Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (59)

58.
Наследникът

Над Стокхолм се вихри буря, тътнат гръмотевици, светкавици озаряват небето и завалява порой. Дъждът трополи по прозорците на просторния апартамент на Карл Палмкруна. Томи Куфоед и Натан Полок продължават прекъснатото техническо разследване.

Смрачава се силно и те са принудени да запалят лампите.

В единия от високите гардероби в дрешника на Палмкруна, под редица сиви, сини и черни костюми Полок открива лъскава кожена папка.

— Томи — провиква се той.

Куфоед влиза прегърбен и намръщен.

— Какво има?

Натан Полок леко почуква по кожената папка с ръката си, облечена в ръкавица.

— Мисля, че открих нещо — съобщава той.

Отиват към дълбоката ниша на прозореца, Полок отваря внимателно закопчалката и разгръща папката.

— Продължавай — шепне Куфоед.

Полок отмята внимателно тънката корица с краткия надпис: „Последната воля на Карл Палмкруна“.

Четат притихнали. Документът е с дата първи март отпреди три години. Палмкруна е завещал цялото си имущество на един-единствен човек: Стефан Бергквист.

— Кой, по дяволите, е Стефан Бергквист? — пита Куфоед, след като приключват с четеното. — Палмкруна не е имал роднини, нито приятели, доколкото разбирам, нямал е никого.

— Стефан Бергквист живее във Вестерос… при оформянето на този документ — казва Полок. — На улица „Решюлгатан“ 11…

Полок млъква и вдига поглед:

— Дете е. Според ЕГН-то е само на шестнайсет.

Завещанието е изготвено от адвоката на Палмкруна от „Виселгрийн и синове“. Полок прелиства обновеното приложение, уточняващо активите на Палмкруна. Касае се за четири пенсионни фонда, дадени под аренда гори, само два хектара, парцелирана ферма в провинция Сьормланд, дадена под дългосрочен наем преди десет години, и скъпия апартамент на „Гревгатан“ 2. Но сякаш най-големият актив е банковата му сметка в Стандарт Чартърд Банк в Джърси, съдържаща девет милиона евро.

— Изглежда Стефан се е замогнал — казва Полок.

— Да.

— Но защо?

Томи свива рамене:

— Някои завещават всичко, което имат, на кучето си или на фитнес треньора си.

— Ще му се обадя.

— На момчето?

— Какво да правим иначе?

Натан Полок изважда телефона си, набира номер, моли да го свържат със Стефан Бергквист от „Решюлгатан“ 11 във Вестерос, узнава, че на този адрес отговаря Сив Бергквист и се замисля, че това сигурно е майка му. Натан поглежда навън към проливния дъжд и преливащите улуци.

— Сив Бергквист — отговаря жена с дрезгав глас.

— Казвам се Натан Полок и съм полицейски комисар… вие ли сте майката на Стефан Бергквист?

— Да — шепне тя.

— Мога ли да говоря с него?

— Какво?

— Няма защо да се безпокоите, трябва само да попитам нещо…

— Върви по дяволите — разкрещява се тя и прекъсва разговора.

Полок звъни отново, но никой не отговаря. Гледа надолу към мократа улица и избира същия номер.

— Мике — отвръща мъж с предпазлив глас.

— Казвам се Натан Полок и съм…

— Какво, мамка му, искаш?

Натан чува жената да плаче, казва нещо на мъжа и той отговаря, че сам ще се справи.

— Не — казва тя. — Аз ще го направя…

Чуват се стъпки по пода.

— Ало — тихо казва жената.

— Наистина трябва да…

— Стефан е мъртъв — прекъсва го остро тя. — Защо постъпвате така, защо се обаждате и казвате, че трябва да говорите с него, не издържам повече…

Тя плаче, нещо пада на пода и се счупва.

— Извинете — казва Полок. — Не знаех…

— Не издържам — плаче жената. — Не издържам повече.

Чуват се стъпки по пода, мъжът взима телефона.

— Достатъчно — казва той.

— Почакайте — бърза Полок. — Можете ли да ми кажете какво се е случило? Важно е…

Томи Куфоед напрегнат наблюдава как Натан, докато слуша някого в слушалката, пребледнява и приглажда посребрената си конска опашка.