Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (81)

80.
Взривната вълна

Стеве Билгрен видя дванайсет тежковъоръжени полицаи да нахлуват през двете врати на халите. Стоеше с пистолет, насочен към най-близката врата, откакто Мира изчезна вътре заедно с колегата от група 5 преди десетина минути. Сега беше получила подкрепа. С облекчение се настанява на шофьорското място в колата. Синя светлина блести по стените далеч надолу по „Стурегатан“. Изведнъж забелязва неочаквано движение в огледалото за обратно виждане. От вратата на сградата до халите се задава предница на червено волво. Излиза бавно на тротоара и завива надясно към „Хумлегордсгатан“. Колата се приближава на заден ход, подминава го и завива по „Маюршгатан“ точно пред него. Светлото небе се отразява в стъклата и той не може да различи човека зад кормилото.

Поглежда отново към площада и вижда шефката си да говори по радиостанцията. Стеве понечва да отиде при нея и да попита за Мира, когато забелязва куп неща, които се смесват в главата му. Напълно неочаквано. Мъжът в червеното волво пуска кормилото, за да смени скоростите. Не използва лявата си ръка. Черното яке блести. Мокро ли е, мисли си Стеве, преди сърцето му да затупти по-бързо. Левият ръкав е влажен, а небето не се отразява в задния прозорец. Светлото утринно небе, което му пречи да види лицето на шофьора, не се оглежда поради липсата на прозорец. На задната седалка блещукат парченца стъкла.

Прозорецът е натрошен, а ръката на шофьора кърви. Стеве Билгрен реагира бързо и точно. Обажда се на шефа на операцията по радиостанцията в момента, в който червеното волво поема нагоре по „Маюршгатан“. След като не получава отговор, решава да проследи подозрителната кола. Не може да се каже, че взима кой знае какво решение, просто реагира, без повече да мисли за собствената си безопасност. Когато завива по „Маюршгатан“, червеното волво ускорява пред него. Шофьорът разбира, че е разкрит. Гумите изсвистяват. Двата автомобила увеличават скоростта, нагоре по тясната уличка, покрай църквата „Света Троица“ до Т-образното кръстовище. Стеве включва на четвърта, застига го отзад с мисълта да се изравни с него и да го накара да спре. Светлата фасада отпред се приближава със светкавична скорост. Волвото завива вдясно по „Линегатан“, но завоят е толкова остър, че колата се качва на тротоара, под червената тента на едно кафене. С бясна скорост премазва няколко маси. Дървени и метални отломки се разхвърчават във всички посоки. Предната броня увисва, искри летят от стърженето й по асфалта. Стеве го следва, дава газ по тясната улица, стига до кръстовището, набива спирачки и завива, буксува и спечелва няколко секунди на завоя. Отново сменя скоростите и приближава волвото. Двете коли карат много бързо надолу по „Линегатан“. Бронята на волвото се откъсва и с трясък се залюлява пред предното стъкло на Стеве. Той за миг намалява, но отново набира скорост. Такси от напречна улица дълго натиска клаксона след тях. И двамата карат в насрещната лента, като подминават две по-бавни коли. Стеве успява да види погрешно поставени прегради около площад „Йостермалмсторг“. Вече се е насъбрала тълпа от любопитни. Улицата се разширява при Историческия музей и Стеве се опитва отново да установи радиовръзка с командния център.

— Цивилна полиция, кола алфа — крещи той.

— Чувам те — отговаря глас.

— Преследвам го с колата по „Линегатан“ към „Юргорден“ — вика Стеве в радиото. — Кара червено волво, което…

Стеве изпуска апарата, който изчезва на пода между седалките, когато колата се сблъсква с дървена бариера пред купчина пясък. Дясната страна на предницата се вдига във въздуха, той обръща наляво, подминава дупката на асфалта, плъзва се в насрещното платно, овладява колата и натиска газта.

Преследва волвото надолу по широката „Нарвавеген“, която пресича „Линегатан“ със зелената й алея. Сутрешен автобус е принуден да набие рязко спирачка заради волвото. Буксува на кръстовището, задната му част се завърта и се блъска в улична лампа. Поднесен от автобуса, друг шофьор се забива право в автобусната спирка. Стъкла се разхвърчават по тревата и тротоара. Една жена се мята настрани и пада. Шофьорът на автобуса се опитва да натисне спирачка, гумите реват под навеса на спирката, покривът откъсва голям клон от широколистно дърво.

Стеве кара след волвото в посока към „Бервалдхален“, застига го и вижда шофьора да насочва пистолет към него. Натиска спирачка в момента, в който куршумът пронизва страничния прозорец и минава на сантиметри от лицето му. Цялото купе се изпълва с хвърчащи и подскачащи стъкълца. Волвото блъска завързан с верига велосипед с рекламна табелка „Кафенето на Линда“. Чува се трясък, колелото изтраква върху капака и покрива на волвото и полита във въздуха. Приземява се точно пред колата на Стеве. Изтрополява под гумите и силно се удря в окачването. Карат много бързо при острия десен завой към „Страндвеген“, право под заслона от дърветата. Стеве дава газ на излизане от завоя. Гумите буксуват на асфалта. Продължават в ранния пиков час, чуват рязък звук на спирачки и приглушен сблъсък, завиват наляво до „Бервалдхален“ през тревата по улица „Даг Хамаршьолдс вег“.

Стеве изважда пистолета си и го оставя сред стъклата на седалката до себе си. Мисли си, че ще настигне волвото на улица „Юргордсбрюнсвеген“, ще мине от лявата му страна и ще се опита да обезоръжи шофьора. Скоростта наближава 130 километра в час, когато подминават американското посолство зад високата, сива като на казарма ограда. Изведнъж волвото се отклонява от пътя с димящи гуми и след норвежкото посолство завива наляво, нагоре по тротоара и по пътеката между дърветата. Реакцията на Стеве позакъснява, той трябва да направи още един завой пред автобус, на тротоара, върху тревата и през няколко ниски храста. Гумите се блъскат в бордюра, когато заобикаля Италианския културен институт. Пресича тротоара, буксува наляво по „Йердесгатан“ и пред него изниква волвото, което стои на място на пътя, на около стотина метра, по средата на кръстовището със „Скарпьогатан“.

Стеве забелязва шофьора през задното стъкло. Взима пистолета от седалката, освобождава спусъка и бавно се приближава.

Синя светлина от няколко полицейски коли се вижда на „Валхалавеген“, отвъд сградата на телевизията. Облечен в черно мъж излиза от червеното волво и се затичва надолу към посолствата на Германия и на Япония. Стеве дава газ, но в този момент волвото се взривява в кълбо от огън и дим. Вълната го блъска в лицето си и трясъкът го заглушава. Светът става странно тих, когато подкарва по тротоара, покрай бълващия черен дим горящ автомобил. Никъде не вижда шофьора. Няма накъде да поеме. Увеличава скоростта и минава между високите заграждения, спира на края на улицата, излиза от колата и тича назад с оръжие в ръка.

Шофьорът е изчезнал. Светът е все още тих, но странно шумоли, все едно че някъде се вихри буря. Стеве поглежда улицата с посолства зад светлосиви стоманени огради. Не може да е стигнал далече за толкова кратко време. Сигурно е влязъл в някое посолство с код през вратата или е прескочил високата ограда.

Наоколо излизат хора, за да видят причината за експлозията. Стеве се озърта, прави няколко крачки, обръща се и се оглежда. Изведнъж мярка шофьора в двора на немското посолство, до главната сграда. Движи се спокойно, отваря вратата на главния вход и влиза.

Стеве Билгрен отпуска пистолета, опитва се да се успокои, да диша по-бавно. Силен звук проехтява в ушите му. Знае, че чуждите дипломатически мисии се ползват от екстериториално право, привилегия, която го възпрепятства да последва извършителя без покана. Трябва да спре, не може да направи нищо, правомощията на шведската полиция стигат до вратата на посолството.