Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (68)

67.
Където изтичат парите

Всички в сградата на полицията са превъзбудени. Случилото се се сравнява с полицейските убийства в Малександер през 1999 година и зверствата на Йозеф Ек по̀ миналата година. Вестниците пишат за драмата в архипелага, наричат извършителя касапин на полицаи, журналистите спекулират и притискат източниците си в полицията за информация.

Юна Лина и Сага Бауер ще докладват пред шефа на Националната полиция Карлос Елиасон, шефа на разузнаването Вернер Зандѐн, комисар Петер Неслунд, оперативния шеф Бени Рубин, както и пред Натан Полок и Томи Куфоед от отдел „Убийства“.

Вървят по коридора и обсъждат възможността Пенелопе Фернандес да им помогне да продължат разследването.

— Мисля, че скоро ще започне да говори — казва Юна.

— Не е сигурно, може и да се затвори напълно — отвръща Сага.

Аня Ларшон е излязла от стаята си, стои на крачка от вратата в коридора и хвърля нещастен поглед към Юна и Сага. Юна й се усмихва широко, но не успява да забележи как тя изобразява с пръсти сърце за него, преди той да влезе в заседателната зала.

Затварят вратата, сядат и поздравяват тези, които вече са заели местата си около масата.

— Искам да започна с това, че всички подозрения за лявоекстремистки атентат се отхвърлят — въвежда ги Сага.

Вернер шепне нещо на Натан Полок.

— Нали? — пита Сага на висок глас.

Вернер я поглежда и кимва.

— Да, така е — съгласява се той и се изкашля.

— Започни отначало — казва Карлос на Сага.

— Да… Пенелопе Фернандес е защитник на мира и председател на Шведската асоциация за мир и помирение — продължава Сага експозето си. — Има дълга връзка с Бьорн Алмскуг, който е барман в клуб „Дебасер“ на площад „Медбориарплатсен“. Тя живее на улица „Св. Полсгатан“ 3, а той — на „Понтонйергатан“ 47. В жилището си Пенелопе Фернандес е залепила с тиксо една снимка на стъклената врата между всекидневната и антрето.

Сага Бауер прожектира копие на снимката на екрана, заел едната стена на стаята.

— Направена е през пролетта на 2008 година във Франкфурт — разказва тя.

— Ето го Палмкруна — обажда се Карлос.

— Да, точно така — потвърждава Сага и продължава да сочи лицата в ложата. — Това е Понтус Салман, директор на оръжейния производител „Силенция Дифенс“. А този тук е небезизвестният Рафаел Гуиди. Търговец на оръжие, който отдавна е в бизнеса… наричат го Архангела на бранша, сключващ сделки най-вече в Африка и Близкия изток.

— В компанията си имат и една дама? — чуди се Бени Рубин.

— Казва се Агате ал Хайи — пояснява Сага, без да се усмихва. — Военен съветник в правителството на Судан и много приближена до президента Омар ал Башир.

Бени удря силно с длан в масата и се ухилва, когато среща раздразнения поглед на Полок.

— Дали това е обичайно? — пита Карлос. — Да се срещат така?

— Да, струва ми се — отвръща Сага. — Срещата на снимката е свързана с голяма доставка на произведено по лиценз оръжие за суданската армия. Сделката е оценена като уместна от гледна точка на сигурността и би била реализирана без съмнение, ако Международният наказателен съд в Хага не беше издал заповед за арест на президента Ал Башир.

— Било е през 2009 година, нали? — пита Полок.

— Нещо такова — казва Карлос.

— Не се писа особено много за това — продължава Сага. — Но арестът на президента е поискан за директна намеса в изтезания, изнасилвания и масово изтребление в Дарфур.

— Значи сделката е пропаднала — констатира Карлос.

— Не — отвръща тя.

— А снимката? Какво общо има тази снимка? Нищо? — пита Вернер.

— Пенелопе Фернандес, изглежда, не мисли, че е опасна, защото я е закачила на вратата си — казва Сага.

— Същевременно не е незначителна, тъй като е окачена да се вижда — отбелязва Карлос.

— Не знаем, може би е там само за да напомня как изглежда светът — разсъждава Сага. — Че някъде най-долу има няколко души, които се борят за мир, а най-горе властимащите вдигат наздравици с шампанско.

— Надяваме се скоро да можем да разпитаме Пенелопе Фернандес, но сме почти сигурни, че Бьорн Алмскуг е действал зад гърба й — продължава Юна. — Може би той знае повече за снимката от Пенелопе или просто налучква, но на 2 юни използва анонимен електронен адрес в интернет кафе и пише изнудваческо писмо на Карл Палмкруна. Писмото поставя началото на кратка кореспонденция: Бьорн пише, че разбира, че снимката е обезпокоителна за Палмкруна и че е готов да я продаде за един милион крони.

— Класическо изнудване — мърмори Полок.

— Бьорн използва думата „обезпокоителна“ за снимката — продължава Сага, — което ни кара да се съмняваме, че осъзнава колко сериозно Палмкруна ще приеме всичко това.

— Бьорн си мисли, че контролира ситуацията — казва Юна. — Затова истински се изненадва, когато прочита отговора на Палмкруна, в който той предупреждава изнудвача си. Директорът обяснява много сериозно, че Бьорн не знае с какво се захваща, и го моли да му върне снимката, преди да е станало прекалено късно.

Юна отпива малко вода.

— Какъв е тонът на писмото? — пита Натан Полок припряно. — Казваш, че е сериозен, но агресивен ли е?

Юна поклаща глава отрицателно и раздава копия от кореспонденцията.

— Не ги възприемам като агресивни, просто са много сериозни.

Томи Куфоед прочита писмата, кимва, разтърква бузите си с белези от шарка и записва нещо.

— Какво се случва след това?

— Преди да си тръгне за дома, икономката е помогнала на Палмкруна да окачи примката на тавана.

Петер се засмива:

— Защо?

— Защото не е могъл да го направи сам след операция на гърба — казва Сага.

— Аха — обажда се Карлос и присвива леко устни.

— На следващия ден, по обяд… след като е пристигнала пощата, предполагаме — продължава Юна, — че Палмкруна звъни на номер в Бордо и…

— Не можахме да проследим номера повече от това — добавя Сага.

— Може да е на някаква централа, която се пренасочва към съвсем друга държава, друга част на света или обратно в Швеция — казва Юна. — Във всички случаи става дума за много кратък разговор, четирийсет и три секунди. Може би оставя само съобщение. Вероятно говори за снимката и за съдържанието на изнудваческото писмо и обяснява, че очаква помощ.

— Защото след това… няколко минути по-късно икономката на Палмкруна се обажда на „Такси Стокхолм“ и поръчва кола за два часа на името на Палмкруна до летище „Арланда“. Точно час и петнайсет минути след краткия телефонен разговор телефонът иззвънява. Директорът вече е успял да облече шлифера си и да обуе обувките си, но се връща и отговаря. Звънят му от Бордо. От номера, който преди бе набрал. Този разговор продължава две минути. Палмкруна изпраща последното писмо на изнудвача си със следното съдържание: „Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем“. Освобождава икономката, плаща на шофьора на таксито и се прибира вкъщи. Без да сваля шлифера си, Карл Палмкруна влиза в малкия салон, оставя куфарчето си изправено, стъпва върху него и се обесва.

Около масата настава тишина.

— Но това не е краят на историята — бавно продължава Юна, — защото телефонният разговор на Палмкруна поставя началото на нещо друго… Нает е международен убиец. Изпраща се професионалист, който да заличи всички следи и да се погрижи за снимката.

— Колко често… имам предвид в Швеция, действат професионални убийци — казва Карлос скептично. — Трябва да става дума за много пари, заложени за подобна поръчка.

Юна кимва безизразно.

— Палмкруна сигурно е прочел изнудваческото писмо по телефона, съдържащо банковия номер, посочен от Бьорн — включва се Сага.

— Не е особено трудно да бъде проследен някой посредством банков номер — мърмори Вернер.

— Приблизително по същото време, когато Палмкруна преобръща куфарчето, Бьорн Алмскуг се намира в интернет кафето „Дриймбоу“ — продължава Юна. — Влиза в анонимната си поща и вижда, че е получил два отговора от Карл Палмкруна.

— Разбира се, надява се Палмкруна да е написал, че е готов да плати един милион за снимката — казва Сага.

— Вместо това прочита предупреждението му, последвано от кратко писмо, което гласи, че вече е прекалено късно, че и двамата ще умрат.

— И ето че са мъртви — казва Полок.

— Можем само да гадаем колко се е изплашил Бьорн — обажда се Сага. — Той не е обигран изнудвач, просто се е възползвал от получения шанс.

— Какво прави той?

Петер ги гледа със зяпнала уста. Карлос му налива малко вода.

— Бьорн съжалява и се опитва да оправи нещата, като върне снимката на Палмкруна.

— Но Палмкруна е вече мъртъв, когато Бьорн му пише и обяснява, че се предава, че ще му изпрати снимката — казва Юна.

— Проблемът е, че снимката виси на стъклената врата в жилището на Пенелопе — пояснява Сага. — А тя не знае нищо за изнудването.

— Трябва да се добере до снимката, без да издаде опита си за изнудване — кимва Томи Куфоед.

— Не знаем как е смятал да обясни на Пенелопе, че снимката е изчезнала — усмихва се Сага. — Вероятно е бил обзет от паника, искал е да зачеркне всичко, надявал се е обстановката да се разведри, докато се крият на яхтата в архипелага.

Юна става, приближава се до прозореца и поглежда навън. Една жена носи дете в скута си и бута пред себе си по тротоара количка, пълна с пакети с храна.

— На следващата сутрин Пенелопе взима такси до телевизията, за да участва в дебат — продължава Сага. — Веднага щом тръгва, Бьорн се промъква в апартамента й, грабва снимката, хуква към метростанцията при Слусен, качва се на влака до Централна гара, купува плик и пощенска марка, изпраща писмото на Палмкруна, изтичва до интернет кафето и пише последното писмо до директора, в което съобщава, че снимката е изпратена. После се прибира в апартамента си, взима багажа, своя и на Пенелопе, и стига до яхтата, закотвена в клуба на Лонгхолмен. Когато Пенелопе приключва, тръгва с метрото от площад „Карлаплан“ вероятно директно към Хорнстул, откъдето извървява остатъка до Лонгхолмен.

— По това време убиецът вече е претърсил апартамента на Бьорн и е причинил пожара, унищожил до основи целия етаж.

— Но аз се запознах с доклада… Разследващият е установил, че причината е забравена ютия в съседния апартамент — възразява Петер.

— Сигурно е така — казва Юна.

— Точно както газовата експлозия щеше да е причината за пожара в апартамента на Пенелопе — пояснява Сага.

— Вероятно плановете на наемника са били да потули всички следи — продължава Юна. — Когато не открива снимката в апартамента на Бьорн, го изгаря целия и тръгва след него към яхтата.

— За да търси снимката — вмъква Сага. — За да убие Бьорн и Пенелопе и всичко да изглежда като нещастен случай.

— Не е знаел само, че плановете са се променили в последната минута и сестрата на Пенелопе Виула също е щяла да се качи на борда.

Юна млъква и за миг се замисля за мъртвата жена в моргата. Младото невинно лице. Червеният отпечатък върху гърдите.

— Представям си как младежите са пуснали котва до остров в залива Юнгфрюфйерден покрай Даларьо — продължава Юна. — Преди убиецът да ги застигне, Пенелопе успява да слезе на сушата по някаква причина. Когато преследвачът се качва на яхтата на Бьорн, среща Виула. Мислейки, че е Пенелопе, я удавя в легена и я поставя на леглото във форпика. В очакване на Бьорн, вероятно търси снимката и когато не я открива, подготвя експлозията на яхтата. Докладът на Ериксон е на масата. От него не става ясно какво се случва, но Пенелопе и Бьорн успяват да избягат от убиеца, който е по петите им.

— И изоставят яхтата с мъртвата Виула Фернандес.

— Не знаем накъде са поели, но в понеделник със сигурност са се намирали на остров Шюмендьо.

Бени се подсмихва.

— В дома на Осиан Валенберг ли? Дяволски добър водещ, но немного подходящ за нравите на страната ни.

Карлос тихо покашля и си долива кафе.

— Когато наемникът разбира, че ги е изгубил, се промъква в апартамента на Пенелопе, за да търси снимката — продължава Юна безизразно. — Аз и Ериксон се появяваме и го прекъсваме. Едва в момента, в който се сблъсквам с него, наистина разбирам, че си имаме работа с гроб, убиец от международна класа.

— Сигурно може да проникне в системите ни, да подслушва комуникациите ни и така нататък — казва Сага.

— Затова ли е открил Бьорн и Пенелопе на Шюмендьо? — пита Петер.

— Не знаем — отвръща Юна.

— Във всеки случай действа много бързо — пояснява Сага. — Навярно се връща на Даларьо, за да търси Пенелопе веднага след сблъсъка с Юна и Ериксон в апартамента.

— Значи вече е пристигнал, когато съм разговарял с морската полиция — казва Петер, навежда се над масата и намества листа с дневния ред.

— По-нататък? — пита Карлос.

— Реконструкцията едва започва — казва Петер. — Но по някакъв начин пленява бойната моторница на морската полиция, убива Ленарт Юхансон и Йоран Шьодин, тръгва за Шюмендьо, убива Бьорн Алмскуг и Осиан Валенберг, взривява полицейската лодка, преследва Пенелопе и сваля с изстрел хеликоптера на спасителната служба.

— И изчезва — въздъхва Карлос.

— Но благодарение на умелото ръководство на Петер Неслунд Пенелопе е спасена — казва Юна и вижда как Полок с интерес се обръща към Петер.

— Естествено, случилото се ще се разследва в детайли — казва Петер с горчивина в гласа, която задоволството от похвалата не успява да прикрие.

— Ще отнеме дяволски дълго време — усмихва се Куфоед насила.

— А снимката? Все пак трябва да значи нещо — казва Карлос.

— Само една тъпа снимка — въздъхва Петер.

— Седем души умират заради нея — възразява Юна. — И сигурно още ще умрат, ако не…

Юна млъква и поглежда през прозореца.

— Снимката е като ключалка, нуждаеща се от ключ — казва той.

— Какъв ключ? — пита Петер.

— Фотографът — казва Сага.

— Пенелопе Фернандес — тя ли е фотографът? — учудва се Полок.

— Това би обяснило защо я преследват — избухва Карлос, попрекалил с височината на гласа си.

— Сигурно — предпазлива е Сага.

— Но? — пита Карлос.

— Какво противоречи? — пита Бени.

— Юна не вярва, че Пенелопе е фотографът — казва Сага.

— Мамка му — почти изкрещява Петер.

Карлос свива устни, гледа в масата и проявява благоразумие да премълчи.

— Пенелопе със сигурност е в шоково състояние, така че все още не знаем каква е ролята й — уточнява Сага.

Натан Полок раздава копия от завещанието на Карл Палмкруна.

— Палмкруна има банкова сметка в банка в Джърси — пояснява той.

— Данъчният рай — кимва Петер Неслунд и изважда емфието изпод устната си. Изтрива пръста си в масата, без да забележи изморения поглед на Карлос.

— Може ли да се провери състоянието на сметката му? — пита Вернер.

— Няма възможност за достъп до трансакциите му — казва Юна. — Но според собственото му завещание става въпрос за девет милиона евро.

— Финансовото му състояние е било доста лошо и не може да се разбере как е успял да спечели подобна сума законно — недоумява Полок.

— Установихме връзка с „Трансперънси Интернешънъл“, глобалната организация, бореща се срещу корупцията, но нямат данни за Палмкруна или за някого от Инспектората за стратегически продукти.

— Сумата е завещана на шестнайсетгодишно момче на име Стефан Бергквист, оказал се син на Палмкруна, син, който никога не е срещал… и който загива при пожар във Вестерос, само три дни след самоубийството на Палмкруна.

— Момчето никога не научава кой е истинският му баща — добавя Сага.

— Според предварителния полицейски доклад става дума за нещастен случай — уточнява Карлос.

— Да, но има ли някой, който да вярва, че огънят, убил сина на Карл Палмкруна три дни след самоубийството, е случайност? — пита Юна.

— Едва ли — съмнява се Карлос.

— Но това е пълна лудост — изрича Петер с пламнало лице. — Защо някой ще убива сина му, когото самият той не е виждал?

— За какво, по дяволите, говорим? — пита Вернер.

— Палмкруна фигурира през цялото време — казва Юна и почуква с пръст усмихнатия мъж на снимката. — Той е на снимката, подложен е на изнудване, намират го обесен, синът му умира и има девет милиона евро в банкова сметка.

— Парите представляват интерес — казва Сага.

— Поровихме се в живота му — пояснява Полок. — Няма друго семейство, няма интереси, не се занимава с инвестиции, акции или…

— Ако е вярно, че тези пари са налични в банковата му сметка, то доходите по някакъв начин трябва да бъдат свързани с поста му на генерален директор на Инспектората за стратегически продукти — казва Юна.

— Може да се е отдал на вътрешни сделки чрез подставени лица — гадае Вернер.

— Или въпреки всичко е взимал подкупи — казва Сага.

— Следвай парите — шепне Полок на английски.

— Трябва да говорим с наследника на Палмкруна, Аксел Рисен — казва Юна и става. — Ако има нещо смущаващо в решенията на бившия, би трябвало досега да го е открил.