Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (86)

85.
Преследването на преследвача

Краката на Пенелопе треперят. Тя стои, опряла ръка на оградата, вторачена в асфалта. Трябва да преодолее позивите за повръщане. Видяното в мъжката тоалетна трепти пред очите й. Обезобразеното лице, зъбите и кръвта.

Под тежестта на защитната жилетка изпитва желание да седне направо на земята. Околните звуци прииждат на вълни. Чуват се виещите сирени на втората линейка. Полицаи крещят помежду си, говорят по радиостанции. Санитари тичат с носилка. Изкарват мъжа от тоалетната. Той лежи по гръб. Лицето е покрито, но кръвта вече се е просмукала през превръзката.

Сага се приближава до нея заедно с една медицинска сестра. Обяснява, че се бои Пенелопе да не изпадне в шок.

— Не беше той — плаче тя, когато я завиват с одеяло.

— Скоро ще дойде лекар и ще те прегледа — казва медицинската сестра. — Но още сега мога да ти дам успокоително. Имаш ли някакво заболяване на черния дроб?

Пенелопе поклаща глава и сестрата й дава синя капсула.

— Трябва да я глътнеш цялата… Половин милиграм ксанор — обяснява тя.

— Ксанор — повтаря Пенелопе и поглежда хапчето в ръката си.

— Не е никак опасно и ще те успокои — добавя сестрата и се забързва нанякъде.

— Ще донеса вода — казва Сага и тръгва към минибуса.

Пръстите на Пенелопе са студени. Поглежда ръката си и малката синя капсула.

Юна Лина е още вътре в сградата, откъдето не спират да излизат хора, целите в сажди, задавени от дима. Шокираните дипломати се скупчват до оградата на японското посолство в очакване на транспорт до Каролинската болница. Жена в тъмносиня пола и жилетка се свлича на земята, обляна в сълзи. Полицай сяда до нея, обгръща раменете й и заговаря успокоително. Един от дипломатите не спира да облизва устните си и да бърше ръцете си с кърпичка, като че ли не може да ги почисти. По-възрастен мъж в намачкан костюм стои със сковано лице и говори по телефон. Военният аташе, жена на средна възраст, с боядисана в червено коса, е избърсала сълзите си и се опитва слепешката да помага. Вглъбена в себе си държи торбичката с кръвозаместител, докато санитарите преместват пациент. Мъж с превързани рани от изгаряния по ръцете допреди миг седеше с одеяло на раменете, закрил лицето си с ръце. Сега е станал, одеялото се е свлякло на земята, а той със сънлива физиономия се запътва бавно нагоре по асфалтирания път покрай оградата.

Военен полицай е опрял ръка на някакъв пилон и плаче.

Мъжът с обгорелите ръце продължава нагоре в ясната утрин и завива зад ъгъла по „Йердесгатан“.

Пенелопе рязко си поема дъх. Плашещо прозрение пронизва тялото й като инжекция с леденостудена вода. Не видя лицето му, но видя гърба му. Мъжът с пострадалите ръце. Знае, че е той, преследвачът, който върви нагоре към „Йердет“, измъквайки се от полицаи и линейки. Не е нужно да вижда лицето му, защото вече е виждала гърба и врата му от яхтата под моста „Скурусундсбрун“, когато Виула и Бьорн бяха все още сред живите.

Пенелопе разтваря ръката си и синята капсула се плъзва на земята.

С разтуптяно сърце тя тръгва след него, завива по „Йердесгатан“, пуска одеялото, както бе направил той, и ускорява крачка. Затичва се, когато го вижда с немощни движения да бърза между дърветата в горичката отпред. Изглежда изтощен, вероятно от загубата на кръв от раната в рамото, и тя вече знае, че няма да може да й избяга. Няколко врани излитат от клоните на дърветата и, пляскайки с криле, се отдалечават. Пенелопе навлиза в горичката, чувства прилив на сили, крачи широко по тревата на петдесетина метра след него. Той се спъва и се подпира с ръка на едно дърво. Превръзката пада и увисва между пръстите му. Тя тича след него и го вижда да излиза, накуцвайки, от горичката на просторната поляна, огряна от слънцето. Без да спира, изважда пистолета, поставен на гърба й от Юна Лина, освобождава предпазителя, продължава между дърветата, забавя се и се прицелва с опъната ръка в крака му.

— Спри — шепне тя и натиска спусъка.

Стреля, откатът я удря по ръката и рамото.

Куршумът излита и Пенелопе вижда как преследвачът се опитва да се затича по-бързо.

„Не трябваше да докосваш сестра ми“, мисли си тя.

Мъжът пресича някакъв път, спира се, хваща се за рамото и продължава напред по тревата.

Пенелопе тича, излиза на слънцето, приближава се, пресича същия път и отново вдига оръжието.

— Спри — извиква тя.

Стреля, куршумът откъсва трева от земята на десетина метра от него. Адреналинът пулсира във вените й, съзнанието й е избистрено и концентрирано.

Цели се в крака му и стреля. Чува пукота, чувства отката в ръката си и забелязва как куршумът пронизва свивката на коляното и минава през капачката. Той изкрещява от болка и пада на тревата, опитва се да стане, но тя все повече се приближава, върви с широки крачки и го вижда да се гърчи около самотна бреза.

Спри, казва си наум Пенелопе, и пак вдига пистолета. Ти уби Виула, ти я удави в легена, ти уби и Бьорн.

— Ти уби малката ми сестра — повтаря тя високо и стреля.

Куршумът се забива в лявото му стъпало, кръв пръска по тревата.

Облегнал се е с гръб на дървото, когато Пенелопе го настига, главата му е наведена напред, брадичката опира в гърдите. Кърви обилно, диша тежко като животно, но не помръдва.

Спира пред него, застава разкрачена на тревата в сянката на дървото и насочва пистолета.

— Защо? — пита тя тихо. — Защо сестра ми е мъртва, защо…

Млъква, преглъща, навежда се и застава на колене, за да види лицето му.

— Искам да ме гледаш, когато стрелям.

Мъжът облизва устни и се опитва да вдигне глава. Тежко му е, не успява. Очевидно е на път да изгуби съзнание от загубата на кръв. Тя се цели в него с пистолета, протяга свободната си ръка, повдига брадичката му и го поглежда. Здраво стиска челюсти, когато вижда отново изморените черти, лицето, което бе мярнала при проблясъка от светкавицата в дъжда на остров Шюмендьо. Сега си спомни спокойния поглед и дълбокия белег на устата. Също толкова спокоен е и сега. Пенелопе дори си мисли, че е странно, че той ни най-малко не се страхува, когато изведнъж се нахвърля върху нея. Движи се с неочаквана бързина, хваща я за косата и я придърпва към себе си.

Ръката му е толкова силна, че тя полита напред и удря чело в гърдите му. Не успява да се отдръпне, преди той да я сграбчи за китката и да изтръгне оръжието от ръката й. Изритва го с всичка сила, опряна на ръцете си, пада назад в тревата и, когато поглежда отново нагоре, той вече се цели в нея с пистолета и стреля набързо два пъти.