да вземе назаем платнохода „Форгус“ от Рафаел Гуиди.

— Страхотен план — казва Сванейелм и става.

— Идиоти — изсъсква Сага и ритва кошчето. — Нима не разбирате, че е бил заставен да позвъни.

— Не можем ли да се държим като възрастни — недоволства Карлос.

— Готови сме, нали? — сериозно пита Сванейелм.

— Аксел Рисен е пленник на яхтата на Рафаел Гуиди — казва Юна. — Дайте ни ресурси да го измъкнем.

— Може да съм идиот, но не мога да открия нито една причина, за да взема някакви мерки — казва Йенс Сванейелм и напуска стаята.

— Съжалявам, че избухнах — обръща се Сага към Карлос. — Но това са глупости, не вярваме, че Аксел Рисен би подписал разрешението за износ.

— Сага, накарах двама юристи да се заемат със случая — обяснява Карлос спокойно. — Успяха да видят една перфектно организирана от „Силенция Дифенс“ подготовка за износ, това беше много сериозна проверка и…

— Нали разполагаме със снимка, на която Палмкруна и Салман се срещат с Рафаел Гуиди и Агате ал Хайи…

— Знам — прекъсва я Карлос. — Това бе отговорът на загадката, но без доказателства не можем да продължим, все още не сме доказали каквото знаем, и снимката не е достатъчна.

— Значи само ще стоим и ще гледаме, докато корабът напуска Швеция, макар да знаем, че товарът е на път към масовото изтребление в Судан? — възмущава се Сага.

— Погрижете се да доведете Понтус Салман — отвръща шефът. — Накарайте го да свидетелства срещу Рафаел, обещайте му каквото и да е то, само да даде показания…

— Но ако не го направи, ако откаже? — пита Сага.

— Тогава оставаме с вързани ръце.

— Имаме и друг свидетел — обажда се Юна.

— Ще го посрещна с най-голямо удоволствие — скептично продумва Карлос.

— Само трябва да го доведем, преди да бъде открит удавен в морето край Калининград.

— Този път няма да стане твоята, Юна.

— Напротив.

— Не.

— Да — отвръща твърдо инспекторът.

Карлос го поглежда с посърнали очи.

— Никога няма да успеем да убедим прокурора — казва шефът. — Но тъй като не мога да посветя останалата част от живота си да седя тук и да казвам „не“, когато ти казваш „да“, то…

Млъква, въздиша, замисля се и продължава:

— Разрешавам ти сам да търсиш Аксел Рисен, за да се увериш, че се чувства добре.

— Юна се нуждае от подкрепление — възразява Сага.

— Това не е полицейска акция, а само начин да се затвори устата на партньора ти — отговаря Карлос и махва с ръка.

— Но той ще…

— Искам — продължава Карлос. — Искам да заведете Понтус Салман в Сьодертелие, както вече казах… Защото, ако се доберем до стабилни доказателства, ще се постараем да заловим Рафаел Гуиди.

— Нямаме време за това — казва Юна и се запътва към вратата.

— Мога сама да разпитам Понтус Салман — предлага Сага.

— А Юна? Какво ще…

— Ще навестя Рафаел — отвръща той и напуска стаята.