Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (46)

45.
На магистралата

Икономката Едит Шварц няма телефон. Живее на седемдесет километра северно от Стокхолм, до Книвста. Юна седи мълчаливо до Сага. Тя кара плавно по целия булевард „Свеавеген“. Излизат от центъра през Нортул и продължават по магистралата, покрай разклона за Каролинската болница.

— Докладът на разузнаването от огледа на апартамента на Пенелопе е готов — съобщава комисарката. — Запознах се с целия материал и, съдейки по него, тя не е свързана с лявоекстремистки групи. Дори страни от тях, изявен пацифист е и критикува методите им. Прегледах и малкото, с което разполагаме за Бьорн Алмскуг. Работи в „Дебасер“^[1] на площад „Медбориарплатсен“, не се занимава с политика, но е бил арестуван на улично парти, организирано от „Риклейм дъ Сити“^[2].

Пътуват бързо между мяркащата се черна ограда на Северното гробище и високата зеленина на парка „Хага“.

— Прерових архива ни — бавно казва Сага. — Всичко за леви и десни екстремисти в Стокхолм… отне ми почти цялата нощ. Материалът, разбира се, е засекретен, но трябва да знаеш, че тайните служби са допуснали грешка: Пенелопе и Бьорн не са замесени в никакъв саботаж, нито в каквото и да е друго в тази насока. Почти невероятно е, но са невинни.

— Значи изключваш тази следа?

— И аз като теб съм убедена, че разследваме нещо в друга посока, че нещата стоят далеч над екстремисти вляво и вдясно… вероятно дори и над разузнаването и Националната полиция — казва тя. — Имам предвид смъртта на Палмкруна, пожара в апартамента на Бьорн, смъртта на Виула… Касае се за съвсем други неща.

Става тихо и Юна си спомня как икономката го погледна в очите и попита дали още не са свалили Палмкруна.

— Какво имате предвид със свалили?

— Съжалявам, аз съм само икономка, мислех, че…

Беше я попитал дали е видяла нещо особено.

„Примка от куката на полилея в малкия салон“, беше отговорила тя.

— Видели сте примката?

— Разбира се.

„Разбира се“, мисли си Юна и плъзва поглед по червената ограда, предпазваща от шума на магистралата околните квартали. Категоричното „разбира се“, произнесено от икономката, се загнездва в паметта му, повтаря го многократно, докато си спомни физиономията й, след като беше й обяснил, че ще я помолят да се яви в полицията и да даде показания. Не реагира с безпокойство, както бе очаквал, а само кимна.

Подминават Ротебру, където бяха изкопали десетгодишните останки от тялото на Юхан Самюелсон в градината на Лидия Евер, когато търсеха сина на Ерик Мария Барк — Бенджамин. Беше през зимата, сега ръждивокафявите релси, паркингът, къщите са потънали в зеленина.

Юна звъни на Натан Полок от отдел „Убийства“ и още след втория сигнал чува леко носовия глас:

— Натан.

— Нали ти и Томи Куфоед гледахте кръговете от следи под тялото на Палмкруна.

— Предварителното разследване беше прекратено — отговаря Полок и Юна го чува как трака на компютъра.

— Да, но сега…

— Знам — прекъсва то той. — Говорих с Карлос, той ми каза за развитието.

— Можеш ли отново да ги погледнеш?

— Тъкмо това правя — отвръща Полок.

— Браво — казва Юна. — Кога ще бъдеш готов?

— Готов съм. Стъпките са на Палмкруна и на прислужницата му Едит Шварц.

— На никого другиго?

— Не.

Сага кара с постоянна скорост от 140 км в час, като през цялото време държи посока север по Европейски път №4. В полицията бяха изслушали заедно разпита на Едит Шварц и бяха прегледали написаните на ръка коментари на Йон Бенгтсон.

Сега Юна прехвърля в паметта си разпита: след обичайните формалности Йон Бенгтсон заявява, че няма съмнения за престъпление, но се надява, че тя ще помогне за изясняване причините за смъртта на Карл Палмкруна. Настъпва тишина, чува се слабото бучене на вентилацията, проскърцване на стол от време на време и на химикалка върху хартия. В протокола Йон Бенгтсон е отбелязал, че поради проявеното от Едит Шварц безразличие е предпочел да изчака първите й думи.

Минават повече от две минути, преди тя да каже нещо. Доста дълго време, през което тя седи срещу полицая, а записът тече и не отбелязва нищо друго, освен тишината.

— Директор Палмкруна беше ли свалил връхната си дреха? — пита най-сетне тя.

— Защо ви интересува? — отвръща с любезен въпрос Йон Бенгтсон.

Жената млъква отново, тишината продължава около половин минута, преди Йон да я наруши:

— С шлифер ли беше, когато го срещнахте за последен път? — пита полицаят.

— Да.

— По-рано сте казали на комисар Лина, че сте видели примка да виси от тавана.

— Да.

— За какво си помислихте, че ще се използва?

Никакъв отговор.

— Колко дълго остана да виси там? — пита Йон.

— От срядата — спокойно отвръща тя.

— Значи сте видели примката на тавана вечерта на втори юни, прибрали сте се вкъщи, върнали сте се следващата сутрин на трети юни, отново сте видели примката, срещнали сте Палмкруна, тръгнали сте си от апартамента и след това сте се върнали в 14:30 ч. на пети юни… и тогава сте срещнали комисар Лина.

В писмения протокол бе отбелязано, че Едит е свила рамене.

— Можете ли да разкажете за онези дни със свои думи? — пита Йон Бенгтсон.

— Пристигам в апартамента на директор Палмкруна в сряда в шест часа сутринта. Само сутрин имам разрешение да използвам ключа, защото Палмкруна спи до шест и половина. Спазва режим, не се излежава, дори и в неделите. Смилам кафето на зърна с ръчната кафемелачка, отрязвам две филии, намазвам ги с подсолен маргарин, добавям пастет от черен дроб с трюфели, кисела краставичка и филийка чедър отстрани. Сервирам върху колосана ленена покривка и в порцеланов сервиз за лятото. Сутрешните вестници не трябва да имат реклами и спортни притурки и трябва да лежат сгънати вляво.

С изключителна точност обяснява за приготвянето на кюфтетата от телешка кайма със сметанов сос всяка сряда и за подготовката на обяда в четвъртък.

Когато стига до съботата и момента на връщане с покупките за почивните дни и позвъняването на вратата, тя млъква.

— Разбирам, че ви е тежко — казва Йон Бенгтсон. — Седя и ви слушам, слушам разказа ви. Описахте срядата и четвъртъка, спомнихте си най-малката подробност, но нито веднъж не споменахте нещо, свързано с внезапната смърт на Карл Палмкруна.

Тя мълчи, без да дава обяснения.

— Налага се да ви помоля да се поровите в спомените си — търпеливо продължава Йон Бенгтсон. — Знаехте ли, че Карл Палмкруна е бил мъртъв, когато позвънихте на вратата?

— Не — отговаря тя.

— Нали попитахте комисар Лина дали вече сме го свалили? — настоява Йон с долавящо се нетърпение в гласа.

— Да — отговаря тя.

— Бяхте ли го видели вече мъртъв?

— Не.

— Но, по дяволите — вбесява се Йон. — Не можете ли просто да разкажете каквото знаете? Какво ви накара да попитате дали сме го свалили? Нали това попитахте! Защо сте го направили, щом не сте знаели, че е мъртъв?

В доклада Йон Бенгтсон бе отбелязал, че съжалява за допуснатата грешка да се подведе по уклончивото й поведение и че тя след ругатнята се е затворила като щракнал капан.

— Обвинена ли съм в нещо? — хладно пита тя.

— Не.

— Значи приключихме.

— Ще помогнете много, ако…

— Не си спомням нищо повече — прекъсва го тя и става от стола.

 

 

Юна поглежда Сага, тя се е вгледала през предното стъкло в чезнещата магистрала и камиона отпред.

— Мисля за разпита на икономката — казва Юна.

— И аз — отвръща тя.

— Йон доста се подразни, смяташе, че тя си противоречи. Била знаела, че Палмкруна е мъртъв, когато е позвънила на вратата — продължава Юна.

— Да — съгласява се Сага, без да го поглежда.

— Но е казала истината, защото не е знаела, че той е мъртъв. Допускала го е, но не е знаела. Затова е отговорила с „не“ на настояванията му.

— Едит Шварц изглежда особена жена.

— Струва ми се, че се опитва да скрие нещо, без да се налага да лъже — казва Юна.