Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (30)

29.
Отрядът за бързо реагиране

Сага Бауер пъха тринайсет патрона в пълнителя и прибира големия черен пистолет „Глок 21“, 45-и калибър.

Тайните служби ще щурмуват щаба на „Бригадата“ в Сьодермалм.

Тя седи заедно с трима колеги в минибус на улица „Хорнсгатан“ пред Народната опера. Всички са в цивилно облекло и след петнайсет минути ще влязат в закусвалня „Наган“, за да изчакат бойния отряд.

През последните месеци разузнаването докладва за повишена активност на левите екстремисти в Стокхолм. Може да се касае и за чиста случайност, но най-добрите стратези в Тайните служби сметнаха, че повечето от войнствените групи са се обединили, за да извършат по-голям саботаж. Дори предупредиха за терористичен акт заради кражбата на експлозиви от военен склад на остров Ваксхолм.

Стратезите свързаха и убийството на Виула Фернандес, и опита да се взриви апартаментът на Пенелопе Фернандес с предстоящия атентат.

„Бригадата“ се смята за най-опасната и най-бойната групировка на крайнолевите. Даниел Марклунд принадлежи към най-тесния им кръг. Заловиха го в опит да се промъкне в апартамента на Пенелопе Фернандес и според експертите той би могъл да е човекът, нападнал инспектор Юна Лина и криминалиста му.

Йоран Стуне се усмихва, когато облича тежката защитна жилетка:

— Сега ще спипаме тези страхливци.

Андерш Вестлунд се смее, но не може да прикрие нервността си:

— По дяволите, надявам се да окажат съпротива, за да кастрирам веднъж завинаги един комунист.

Сага Бауер си мисли за залавянето на Даниел Марклунд пред апартамента на Пенелопе Фернандес. Шефът й Вернер Зандѐн реши Йоран Стуне да проведе разпита. Започна агресивно, за да провокира реакция, но това само накара Марклунд да настоява за адвокат и да мълчи през целия разпит.

Вратата на колата се отваря и Роланд Ериксон влиза с кутийка кока-кола и пликче бонбони.

— Мамка му, ще стрелям, ако видя оръжие — казва той и всички усещат напрежението в гласа му. — Става дяволски бързо, само натискаш спусъка…

— Ще действаме, както сме се разбрали — обажда се Йоран Стуне. — Но ако се стигне до престрелка, не трябва да стреляме в краката…

— Ще се целим в главата — крещи Роланд.

— Хайде, по-спокойно — казва Йоран.

— Лицето на брат ми е…

— Знаем, Роланд, мамка му — прекъсва го Андерш нервно.

— Шибана огнена бомба в лицето — продължава Роланд. — След единайсет операции може да…

— Ще се справиш ли? — прекъсва го Йоран рязко.

— Да, мамка му — бързо отвръща Роланд.

— Сигурен ли си?

— Спокойно.

Роланд поглежда през прозореца и бързо драсва с нокът по капака на кутийката с емфие.

Сага Бауер отваря вратата, за да влезе малко въздух в колата. Съгласна е, че това е подходящият момент за щурм. Няма какво да чакат. Но същевременно би искала да разбере връзката с Пенелопе Фернандес. Не разбира ролята й сред лявоекстремистите и защо е убита сестра й.

Има много неясноти. Би искала да разпита Даниел Марклунд преди атаката, да го погледне в очите и да зададе директни въпроси. Опита се да обясни това на шефа си, каза му, че може би няма да има кого да разпитат след акцията.

„Това все още е моето разследване“, мисли си Сага, когато излиза от колата в задушаващата жега на тротоара.

— Бойният отряд прониква тук, тук и тук — повтаря Йоран Стуне и сочи чертежите на сградата. — Ние стоим тук и може би ще се наложи да влезем през театъра…

— Къде, по дяволите, се дяна Сага Бауер? — пита Роланд.

— Сигурно се изплаши и мензисът й дойде — хили се Андерш.